Област Благоевград е с площ от 6449,5 km² - трета по големина в България, и към края на 2021 г. има население 298 251 души. В областта се намират изцяло или части от планините Пирин, Рила, Родопи, Влахина, Малешевска, Огражден, Беласица, Славянка и Стъргач, два от трите национални парка в България и 40% от дебита на минералните извори в България. Областта е и втора по горски площи.
Планините и многобройните горски масиви, липсата на промишлени замърсители, както и топлите минерални извори и богатото културно-историческо наследство правят тази област една от най-подходящите в България за развитието на различни видове туризъм.
Областният център – гр. Благоевград, е на 102 км от столицата София. Намира се на 360 м надморска височина и към края на 2021 г. е 15-и по население в България със 74 066 жители.
Транспорт и инфраструктура
Разположението на областта в периферията на страната и сравнително обширните планински територии обясняват ниската гъстота на пътната и железопътната мрежа, както и сравнително малкия дял на автомагистралите и първокласните пътища в общата пътна мрежа. Въпреки това, Благоевград е сред областите с най-добро качество на пътищата. През областта преминава паневропийският трансполтен коридор 4, европейски път E79 и републикански път I-1. В процес на изграждане е автомагистрала „Струма“.
Икономика и пазар на труда
Икономиката на Благоевград е относително разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най-голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от търговия и транспорт.
Заради големия брой студенти, кръстопътното географско положение, природата и редица социални фактори, Благоевград има сравнително добре развиваща се икономика. БВП на човек от населението в областта продължава да нараства и достига 10 381 лв., въпреки че остава значително по-нисък от средния за страната (17 299 лв.). Нивата на заплатите и доходите (СРЗ 10 881 лв./г.) са под средните за страната (16 687 лв./г.).
След тригодишен постоянен ръст икономическата активност в областта през 2021 г. намалява, въпреки че остава над средните за страната нива – 75,3% при 72% в страната. Предизвикателства пред местния пазар на труда остават образованието на работната сила и застаряването на населението. Делът на висшистите сред населението на 25–64 години е 21,1% (при 29,2% в страната), а тези с основно и по-ниско образование са 17,9% (при 16,9% в страната).
Броят на нефинансовите предприятия спрямо населението в областта продължава да нараства и остава третият най-висок в страната (след този в столицата и в област Бургас) със 72 предприятия на 1000 души от населението (при 61 на 1000 души в страната). Същевременно, обемът на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи се задържа на сравнително ниско ниво (1,8 хил. лв./човек при 3,2 хил. лв. в страната), подобно на тенденцията при обема на произведената продукция (18,7 хил. лв./човек при 28,0 хил. лв. в страната). При чуждите инвестиции се наблюдава по-динамично развитие и те нарастват по-бързо от средните им обеми в страната. Сериозно увеличение има и при усвояването на европейски средства. Към 15 юни 2021 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативни програми в област Благоевград достига 3,4 хил. лв./човек от населението и е третата най-висока в страната (след столицата и област Габрово).
Нивото на местните данъци е ниско. В рамките на областта община Благоевград е с най-високите местни данъци. Община Сатовча пък поддържа едни от най-ниските данъци не само в областта, но и в страната.
Население и социални условия
Благоевград е сред областите със сравнително добри резултати в сферата на демографските показатели, въпреки че и тук са в сила общите тенденции към бързо застаряване на населението. През 2021 г. коефициентът на естествен прираст намалява рязко, макар да остава по-висок от средния за страната (–10,6‰ при –13,2‰ в страната). Областта продължава да привлича население и коефициентът на механичен прираст е 2,5‰. Сравнително малка част от населението живее в градовете (60,3% при 72,9% в страната), но гъстотата му в урбанизираните територии е висока (2264 души/кв.км при 1506 души/кв.км в страната).
Образование. Благоевград е сред областите с най-висок коефициент на записване на населението в V–VIII клас – 92,4% (при 86,5% в страната). Успехът на учениците от областта също е близък до средните стойности за страната. Средният успех на националното външно оценяване по математика след VII клас в областта се повишава до 37,1 т. (при 37,9 т. в страната). Средният успех на матурите по БЕЛ пък леко намалява до „Добър“ 4,19 (при „Добър“ 4,21 в страната). Както в цялата страна, броят на студентите в областта намалява, достигайки 29 на 1000 души от населението (при 32 на 1000 души в страната). В гр. Благоевград се намират Югозападният университет “Неофит Рилски “ и Американският университет в България, както и още три висши училища – Колеж по туризъм, Колеж по икономика и мениджмънт и Медицински колеж.
Здравеопазването в областта страда от недостиг на лекари (както общопрактикуващи, така и специалисти) и на болнични легла. Броят на леглата в многопрофилните болници в областта нараства постоянно през последните години, но все още остава сравнително нисък – 4,13 на 1000 души при 5,52 на 1000 души в страната.
Екология. Благоевград е сред областите с най-нисък дял на отпадъците, предадени за третиране и рециклиране – 15% (при 71% в страната). Сравнително голяма част от населението живее в селища с обществена канализация (82,9% при 76,4% в страната), но относително малка част от нея е свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води (32,8% при 64,6% в страната). Благоевград остава сред областите с най-малък обем на емисиите на въглероден диоксид в атмосферата.
Сигурност. Престъпленията в областта са малко, а разкриваемостта им – сравнително висока. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 7,3 на 1000 души (при 9,9 на 1000 души в страната). Разкритите престъпления нарастват и достигат 58,2% (при 52,1% в страната). Натовареността на наказателните съдии в областта продължава да е сравнително – 6,9 дела месечно на съдия (при 8,6 дела на съдия в страната). Въпреки това, бързината на правораздаване е недостатъчна – делът на висящите дела нараства и е 15% (при 11% в страната).
Източници: НСИ, ИПИ и Уикипедия
