Преобладаващата част от предприятията (60%) се определят на ниско и умерено ниско ниво на дигитализация, а 40% се определят с умерено високо (32%) и високо ниво на дигитализация (8%). Над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения. В същото време, само една-пета от заетите покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях длъжност.
Това са част от резултатите от проведените анализи и проучвания в рамките на проект „Готови за дигитална трансформация“, осъществяван от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Проектът е финансиран със средства от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 и цели повишаване на специфичните дигитални умения на работната сила в 16 икономически дейности/поддейности по КИД 2008.
Проучването е осъществено чрез онлайн платформа за анкетиране, като в изследването са обхванати 1460 респонденти от 103 предприятия в 16 икономически дейности (сектори). Резултатите са обобщени от секторни комисии с участието на 150 мениджъри, специалисти „Човешки ресурси“, представители на социалните партньори и образователни институции.
Какви технологии използват или планират да внедрят предприятията?
Преобладаващата част от анкетираните предприятия посочват, че използваните от тях дигитални технологии са сензори за регистриране на информация (77%), системи за планиране на ресурсите в предприятието - ERP (70%) и системи за управление на взаимоотношенията с клиентите – CRM (69%). Сравнително висок е процентът и на използващите мобилни приложения (65%), облачни изчисления (59%) и цифрова свързаност и/или Интернет на нещата (51%). 42% от анкетираните декларират, че използват софтуер и системи за киберсигурност, а 36% - киберфизични системи. Роботи в дейността си ползват 15% от анкетираните, а 3D принтирането е сред технологичната осигуреност на едва 7% от компаниите.
Най-голям интерес за предприятията представляват системите за киберсигурност – 45% от анкетираните планират да инвестират в такова оборудване. Цифровата свързаност и/или Интернет на нещата, както и киберфизичните системи са част от бъдещите инвестиции на 40% от участниците в проучването. На следващо място по инвестиционен интерес се нареждат облачните изчисления (38%), роботите (37%) и мобилните приложения (30%). Всеки пети планира да инвестира в ERP (21%), ERM (20%) или сензори за регистрация на информация (19%), а 3D принтирането е в сферата на интерес на едва 11% от участниците в проучването.
Какво затруднява по-нататъшното въвеждане на нови дигитални технологии в предприятията?
Недостатъчните средства за инвестиране в дигитализация (79%), липсата на дългосрочна стратегия (69%) и недостатъчна квалификация и умения на служителите (68%) са трите водещи бариери пред въвеждането на нови дигитални технологии в предприятията, показва проучването на БСК. Сред пречките пред бъдещата дигитализация са още недостатъчната зрялост на използваните технологии (61%), психологически бариери у служителите (55%) и налагаща се промяна в бизнес моделите и системите за управление (49%). За 42% от участниците в проучването дигитализацията не е сред актуалните приоритети на компанията, която представляват.
ДЕФИЦИТИ
Преобладаващата част от предприятията в 16-те сектора, особено малките и средни предприятия (МСП), не са достатъчно подготвени и изостават в осъществяването на цифровия преход. Над 90% от работните места изискват специфични видове цифрови умения. В същото време, съществуват значителни пропуски в дигиталните умения на работната сила. Само 19% от участниците в изследването покриват изискваното ниво на дигитална компетентност за заеманата от тях ключова длъжност. Около 15% от изследваните лица имат задълбочаващи се проблеми с дигиталните умения, което засилва риска от загуба на работа и ограничаване достъпа до пазара на труда.
Анализът на реално притежаваните дигитални умения показва, че нивата на предлаганите общи и специфични умения са по-ниски от търсените с една или две степени. Това се наблюдава най-вече при общите умения, докато при специфичните разликите са по-малки. Недостиг на специфични умения се наблюдава при: работа с е-таблици и бази от данни; работа със специализиран софтуер и системи; работа с облачни технологии; използване на антивирусни програми; инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за комуникация и решаване на проблеми с отдалечен достъп; задаване на стратегии за дигитализация; проучване на пазарния потенциал чрез дигитални средства; осъществяване на продажби по електронен път и др.
БАРИЕРИ
Мотивацията и нагласата за работа с цифрови технологии са подвластни на редица социални и психологически бариери. Социалните бариери са свързани с възрастта, пола, езика, етническата принадлежност, социалния статус, доходите, образованието и местожителството. Психологическите бариери са: Безпокойство за липса на знания, умения и опит (69%), липса на информация за ползите и ефектите от дигитализацията (61%) и тревожност за способността да отговорят на новите изисквания (61%). За 54% от участниците в проучването на БСК бариера е страхът от неизвестното, а 51% се притесняват от необходимостта от полагане на допълнителни усилия. Безпокойство за запазването на работното място е налице у 48% от участниците в проучването, а недоверие към новите технологии изпитват 39%. Заплаха за личните интереси и репутация виждат 23% от участниците в проучването, а 15% посочват липсата на визия за бъдещото състояние на предприятието.
СТАНДАРТИ, МЕТОДИКИ И ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ПРОГРАМИ
За да подпомогне прехода към дигитализация и повишаване на цифровите умения на заетите, БСК разработи 87 стандарта за дигитални умения и компетенции на ключови длъжности за предприятия в 16-те сектора на икономиката, обхванати в проект „Готови за дигитална трансформация“. В компетентностните профили са описани общо 762 дигитални компетенции, 2994 единици знания, 2998 единици умения, 2992 поведения и 2131 примери за използване. Включените в профилите общи дигитални компетенции са 385, а специфичните са 377.
В допълнение, БСК създаде и специфични за всеки сектор инструменти под формата на методически указания за поддържане и надграждане на дигиталните умения на работещите, както и препоръчителни програми за неформално обучение за развитие на специфични дигитални умения.
Методическите указания са ориентирани към ръководствата на предприятията и специалистите, занимаващи се с обучение и развитие на човешките ресурси. Целта на тези документи е да послужат като методологическа основа за развитието на по-ефективни политики и практики и да подпомогнат формирането на собствен модел и капацитет на предприятията в развитието на дигиталните умения на работната си сила.
Секторните препоръчителни програми за неформално обучение имат за цел да подпомогнат развитието на дигитални компетентности у хората, изпълняващи ключови функции в реализацията и усъвършенстването на бизнес процесите в прудприятията. Програмите са подходяща база за самооценка, обучение и валидиране уменията на работещите в секторите, в съответствие със съвременните изисквания и стандарти за дигитална компетентност. Програмите бяха тествани от 520 заети лица чрез преминаване на пилотно е-обучение по разработено учебно съдържание на 36 е-курса в създадената за целта електронна платформа за обучение – www.bia.contipso.com. Платформата ще бъде свободна за обществено ползване след края на юни 2023 г. (след приключване на тестовия й период).
Стандартите, методиките, програмите и аналитичните материали са свободно достъпни на сайта на проекта – www.digital.bia-bg.com.
„За съжаление, няма достатъчно развита практика в предприятията да се оценява нивото на текущите дигитални умения на персонала. Обръща се повече внимание на технологиите, но не и на хората. В този контекст разработените инструменти за оценка са много полезни“. (Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК)
