ЩЕ БЪДЕМ ЛИ БЕЗ ТОК ВЕЧЕР?
В настоящата епоха, в която електроенергията е от съществено значение за функционирането на съвременното общество, изискванията за нейната доставка и устойчивост се превръщат в съществен фокус. Всички ние сме станали зависими от този невидим, но неизбежен ресурс. Въпреки това, в обществото циркулират много митове и апологеми относно електропроизводството, доставката и електрозахранването, които често водят до недоразумения и страхове.
Първият мит е идеята, че доставката на електроенергия е прост случай. На практика, енергетиката (и в частност, електроенергетиката) се управлява и оптимизира постоянно. Рискът за "изключване" не е просто случай на вероятност „50 на 50“, а зависи от множество фактори, включително технически надеждни системи и правилно управление. Въпреки това, дългосрочното планиране и инвестиции в инфраструктурата са жизненоважни.
Друг проблем е, че дискусиите се водят от политици, а не от експерти в енергетиката. Това води до подценяване на рисковете и вероятностите от отпадане на енергийни мощности, използване на значителен внос, трудности в регулирането на наличните мощности и др. Енергийният сектор изисква интегриране на научни познания и обективни анализи, което да позволи политиката да бъде обоснована с експертни съвети.
Все още електроенергията е стока, която се потребява в момента на производство. Енергийните мрежи изискват непрекъснат мониторинг и реакция на промените в тока, за да се гарантира стабилността и надеждността на доставката на електроенергия.
Понякога експертите използват анализ на данни на годишна, полугодишна или месечна база, т.е. анализират се общи статистически данни, които не вземат под внимание специфични данни по товаров профил или почасово потребление. Това може да бъде подобрено с повишена интеграция на данни и прилагане на съвременни технологии за мониторинг.
Друг мит е, че енергийната ефективност е равнозначна на по-малко използване на енергия. Енергийната ефективност не означава жертви в комфорта или стандарта на живот. Тя се изразява в по-добро управление на енергията, за да се постигне същия комфорт с по-малко ресурси.
Мит е и, че прогнозите и моделирането са безгрешни и с голяма степен на вероятност за реализация. Прогнозите за бъдещия енергиен микс зависят от използваните прогностични модели, но те не могат да предвидят всички променливи. Прозорецът на вероятност намалява с времето, поради фактори като геополитически промени и регулаторни обновления.
България има малък дял на емисиите в сравнение с ЕС и световните такива. Въпреки това, ангажиментите на страната за намаляване на емисиите са съществени и те се отразяват в разглежданите планове за промени в електроенергийните мощности на страната.
И не на последно място, енергийната система е инерционна и промените в нея се проявяват в продължителен период от време, затова планирането на инвестиции и замяна/закриване на мощности трябва да се осъществява при широк обществен консенсус и след осигуряване на заместващи нисковъглеродни мощности.
Натискът върху социалните и обществените системи
Устойчивостта на социалните и обществените системи е важна, но тя не трябва да бъде компрометирана от липса на енергия. Ефективни мерки и програми могат да помогнат на уязвимите групи. Политическите обещания и решения трябва да се изпълняват с оглед на икономическите и социални последици.
По отношение на индустрията, тя е в етапа на енергийна трансформация. Това е процес, който търпи непрекъсната промяна и развитие, включително поради променящите се изисквания и непрекъснато увеличаващите се цели (на ЕС и съответно на национално ниво).
За илюстрация, крайното енергийно потребление в индустрията за периода 2007-2021 г. (по данни на НСИ) е намаляло с 26.3% - от 3811 на 2808 хил.т.н.е. (общо за всички сектори тези стойности са 9825 за 2007 г. и, съответно - 10140 за 2021 г., т.е. има увеличение от 3.2%), едновременно с нарастване на физическите (20%) и стойностните обеми на произведената продукция.
Самият процес на трансформация е свързан със значителни инвестиционни разходи, които не всички предприятия могат да си позволят в контекста на кризисните събития от последните години.
Числов израз за затрудненията, които имат предприятията при изпълнение на инвестиционните си програми, е и фактът, че инвестициите като дял от БВП намаляват от 28% през 2007 г. на 16% през 2021 г. (и спадат до 15% през 2022 г., по предварителни данни на НСИ).
За бизнеса (и по-специално за промишлеността) енергийната трансформация включва преобразуването на вложената енергия и суровини в полезни продукти или услуги, с акцент върху максимизиране на ефективността, минимизиране на отпадъците и намаляване на въздействието върху околната среда.
Основните аспекти на енергийната трансформация на бизнеса обхващат: енергийна ефективност; използване на възобновяеми източници на енергия; ефективно управление на енергийните ресурси; електрификация и кръгова икономика.
Значителна роля за подпомагане на енергийната трансформация на индустрията имат мерките и политиките, които насърчават инвестициите и растежа. Индустриите са много различни една от друга и е необходим гъвкав подход, който не изключва нито една технология. За индустрията е важно да се предприема подход за гъвкавост в постигането на целите по ефикасен начин, запазващ конкурентоспособността, подходящо стимулиране и облекчен достъп до финансиране, който ще улесни комерсиализацията на различните технологични решения.
Например, според годишните ни проучвания за състоянието на бизнес средата, през 2022 г. намерения за изграждане на енергоизточници за собствено потребление са изразили 36% от анкетираните, при 27% през предходната година.
В заключение, енергийният сектор е сложен и изисква комплексно разглеждане, включително вземане предвид на научни факти и реални данни. Митовете и апологемите, които често се срещат, могат да внесат объркване и да отвлекат вниманието от реалните предизвикателства, пред които сме изправени в сферата на енергетиката.
***
Показател: невъзможност да се поддържа домът достатъчно топъл, 2022 г.
ЕС (27 страни) – 9.3% от домакинствата
БГ – 22.5% от домакинствата
Източник: Евростат, (Евростат, SILC [ilc_mdes01])
Емисии на парникови газове (МТ СО2) – 2022 г.
Свят - 38521,99786 (100%)
ЕС-27 - 2804,80565 (7.28%)
България - 50,103295 (0.13% от световните, 1.79% от ЕС)
Източник: GHG emissions of all world countries, 2023 Report;
Произведена енергия от твърди фосилни горива, дял от произведената енергия в конкретната страна, %, 2021 г.
ЕС (27) – 11.3%
БГ – 38.1%
В т.нар. клуб на фосилните нации са и Чехия (40.9%), Германия (32.8%), Словения (24.4%), Румъния (20.2%), Полша (16.5%)
Потребление на енергия – дял на енергията от фосилни горива, %, 2021 г.
ЕС (27) – 2.06%
БГ – 4.57%
Полша (11.3%), Чехия (5.93%), Исландия (4.17%), Словакия (3.90%),
Източник: Евростат, NRG_BAL, Final energy consumption by product, 2021г.
***
Силвия Тодорова е инженер-химик, технолог и икономист със специализации във Великобритания и Япония. Притежава квалификации в областта на управление на производството, обществените поръчки (вкл. специални - офсет), добро регулиране, форсайт технология и практика. Има опит във финансови и икономически анализи, обосновки и прогнози, бизнес планиране, оценка на риска и др. В екипа на БСК е от 2000 г., а от 2020 г. е директор на Център "Предприемачество" и ръководител на Програма "Икономически и финансови въпроси" към Центъра. От 2022 г. е член на Икономическия и социален съвет на РБ.
