Винаги сме мислили, че светът е извън нас, но той е вътре в нас. Възприемаме външния свят чрез своя вътрешен свят. Практически, ние реагираме на своя опит, а не на самата действителност. Колективната историческа съдба и средата, в която израстваме, възприетите ценности, модели на мислене и образци на поведение, формират нашия поколенчески „ъгъл на зрение“. Проблемите между „млади“ и „възрастни“ съществуват от векове, но в наши дни дистанцията между отделните поколения става все по-осезателна и все по-често е причина за възникването на т.нар. „поколенчески конфликт“.
На работното място днес се срещат четири различни поколения, които понякога трудно общуват, трудно се разбират и нещо повече – трудно се изтърпяват. Причините са много. Те могат да се търсят както в развитието на технологиите, икономическите катаклизми, непредсказуемостта на средата, демографските промени, така и в промяната на начина на живот, на ценностите, традициите и оценката за миналото и бъдещето.
В основата на разрива между поколенията стои ейджизмът – неразбиране, пристрастие, негативно отношение към индивиди и групи въз основа на тяхната възраст. Според определението на Световната здравна организация, ейджизмът се отнася до стереотипите (как мислим), предразсъдъците (как чувстваме) и дискриминацията (как действаме) спрямо другите или себе си въз основа на възрастта. Проявите на ейджизъм в работната среда най-често се изразяват във възрастова дискриминация в подбора, обучението, развитието, заплащането, привилегироване на една възрастова група за сметка на друга, подценяване, пренебрежение, изключване, дори и тормоз по причини, свързани с възрастта.
Данните от проучване на БСК (2024 г.), проведено в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, показват, че предразсъдъците и стереотипите към възрастта са вкоренени в общественото съзнание и въздействат върху взаимоотношенията на работното място. Над 70% от изследваните лица (вкл. ръководители) споделят в една или друга степен погрешни или най-малкото спорни възгледи за способностите на хората в различна възраст. Почти всеки втори от анкетираните твърди, че е имало случаи, когато е бил обект (или е наблюдавал по отношение на други свои колеги) на язвителни подхвърляния, пренебрежение, ощетяване или дискриминационно отношение по причини, свързани с възрастта. Над 50% посочват, че е имало случаи на конфликти, възникнали на основата на противоречия, произтичащи от различия във възрастта, а 15% твърдят, че това се случва често или постоянно.
Предразсъдъците и дискриминационното отношение към възрастта най-често се проявяват в критични ситуации. Въпреки, че законът изисква при съкращение на персонал да се прилага критерият за освобождаване на хора с по-ниска квалификация и ефективност, някои представители на отделните поколения, вкл. ръководители, имат свои (специфични за възрастта) възгледи относно справедливостта (Фиг.1). На хипотетичния въпрос „Ако се налагат съкращения на хора в предприятието, кой от посочените подходи е най-справедлив?“, 20% от поколение Х (40-54 г.) и 15% от поколение Т (55-65 г.) приемат за справедливо освобождаването на млади хора, защото по-лесно ще си намерят друга работа. На другия полюс са 13% от поколение Z (18-26 г.) и 11% от поколение Y (27-39 г.), които считат, че трябва да се освободят възрастни хора, защото те не са пълноценни. Всеки трети от младите поколения счита, че е справедливо да се освободят хора, навършили пенсионна възраст, независимо че предприятието се нуждае от тях в момента.
Дистанцията във възрастта създава сериозни проблеми в общуването и взаимодействието между поколенията на работното място (Фиг.2). Най-трудно намират общ език и разбирателство помежду си поколенията на най-младите – Z, и на най-възрастните – Т. От друга страна, междинните поколения Х и Y са затруднени най-много в комуникацията и разбирателството както с най-младите, така и с най-възрастните си колеги.
Последствията от ейджизма са сериозни както за хората, така и за организациите, и водят до влошена атмосфера на работа, стрес, ниска екипна ефективност и текучество на ценни специалисти.
Многообразието на работната сила предоставя уникална възможност да се извлече най-доброто от всяко поколение и да се превърне в уникално конкурентно предимство. Традиционните управленски практики няма да ни отведат в бъдещето. Ако искат да успеят, компаниите трябва да преразгледат подходите си и да акцентират върху създаването на приобщаваща работна среда, в която хората да се чувстват уважавани, ценени и насърчени да изявят своя потенциал, независимо от възрастта.
