Разходи за образование
Публичните разходи за образование в България, като процент от БВП, са трайно под средноевропейското ниво и не могат да достигнат 5%.
В периода 2017-2021 г. публичните и частните разходи за образование се увеличават от 4,3 на 6,5 млрд. лв., като най-много средства се отделят за висше образование (1,8 млрд. лв.), следвано от средното образование (1,4 млрд. лв.) и предучилищното образование (1,2 млрд. лв.). По около 1 млрд. лв. се отделят годишно за начално и за прогимназиално образование.
Завършващи образование
Броят на завършващите средно и висше образование, както и придобиващите степен на професионална квалификация в ЦПО, непрекъснато намалява, преди всичко във връзка с негативните демографски тенденции в страната.
Запазва се устойчива тенденцията преобладаващо от висшите училища да излизат специалисти с хуманитарен профил (бизнес и администрация, право, изкуства, езици и пр.), за сметка на икономическите и техническите специалности, които са най-дефицитни на пазара на труда.
След сериозния спад през 2022 г., от 2023 г. отново се наблюдава ръст на завършващите средно образование, като позитивна е тенденцията с по-висок темп да нараства броят на завършващите професионални гимназии.
За последните пет години е налице сериозен спад на интереса към придобиването на степен на професионална квалификация в центрове за професионално обучение (ЦПО).
В периода 2016-2021 г. рязко намалява и броят на участвалите в някакъв вид самостоятелно обучение. Към такъв вид самоусъвършенстване по-често се насочват жените, заетите лица, жителите на големите градове, хората на възраст 35-54 г. Видима е зависимостта на интереса към самостоятелно обучение от нивото на квалификация на обучаемите - колкото е по-високо то, толкова е по-активно участието в самостоятелни форми на обучение.
Качество на образованието
Според последните резултати от международния тест PISA, който проверява умения на 15-годишните ученици да прилагат усвоените знания на практика, България е на последно място в ЕС по математика, а по четене – на предпоследно. Българските ученици имат драстично по-ниски резултати по математика и четене в сравнение с последните години. През 2022 г. те се връщат до най-слабото си представяне от 2006 г. Това показва, че нивото на българското образование е същото като отпреди 16 години. България обаче следва световните тенденции, където нивото на образованост като цяло спада.
Делът на българските ученици под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям – 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Данните показват, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми.
По математика българските деветокласници са постигнали 417 точки, по четене – 404 точки, а по природни науки – 421 точки, като по-ниски резултати имат само Мексико, Бразилия, Индонезия, Филипините.
Успоредно с това, резултатите от матурите по български език и литература показват, че след непрекъснатият спад през последните години, достигащ дъното през 2023 г. (средна оценка 3,93), през 2024 г. е налице своеобразен бум – най-високата средна оценка за всички времена (4,32).
