Мито Петров Орозов е роден във Враца през 1859 г. в семейството на възрастни родители и на 17 години остава сирак. Учи във Възнесенското училище в града, но го напуска и през 1876 г. става чирак при хаджи Ангел Йоцов. В неговата железарска работилница се учи да прави кюмбета, но е посветен и в комитетските дела от своя наставник, който е касиер на Тайния революционен комитет във Враца.
След Освобождението Мито Орозов започва да работи сам. По това време в града има 6 коларски работилници, а 34 файтонджии обслужват града и околните села. От 1883 г. той работи в съдружие с дърводелеца Исая Тошев, с когото изработват товарни коли и конски каруци с железни оси и обков.
Мито Орозов завършва едногодишен курс в Румъния по шлосерство и стругарство, и става едновременно конструктор, техник, изпълнител и фотограф, който рекламира своето производство. През 1887 г. той изкупува дела на Исая Тошев, започва работа с няколко работници, от които двама чужденци – майстори в своята област. Сърбинът Йован е школуван дърводелец, на когото Орозов плаща невероятна за времето си надница от 5 златни лева, а унгарецът Едуард е бояджия и тапицер. Мито Орозов използва вносни материали с най-високо качество. Боите осигуряват както трайност на дървените части, изложени на всички атмосферни влияния, така и красота на колата. В първите години работилницата произвежда 10 модела брички, кабриолети и файтони, а в следващите – още 15 модела двуколки, шейни и катафалки.
Подпомогнат материално от Иванчо Младенов, Орозов построява собствена, пригодена за нуждите на производството сграда. За целта закупува общинско място на края на града и през 1893 г. построява внушителна за времето си сграда, в която се нанася през 1894 г. Тя разполагала с 4 отделения: железарско, дърводелско, тапицерско и бояджийско. По-късно изгражда в двора склад за готовите коли и склад за материали. Ако в началото работилницата обслужва клиенти от местен и общински мащаб, то постепенно возилата на Орозов придобиват все по-голяма известност. През първото десетилетие на XX век фабриката произвежда от 80 до 100 модерни брички, кабриолети и файтони на година. Основни клиенти са по-богати земеделски стопани, търговци на едро, заможни градски домакинства, градски и държавни служби.
Файтоните на Орозов са от общоприетия европейски тип с формата на лодка, но ги превъзхождат с по-стабилна конструкция, по-хубава тапицерия и патентови оси. Колелата, изработвани само от сух осенов материал, са обикновени (с железни шини) или “гумени” (с профилна шина и монтирана към нея гума). Благодарение на материала, те са по-леки, по-закръглени и по-пригодни за лошите пътища в страната и позволяват употребата на по-дребни коне. Най-деликатната част на кабриолетите и файтоните е предният въртеж (колесията). Детайлите изцяло са изковани от желязо по модел на Мито Орозов.
В условията на пазарна икономика, Мито Орозов оценява ролята на рекламата. Той е съорганизатор на Първото българско изложение в Пловдив през 1892 г., където получава златен, сребърен медал и грамота, а за Двореца са закупени бричка и кабриолет. Следват награди от изложенията в Плевен – 1895 г., Русе – 1897 г. и Лондон – 1907 г.
Отново с цел реклама, Орозов изработва модерни за времето си визитки и каталози, по които изпълнява поръчките на своите клиенти. Каталозите са придружени с ценоразписи с точно определени цени, което за времето си е израз на голямо самочувствие. Всеки нов модел е заснеман, 20-25 снимки образуват табло, което в умален вид заедно с ценоразписа се изпраща на клиентите. По-късно са печатани и специални каталози с подробно описание на всеки модел. На лицевата им страница фигуративно е показано и историческото развитие на превозните средства от началото на човешката дейност до съвременността.
Самоукият занаятчия отказва да използва чужд капитал в производство, като отчита неговите мащаби и скъпите лихви по заемите, чрез които собственикът без труд би получил значителен дял от общата печалба.
За да подобри ефективността на труда, през 1907 г. Мито Орозов въвежда 9-часов работен ден, при обичайните 10-12 часа. Това разгневява занаятчиите в града, но той не отстъпва, а се мотивира по следния начин: "При пълна натовареност и организация, добросъвестният работник за 9 часа може да произведе толкова, колкото при други условия за 10-12 часа. От преуморения работник ползата е малка!"
Орозов полага грижи за своите работници и по отношение на тяхното образование. Той едва завършва II-ри клас и постоянно се самообразова в малкото си свободно време. Заедно с това изпраща работниците си в библиотеката на Читалище „Развитие“, за да получат и четат препоръчани от него книги.
Мито Орозов е активен читалищен деятел. Заедно със своя приятел Васил Кънчов са сред учредителите на врачанското Читалище „Успех“, съществувало в периода 1879-1882 г. След преустановяване на дейността му, той съхранява читалищния архив. През 1884 г., когато се учредява новото Ученолюбиво дружество „Развитие“, Орозов е негов касиер и един от инициаторите за построяване на първата читалищна сграда през 1893 г. Впоследствие наследниците му даряват на читалището 30 000 лв., 135 тома книги, личната му кореспонденция с Васил Кънчов и се учредява фонд на негово име за културни цели.
Обществената активност на Мито Орозов се проявява в различни аспекти: той е съосновател на Спестовно дружество „Мравка“, преструктурирано във Взаимоспомагателно дружество „Успех“; постоянен председател на изпитните комисии по различни занаяти; дългогодишен член на Софийската търговско-промишлена камара; основател и първи председател на Врачанска популярна банка (1909 г.) и Врачански клон на Индустриалния съюз; един от основателите на Акционерна банка „Веслец“ (1920 г.); депутат в V Велико народно събрание през 1911 г.
В периода на войните 1912-1918 г. фабриката на Мито Орозов почти спира дейността си, поради липса на персонал, намален внос на суровини и липса на клиенти. На 30 септември 1923 г. Враца е сполетяна от голяма трагедия – експлозии на боеприпаси предизвикват пожар и унищожават голяма част от града. Фабриката на Мито Орозов е разрушена напълно, а той загива под развалините ѝ. Синовете му продължават делото на своя баща и възстановяват фабриката. Те я оборудват с механично задвижвани модерни дървообработващи и металообработващи машини. За нуждите на това производство, през 1925 г. във Враца е открито първото в страната Средно коларско училище, което носи името на Мито Орозов.
За делото на Мито Орозов, през 1897 г. Алеко Константинов възкликва: „Я си снеми калпака приятелю, поклони се на господина Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици“.
