Калин Каменов, кмет на община Враца
Калин Каменов е роден във Враца на 19 юли 1980 г. Възпитаник е на Югозападния университет ”Неофит Рилски” в Благоевград, специалност Право. През 2013 г. завършва Българско училище за политика „Димитър Паница“ към Нов български университет. В периода 2010-2012 г. е заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. От 2012 до 2013 г. е председател на Държавната агенция за закрила на детето. Експерт по младежки политики в 42-то Народно събрание. През 2014 г. Калин Каменов заема поста заместник-министър на младежта и спорта в служебното правителство на Георги Близнашки, който запазва и в правителството на Бойко Борисов. От 10.11.2015 г. е кмет на Община Враца.
Г-н Каменов, през 2021 г. бяхте отличен за кмет на годината в категория „Инвестиции и работни места“, в годишните награди на Kmeta.bg. Враца сякаш отново се появи на инвестиционната карта на България. Чу се за строежи на заводи, за нови работни места. Как се привличат инвеститори в Северозапада?
Краткият отговор е – с много работа и постоянство. Още през първия ми мандат като кмет на Враца с моя екип си поставихме няколко основни приоритета. Фокус в работата ни бе възстановяването на пътната инфраструктура, обновяване на базите на учебните заведения и разкриване на специалности, отговарящи на нуждите на пазара на труда, както и създаване на условия за местния бизнес. Преминахме през много предизвикателства, като безспорно най-голямото от тях бе възстановяване на щетите по пътищата и главните артерии, нанесени от проекта за воден цикъл на града. Следващата стъпка бе да подготвим терените, които имат потенциал за реализиране на инвеститорски интерес, и да започнем активни преговори с потенциални предприемачи не само от страната, но и от чужбина. Огромна подкрепа в началото ни оказаха от Българската агенция за инвестиции. Така, няколко години след началото на първия мандат, в града започна реализирането на първия проект на чуждестранен инвеститор. След него последва разкриването на производствени бази и на други компании. Една от условието за привличане на инвеститори е не само да имаш адекватна инфраструктура и свободни парцели, но и да направиш така, че предприемачът да има доверие в местната власт. А това е възможно само и единствено, когато не създаваш административни спънки и имаш прозрачно управление на местната администрация. Разкриването на нови производствени комплекси на чуждестранни компании даде глътка свеж въздух не само на жителите на града, но и на представителите на местния бизнес, тъй като част от тях активно си партнират с новите заводи, а други започнаха да разширяват собственото си производство.
Кои са най-големите инвеститори на територията на Общината и каква е сферата им на дейност?
Към момента на територията на общината функционират заводите на „МД Електроник“ и „Теклас България“, като след по-малко от месец ще отвори врати и производствената база на вафли „Хели“. Основната сфера на дейност на новите инвеститори е автомобилната индустрия. Същевременно, освен в сферата на производството, голяма инвестиция в града направиха и „Практикер“, като към момента компанията предстои да изгради голям ритейл парк тук. Във Враца има бързо развиващи се компании в сферата на шивашката промишленост („Чимбидиум“, „СиТиАй“ и др., в производството на алуминиева и ПВЦ дограма („Чех пласт“, „ТДМ пласт“, „Бърцев“), както и завод за сферични кранове „ОМС Салери“. Преди няколко години фирма „Лестопродукт“ разшири производствената си база, като инвестицията бе за над 18 млн. лв. В сферата на транспорта в града има водещи компании като „Екофрут“ и „Спътник 96“. Разбира се, не трябва да забравяме и циментовия завод на „Холсим България“.
Как оценявате диалога между общинската администрация и местния бизнес?
Благодарение на постигнатото през изминалите години и непрекъснатия диалог с представители не само на местния бизнес, но и на чуждестранни партньори, смело мога да заявя, че местната администрация е добър и предвидим партньор на бизнеса. Доказателство за това е, че голяма част от организираните събития и инициативи в града, се реализират с подкрепата именно на местните предприемачи.
Повсеместно е оплакването, че работа има, но няма хора за работата. Каква е ситуацията във Враца?
Враца не прави изключение от общата картина не само в Северозападна България, но и в цялата страна. Неоспорим факт е, че с разкритите над 2000 нови работни места през последните години значително се промени картината в сферата на безработицата. Въпреки това, пред нас все още има сериозни предизвикателства по отношение на липсата на квалифицирани кадри.
Това лято стана ясно, че МОН подкрепя мащабен проект за създаване на Център за енергийно развитие и нови науки (ЦЕРНН) във Враца. Споделете малко повече за този проект. Как дойде идеята, къде ще се намира, каква е целта му и откъде хора – хора, които да се учат, и хора, които да преподават в него?
Проектът за създаването на Център за енергийно развитие и нови науки е ключът към разрешаването на няколко проблеми – от една страна, за преодоляването на безработицата и липсата на кадри за бизнеса, от друга страна – за бързото развитие не само на Враца, но и на целия регион. Това не е просто концепция за над 100 милиона лева, а е фундаментален проект, с който предлагаме бъдеще за Северозапада. Този иновативен проект ще се изгради на мястото на ученическото градче във Враца и ще включва създаването на професионална гимназия по информационни технологии и енергийни науки, както и бази на Софийския университет и Техническия университет – София. Специалностите в училището ще обхващат водородна, газова, ядрена и ВЕИ енергетика, както и IT, киберсигурност, роботика и нанотехнологии. В непосредствена близост ще се обособи и Индустриален парк, който ще бъде ключов за привличане на инвестиции в региона.
През септември се проведе 135-ти Врачански есенен панаир. За врачани и гости на града това е голямо събитие, което промени тотално облика си през последните години. Каквa беше програмата за тазгодишното издание?
На тазгодишното 135-то издание на Врачанския есенен панаир заложихме по традиция на българските производители и търговци, а по отношение на културната програма – да отговори на вкуса на всеки един посетител, доколкото е възможно, разбира се. В традиционното за града събитие участваха над 150 търговци от цялата страна, които предложиха разнообразни продукти, бутикови стоки и ръчно изработени артикули. По традиция всяка вечер на панаирната сцена имаше тематични концерти. Започнахме на 13 септември с местната рок банда „Докторс Гого Бенд“, открихме 135-то издание с концерт на „Д2 и приятели“, а в навечерието на първия учебен ден на панаирната сцена бяха „Керана и Космонавтите“. Програмата продължи с любимеца на няколко поколения Веселин Маринов и уникален концерт на „Етро Брас Бенд“. Кулминация в празничната програма бе музикалният спектакъл на популярната гръцка изпълнителка Ирини Пападопулу. Нейното участие на 18 септември официално даде началото на Деня на Гърция във Враца „Калимера Враца“.
Накрая бих искала да Ви попитам за Вашата равносметка за близо 10 години като кмет на Враца. Кои са най-големите успехи? Кои са най-големите трудности? За какво мечтаете?
Най-голямата трудност през изминалите години беше възстановяването на пораженията от проекта за воден цикъл, като и до ден днешен с моя екип полагаме неимоверни усилия да се справим с щетите. Сериозно предизвикателство бе и да покажем на нашите съграждани, че само ако сме единни, можем да се справим с всяка трудност. Именно това е един от най-големите ни успехи – градът е жив, а с всяка изминала година и преодоляна трудност или постигнат успех врачани ставаме още по-единни и сплотени. Не мога да пропусна и друго предизвикателство, с което успяхме да се справим, въпреки скептицизма и трудностите – обновяването на градския транспорт. Днес ние имаме напълно обновени превозни средства, а след реализирането на последния ни проект ще сме сред първите градове на Балканите, с изцяло екологичен транспорт.
Мечтая Враца да е лидер в Северозапада, хората да са позитивни и усмихнати, ежедневно да има различни събития, които да вдъхват живот на града ни и да бъдем сочени като добрия пример.
***
Довършете изреченията:
Враца е … град с традиции и много възможности за развитие.
Врачани са … сърцати хора, които милеят за общия ни дом.
Животът във Враца е … не просто спокоен, но и изпълнен с изключителни възможности не само за реализиране на идеи и проекти, но и за оползотворяване на свободното време.
Пътят е в ремонт …, но ако всички заинтересовани страни и държавата запретнем ръкави, съвсем скоро това ще бъде само един мрачен спомен от миналото.
