В началото на академичната учебна година поканихме за блицинтервю ректорите на най-важните за икономиката ни университети, за да споделят вижданията си за това какви са съвременните студенти, постигат ли и как добра професионална ориентация и умения да се реализират успешно на пазара на труда.
Ако сега бяхте студент с житейския опит, който имате, по-различно ли бихте гледали на обучението си отколкото, когато следвахте и, ако е така, защо?
Не бих сменил специалността или направлението, в което работя. Но, ако сега бях студент, със сегашните ми знания и опит, бих наблегнал повече на чуждите езици и на информационните технологии. Нещо, което го придобивах, след като завърших университета. Особено сега, за днешните студенти, това е много важно. Светът много бързо се развива. Ставаме все по-интернационални, така че голяма необходимост е да можем да комуникираме свободно. Иначе аз съм доволен от тогавашното си обучение. Даже сега липсват някои елементи, които ги няма, поради много причини. Тогава учехме с много по-голям хорариум, имаше платени стажове и практики в предприятия (завършил съм „Икономика на промишлеността“ и „Икономика и управление на промишлеността“). Така че имахме организирани много посещения в предприятия и можехме много по-рано да се докоснем до реалността.
Изборът на професия е един от най-важните, които правим в живота си. Срещат ли младите хора, според Вас, затруднения с този избор и какво може да се направи, за да се ориентират по-добре?
Това наистина е така, защото при унификацията на средното образование, изчезването на техникумите и специализацията, учениците получават едни малко усреднени знания и подготовка, и понякога не са ориентирани какво би било подходящо за тях. Сега има много възможности за такава професионална ориентация и в по света това го правят още от 7-ми и 8-ми клас, дори преди да влязат в гимназиите. Има различни тестове, различни възможности за професионално ориентиране. Някои даже са онлайн, така че не се налага да се използват толкова много ресурси. Но мисля, че университетите също трябва да дадат своя принос, както нашият университет прави. Ние имаме много споразумения с общини с професионални гимназии по икономика, с гимназии с изучаване на чужди езици, където се срещаме с бъдещите кандидат-студенти и им обясняваме какви специалности има в университета, как могат да се реализират след това, т.е. те получават една много по-добра информация от реални хора, които работят в университета. Защото понякога на шега хората казват „при вас се учи само счетоводство“, но това далеч не е така. Има 7-8 професионални направления – право, журналистика, политически науки, международни отношения, а отделно, в икономиката имаме над 30 специалности по различни отрасли и сектори на икономиката.
По-различни ли са студентите днес и, ако е така, какво трябва да се промени в начина на обучение, за да е адекватен на потребностите им?
По-различни са, да. Винаги се поставя този въпрос и винаги по-възрастните или, както ние казваме любезно, хората с по-голям опит, винаги казват „по мое време как беше, а сега какви са студентите…“. Но и тогава така са казвали за нас. Сегашните студенти, по мое скромно мнение, без да съм правил специални проучвания, са на доста сериозно ниво или получават много по-голяма информация, отколкото ние по мое време преди 40 години – с всички социални мрежи и достъп до интернет и 500-те телевизионни канала наистина пред тях стоят хиляди възможности. Получаване на допълнителна информация, видео, виртуална реалност – това не може да не дава отражение върху тях и техните очаквания. Затова задача на преподавателя е така да адаптира своя начин на преподаване, че да бъде интересен, да бъде интерактивен, да включва нови технологии, да включва самите студенти да участват в този процес. Но това не важи само за студентите, важи и за учениците още от 1-ви клас, така че да се случва едно взаимно адаптиране. Ако очакваме, че те ще четат дебели книги по цели нощи, както ние правихме едно време по време на сесия, това няма да се случи. Или пък ще слушат два часа лекция, която им се чете отпред на катедрата. Сега има много нови възможности за интерактивно преподаване и аудиовизуални материали и те очакват тези възможности да се използват. А и наш дълг е да ги подготвим за промените в работната среда, която също много рязко се променя.
Кои са най-важните неща, които Вашите възпитаници трябва да знаят, преди да излязат на пазара на труда?
Най-важно е знаят, че трябва да бъдат дисциплинирани и лоялни към работодателя. Трябва да бъдат готови да се променят, да не казват „Аз вече имам диплома и повече не ми трябва да уча“. Това, между другото, съм го чувал и от хора с вече 20 и 30 години професионален опит. Така че това е стар проблем, защото знанията, които се придобиват тук, те не са вечни, но висшето образование, изобщо образованието, дава един сертификат, че човек е готов да премине през тези трудности и да докаже, че може да усвои нови знания. А пък по-нататък има и други възможности – магистратури, докторантура, следдипломни квалификации за професионално обучение на място...
Колко студенти ще прекрачат прага на университета тази година?
Имаме около 5000 студенти бакалавърска степен на обучение и може би около 2000 магистри, като в момента продължава приемът. Може би вече 1/3 от тях са платено обучение, което показва ясно интереса на кандидат-студентите към УНСС. Искам да отбележа също, че кандидат-студентите бакалаври бяха около 7000. Отделно ние имаме селекция – с под 3.50 успех не може да се кандидатства на първите класирания в УНСС.
