Д-р Евгени Тасовски, Изпълнителен директор на Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА)
През последните години фармацевтичната индустрията оказва значителна помощ на системата на здравеопазването. Какви са измеренията на това съдействие?
В цивилизования свят не е възможно да съществуват системи на здравеопазване без лекарствени продукти, произвеждани от фармацевтичната индустрия. Иновативната – да създава животоспасяващи и удължаващи живота лекарствени продукти, а генеричната – да произвежда доказани поддържащи живота лекарства за масови заболявания на достъпни цени. Иновативните медикаменти са много скъпи (особено съвременната прицелна терапия) и натоварват сериозно здравноосигурителните фондове, които ги заплащат напълно, а генеричните, които са регулаторно гарантирани точни копия на иновативните, след отпадане на патентната им защита са много по-достъпни като цена, но повечето се доплащат от семейните бюджети. Такава е реалността в здравноосигурителната система у нас. Бюджетът за лекарства в онкологията за 2025 г. достигна колосалната сума от 1.61 млрд. лв. за 35 000 пациенти, а за лекарства за домашно лечение – 380 млн. за близо 2 млн. български граждани, над половината от които в работоспособна възраст. Големият разход за лекарства наложи създаването на Механизъм за устойчивост и възстановяване на преразход към НЗОК от производителите на лекарства.
Какво трябва да се направи, така че системата за отстъпки на Здравната каса да не ограничава своевременното навлизане на иновативни лекарства в България?
Системата за отстъпки и Механизмът за възстановяване въобще не могат да попречат на бързото навлизане на иновативните лекарства у нас. България е на едно от водещите места сред страните от ЕС по въвеждане в употреба на иновативни лекарствени продукти. Дори възстановяването на 100% от разхода за първата година на навлизане в реимбурсация не е пречка. Маржът на печалба за тези медикаменти е много сериозна величина и подобни ограничения не им се отразяват. Затрудненията са при генеричните лекарствени продукти, които имат относително много малка степен на печалба и тези т.нар. допълнителни финансови тежести ги принуждават да напускат българския пазар. В момента такава е действителността за антинеопластичните лекарствени продукти, химиотерапевтици на първа линия за лечение на онкологични заболявания. Първият етап на лечението липсва и не е осигурен, особено за децата с онкохематологични заболявания. Това не трябва да се допуска!
Очевидно е, че механизмът за контрол върху разходите за лекарства се нуждае от оптимизиране. Имате ли конкретни предложения?
Системата за отстъпки и т.нар. Механизъм изискват ново разглеждане и създаване на по-гъвкави диференцирани правила, така че важни медикаменти на ниски цени да не напускат българския пазар, а да се прилага правилото „който преразходва повече, да възстановява повече“. Изключително важен елемент е контролът на изпълнението на договорите между фирмите-производители и НЗОК относно спазване на поетите ангажименти за големина на разходите, според Оценката на здравните технологии. Неефективният контрол води до нарастване на преразхода без сериозни последици. Ръстовете на разходите за онкологични и други скъпи иновативни терапии през последните 5 години се движи над 15% и достига до 24%. Достига се критична точка на невъзможност за поемане от страна на бюджета на НЗОК на нарастващите разходи за иновативни лекарства, основно в онкологията.
Справедливо ли е разпределен финансовият ресурс на Здравната каса за лекарства?
Още в началото на създаването на НЗОК философията на правилата за заплащане на лекарствените продукти е била да се реимбурсират скъпите иновативни ЛП, които са били недостъпни за гражданите, поради високата цена. Постепенно обхватът на реимбурсираните лекарства нараства, но и до днес най-ощетени са гражданите, страдащи от масови, най-често сърдечно-съдови заболявания като артериална хипертония, съдова болест на сърцето и централната нервна система, водещи до най-голяма смъртност. Последните три доклада на ЕК за състоянието на здравеопазването в България излизат със заключение, че българските граждани доплащат най-много за лекарства за домашно лечение – над 45%. Това доведе до положителната социална мярка на предишното правителство за повишаване на 100% реимбурсацията на 409 лекарствени продукти от 53 INN /молекули/ за лечение на цитираните по-горе заболявания. Необходимо е, първо, задълбочен анализ на дисбалансите в разпределението на средствата на НЗОК за лекарства, констатиране на конкретни причини, довели до това, и предприемане на мерки и реформи за преодоляването им.
Едната посока е разширяване на обхвата на лекарствените продукти и за други заболявания за домашно лечение, които да се реимбурсират на 100% (дихателна система, неврология и други), но при осигурен финансов ресурс от НЗОК. Генеричните производители не могат да понесат тази допълнителна финансова и социална тежест.
Другата посока е търсене на допълнителни източници на финансови средства, като отдавна съществува идеята за създаване на фонд от смесени източници за лечение на гражданите с високоразходни редки заболявания. Това може да доведе до относително облекчаване на бюджета на НЗОК.
Какво е Вашето мнение за намаляване на ДДС за лекарствата?
Намаляването на ДДС на лекарствата може да има положителен ефект като намали крайната цена на лекарствата в аптека за гражданите. Цените на лекарствените продукти са строго регулирани и контролирани и в оформянето на крайната цена се прибавя ДДС. Когато то е по-малко, цената със сигурност ще е по-изгодна за гражданите. Трябва да се има пред вид, че това важи само за лекарствени продукти, изписвани по рецепта. За хранителните добавки и т.нар. ОТС продукти регулация и контрол на цените няма. Те са на свободен пазар и няма гаранция, че свалянето на ДДС ще доведе до намаляване на цената.
Относно лекарствата, заплащани от НЗОК, падането на ДДС ще лиши държавния бюджет от постъпления на значителни средства. Единственото полезно следствие ще бъде да се покаже обективно големината на средствата, изразходвани за лекарства от бюджета на НЗОК. В момента 26.5% от бюджета на НЗОК е за лекарства, което е над средното ниво за ЕС.
Подкрепяте ли практиката НЗОК или МЗ да правят единен търг и да договарят най-благоприятни цени, обеми, срокове на доставка на онколекарствата по предварителни заявки на болниците? Те да ги получават и отчитат по съответните правила и контрол, а НЗОК или МЗ да ги заплащат по договорените от тях самите цени?
Опит да се прокара такава реформа, касаеща НЗОК, беше направен преди две години, но контестациите стигнаха до ЕК и се установи, че нормативната база не позволява на НЗОК да провежда тръжни процедури.
Реалната практика в страните от ЕС е провеждане на общи широки тръжни процедури за всички лекарствени продукти, заплащани от обществените фондове. Тези търгове се менажират от съответните министерства на здравеопазването. У нас още преди няколко години стартира т.нар. Единен електронен търг, който успя да работи не повече от година и, поради натрупани жалби от търговците на едро, беше блокиран. В момента се върви към възможност за положително съдебно решение и възстановяване на електронния централизиран търг.
Винаги дребните камъчета преобръщат колата. Крайно време е да се изработят точни тръжни правила по европейски образец и да отпаднат не малкото възможности за съдебно обжалване и спиране на тръжната процедура. Често проблемите се създават от незнание и липса на професионализъм, но понякога и с учудващо мълчание.
