Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM)
През последните години фармацевтичната индустрия оказва значителна помощ на системата на здравеопазването. Какви са измеренията на това съдействие?
Основният принос на научноизследователската фармацевтична индустрия към българското здравеопазване се изразява в осигуряването на нови класове лекарствени продукти, които носят повече клинични ползи, подобрена обща преживяемост и повече години живот с добро качество. Според анализ на здравните резултати общият брой добавени години живот, съобразен с качеството, за 126 000 пациенти, лекувани със заплащани от НЗОК иновативни лекарствени терапии, достига 1 241 000, или близо 10 години средно на пациент. Все повече са пациентите, получаващи лечение за онкологични заболявания с таргетна или имунотерапия; за псориазис, ревматоиден артрит, псориатични и ентеропатични артропатии с биологични средства от групата на интерлевкинови инхибитори; за захарен диабет с инкретин базираната терапия, SGLT-2 инхибитори, GLP-1 рецепторни агонисти и фиксирана комбинирана терапия с дългодействащи аналогови инсулини; с ензими за лекарствотерапия на пациенти с редките заболявания, за спинална мускулна атрофия и сродни синдроми, за лечение на мускулна дистрофия тип Duchenne; с иновативни терапии за предсърдно мъждене и трептене, за профилактика на инсулт и системен емболизъм, за рутинна превенция на повтарящи се пристъпи на наследствен ангиоедем; за кистозна фиброза; за дегенерация на макулата и за диабетна ретинопатия, както и много други.
Какво трябва да се направи, така че системата за отстъпки на Здравната каса да не ограничава своевременното навлизане на иновативни лекарства в България?
През 2025 г. НЗОК ще заплати лекарства на стойност близо 3.3 млрд. лв., но предвиденият за това бюджет е едва 2.3 млрд. Разликата от 1 млрд. НЗОК ще поиска обратно от фармацевтичните компании. Тази „дупка“ в бюджета става все по-голяма всяка година и генерира съществен финансов риск за фармацевтичните компании, който може да доведе до затруднения и забавяния при заплащането на лекарства от НЗОК, както и оттегляне от реимбурсация на някои продукти, поради пълното изземане от НЗОК на прихода от продажба на съответните количества, формирали ръст, възлагане на задължение за безплатна доставка и дори налагане на отрицателна цена.
Очевидно е, че механизмът за контрол върху разходите за лекарства се нуждае от оптимизиране. Имате ли конкретни предложения?
Към момента НЗОК прехвърля риска от годишен бюджетен дефицит за здравноосигурителни плащания за лекарства към частноправни субекти, каквито са фармацевтичните компании, което е неприемливо. Нужна е оптимизация в посока на споделяне (а не пълно прехвърляне) на осигурителния риск и поставянето на компенсаторния механизъм в рамките и обхвата на установените от Конституцията граници.
Справедливо ли е разпределен финансовият ресурс на Здравната каса за лекарства?
До 2024 г. финансовия ресурс на НЗОК за лекарства беше разпределен в 3 групи, а от 2025 г. групите станаха пет. Чрез селективно групиране и преференциално бюджетиране се търсят начини за намаляването на тежестта на механизма за определени доставчици на лекарствени продукти. Това обаче е за сметка на увеличаването на тази тежест за други доставчици. В този смисъл, увеличаването на броя групи влиза в противоречие с основните принципи за равнопоставеност на притежателите на разрешение за употреба – партньори на НЗОК.
Какво е Вашето мнение за намаляване на ДДС за лекарствата?
България, наред с Дания и Германия, са трите държави-членки в ЕС, в които пълната ставка на ДДС се налага и на реимбурсираните лекарствени продукти. Във всички останали страни ставката е диференцирана. Намаляването на ДДС за лекарствата гарантирано ще освободи ресурс на НЗОК и домакинствата, доколкото всички елементи на цената на едно лекарство са регулирани.
Подкрепяте ли практиката НЗОК или МЗ да правят единен търг и да договарят най-благоприятни цени, обеми, срокове на доставка на онколекарствата по предварителни заявки на болниците? Те да ги получават и отчитат по съответните правила и контрол, а НЗОК или МЗ да ги заплащат по договорените от тях самите цени?
Подкрепяме провеждането на рамково договаряне на лекарствени продукти от централизиран орган с оглед постигане на максимално изгодни цени. Болниците обаче сами трябва да определят количествата лекарствени продукти според нуждите на техните пациенти.
*
***
