Проф. д-р Красимир Иванов, д.м.н., Председател на Асоциацията на университетските болници в Република България, председател на Общото събрание на МУ-Варна, член на Съвета на директорите в УМБАЛ „Св. Марина“ – ЕАД Варна
Проф. д-р Красимир Иванов, д.м.н., е роден във Варна през 1960 г. Завършва Висшия медицински институт (днес Медицински университет) във Варна през 1986 г., след което работи като общопрактикуващ лекар в гр. Девня. Специализира „Хирургия" (1990-1993 г.), „Онкология" (2002-2005 г.) и „Управление на здравеопазването" (2003-2005 г.). През 2005 г. придобива втора магистърска степен по „Стопанско управление". През 1996 г. защитава докторска дисертация на тема „Диагностика и хирургично лечение на ректалния карцином", а през 2008 г. защитава дисертация за придобиване на научна степен „Доктор на медицинските науки". През 2009 г. е избран за професор по хирургия.
От 2004 до 2012 г. е ръководител на Катедрата по обща и оперативна хирургия към Медицински университет - Варна. Между 2001 и 2010 г. е изпълнителен директор на Университетска болница „Св. Марина" - Варна. От 2012 до 2020 г. е ректор на Медицински университет - Варна.
През 2020 г. е избран за Председател на Асоциацията на университетските болници в България.
Активен член е на няколко български и международни научни организации - Българско хирургично дружество, Немско хирургично дружество, Румънско хирургично дружество, Съюз на учените в България, Български лекарски съюз, Международна организация на хирурзите, гастроентеролозите и онколозите (IASGO - International Association of Surgeons, Gastroenterologists, and Oncologists), Международна организация на университетските преподаватели - колоректални хирурзи (ISUCRS - International Society of University Colon and Rectal Surgeons) и др.
Отличен е с многобройни награди, сред които: Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ с огърлие (2020 г.), Орден „Св. Апостол Андрей Първозвани" на Варненската и Великопреславска св. митрополия (2019 г.), Почетен златен знак „За заслуги към Варна" (2015 г.), златна значка за особени заслуги в развитието на мини инвазивната хирургия, „Мениджър на годината" на в. „Форум Медикус", два пъти Награда „Варна", Златен медал на БЧК (2016 г.), наградата „За уникален принос в университетското образование по здравни грижи" от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (2017 г.). Почетен гражданин е на гр. Сливен (2017 г.) и на гр. Варна (2020 г.). През 2019 г. е удостоен със званието „Доктор хонорис кауза" на ВВМУ „Никола Вапцаров".
***
Проф. Иванов, здравеопазването бе изведено като приоритет в споразумението на редовното правителство. Какви са, според Вас, основните приоритети, които ще допринесат за повишаване на качеството на медицинското обслужване?
Според мен, нещата трябва да започнат с образованието и възпитанието от най-ранна детска възраст за това, че здравето е най-голямото богатство и за него трябва да се полагат усилия и грижи. На второ място, да поставим здравословния начин на живот, храните и храненето. На трето място е медицинското образование в България, което се нуждае от коренна промяна, включваща:
- актуализиране и осъвременяване на морално остарели единни държавни изисквания;
- инвестиции в медицинските университети за изграждане на модерни симулационни центрове за внедряване на изкуствен интелект;
- инвестиции в университетските болници за осъвременяване на базите, в които се обучават медицински специалисти;
- увеличаване капацитета на медицинските университети с цел привличане на чуждестранни студенти за обучение срещу заплащане;
- профилактика и ранна диагноза за социално значимите заболявания.
Все по-често се дискутира от политици и от мениджъри на общински и държавни болници, че лечебните заведения не бива да са търговски дружества. Споделяте ли мнението им?
Категорично не. Държавните психиатрични болници не са търговски дружества, а не ни е известно да има процъфтяващи такива. Формата на собственост по никакъв начин не влияе на натуралните и стойностни показатели на лечебните заведения.
След решението на Конституционния съд се създава сложна ситуация: от една страна, законът ограничава болниците да работят в рамките на бюджета на НЗОК, от друга, няма ограничения, ако го надвишават - къде е решението?
Решенията са две. Първото е внедряване на блокчейн технология, на базата на която да се разработят електронни здравни досиета на гражданите на Република България – от раждането до смъртта. Същата да бъде внедрена и в НЗОК, респективно – за изпълнителите на медицински дейности. Второ, но не по важност е плащанията от страна на НЗОК да стават чрез валидиране от пациента.
Подкрепяте ли практиката НЗОК или МЗ да правят единен търг и да договарят най-благоприятни цени, обеми и срокове за доставка на онколекарствата по предварителни заявки на болниците?
Тук отговорът ми е категорично не! Лечебните заведения не трябва да се снабдяват с лекарства по досега действащия Закон за обществените поръчки (ЗОП). Считам, че е най-добре да има електронна борса, разписването на която в ЗОП ще реши всички проблеми. Ще има прозрачност, пазарът ще регулира цените, ще се премахне бюрокрацията на всички схеми и машинации, безкрайните обжалвания.
Трябва ли с Националния рамков договор да се определят равнища на заплати, или това е задължение на ръководствата на лечебните заведения?
Определянето на равнища на заплати в НРД е правен абсурд, затова настояваме спешно да се промени Законът за здравното осигуряване в тази му част и, съответно – да бъде премахнат текстът от НРД. Нито НЗОК, нито БЛС са работодатели в лечебните заведения, затова нямат абсолютно никакво право да определят заплати. Такива те могат да определят за собствените си служители.
В проекта за нов КТД синдикатите залагат увеличение от 20 на сто на заплатите. Възможно ли е това да бъде изпълнено от държавните болници?
Разбира се, че може. Ние настояваме за 100% увеличение на заплатите, което може да се случи, ако със 100% се увеличи бюджетът на НЗОК. Смятаме, че тези 20% не са достойни за труда на българските лекари и специалисти, така че исканията ни са в унисон с тези на синдикатите, дори и повече. Странно защо синдикатите отправят тези искания към нас, а би трябвали да искаме съвместно с тях от институциите, които определят бюджета на държавата.
Трябва ли младите кадри, които са били държавна поръчка, да се обвържат с ангажимент да работят определен период в страната?
Според мен, това не е работеща мярка. Народът е казал, че „насила хубост не става“. Разбира се, може да бъде предоставена възможност по желание на приети студенти (издържали приемните изпити), но нямащи финансова възможност, да сключват договор с държавата, тя да заплати на университетите обучението им, както и последващата специализация, а те да работят в посочено от държавата лечебно заведение за същия срок, за който държавата е плащала тяхното обучение.
***
