Петя Найденова, старша медицинска сестра на УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“ - гр. София, с 41-годишен стаж
В България има сериозен недостиг на професионалисти по здравни грижи. Липсват между 17 000 и 29 000 медицински сестри! Няма област в страната, в която медицинските сестри да са достатъчни, като само в София са необходими още над 2500, а в Пловдив - над 1400. Освен, че са малко като численост, те са и с доста напреднала средна възраст. Това означава, че в следващите години, ако не се вземат изключително сериозни мерки, недостигът ще се задълбочава.
***
Как избрахте професията “Медицинска сестра”?
Още в първи клас знаех, че ще стана медицинска сестра. Имах много здравословни проблеми още като дете и бях решила, че ще стана един ден медицинска сестра, за да помагам на хората.
Кой са трите качества, които трябва да притежава медицинската сестра, за да бъде добра в своята професия?
Преди всичко, обич към човека. Ако ние не обичаме хората, няма как да сме им полезни. Другото важно нещо е, че медицинската професия е призвание – ако не чувстваш отвътре, че имаш необходимост да помагаш на хората, няма как да се поучи.
Кои са най-големите ежедневни предизвикателства, пред които сте изправена в професионален план?
На първо място е физическата и психическата умора. Нашата професия е свързана с денонощен труд, работи се по график, няма събота и неделя, няма празнични дни. Когато не си пълноценно със семейството си, това е едно от най-големите предизвикателства, защото ти всъщност, за да си добър професионалист, си отдаден на пациента и много често семейството страда от тази заетост. Отделно от това, всеки пациент е индивидуален – и като човек, и като заболяване, и към всеки трябва да се намери правилния подход и добрата дума, за да сме изпълнили качествено задълженията си.
Трябва ли младите кадри, които са били държавна поръчка, да се обвържат с ангажимент да работят определен период в страната?
Аз завърших през 1982 г. и тогава имахме разпределения. Тогава го нямаше този проблем в здравеопазването. Нямаше липса на сестри точно по тази причина, защото 3 години имахме задължение да работим в конкретни болници, клиники или поликлиники. Аз категорично съм „ЗА“ три години след завършване да работят задължително, за да се захрани здравната система с този вид персонал.
Защо избрахте България за професионалната си реализация и към днешна дата доволна ли сте от този избор?
Абсолютно съм доволна от този избор и, ако трябва пак да кандидатствам, отново бих избрала тази професия и реализацията в България, но при всички случаи с по-кратък срок на обучение. 4 години е много дълго време, за да се изучиш, специализираш и реализираш. Според мен, трябва да се обърне повече внимание на практическите часове. В последната година от следването си задължително сестрите трябва да практикуват на терен.
Вашият съвет към всички, които са пред избора дали да изберат тази благородна професия?
Категорично ще ги насърча да изберат професията, но само ако изпитват нуждата и чувството, че са призвани за нея. И по възможност да останат в България, защото нашият народ има нужда от нас!
***
