Д-р Николай Брънзалов – председател на Българския лекарски съюз
Д-р Николай Брънзалов е завършил Медицинския университет в Пловдив и е специализирал вътрешни болести, обща медицина и здравен мениджмънт. От 25 години работи като общопрактикуващ лекар. Бил е зам.-председател на Управителния съвет на БЛС два последователни мандата (2018-2024 г.), а от септември 2024 г. е председател на съсловната организация.
Здравеопазването бе изведено като приоритет в споразумението на редовното правителство. Очаквате ли, че ще последват действия, които да помогнат за повишаване на неговата ефективност. Какви трябва да са те?
Здравеопазването няма как да не е сред приоритетите. За съжаление, нестабилната политическа обстановка през последните години и липсата на хоризонт не носят нищо добро. Здравният сектор не търпи резки промени и бързи реформи, необходима е ясна и последователна политика и приемственост, за да може след време да се радваме на добри резултати. Наскоро проучване показа, че абсолютен приоритет за българите в Бюджет 2025 е здравеопазването. Мнозинство от сънародниците ни - 57% са на мнение, че най-значително увеличение на средствата трябва да има за здравеопазване. То е приоритет за абсолютно всички социални, демографски и електорални групи, като единствено при хората над 65 г. е изместено от желанието за ръст на пенсиите. На този фон, това, което виждаме до този момент, не ми дава повод да съм оптимист.
В проектобюджета имаше заложен текст, който въвежда рестрикции единствено и само спрямо дейността на болниците. Такава мярка, от една страна, е дискриминационна, а от друга страна – не може да изпълни целта си за ограничаване на потреблението, защото единственото, което предлага, е да се намалят средствата за доставчиците на здравни услуги. И в същото време седи изискването за задължителни възнаграждения. Тук е мястото да напомня още веднъж, че от създаването на Здравната каса, лимити, регулативни стандарти, прогнозни бюджети и т.н. винаги са въвеждани само за медицински дейности и никога за лекарствени продукти, медицински изделия и др. Всичко това не е довело до нищо друго, освен до затруднения в обслужването, чакащи за прием или специалист пациенти и доплащане от тяхна страна, независимо от това, че са здравноосигурени. Автоматичното намаляване на цени не би намалило преразхода. Подобен механизъм не е нищо друго освен удобен начин за създаване на скрит дефицит и формиране на измамното усещане, че парите стигат. И на фона на очевидния недостиг на средства в системата се предлага въвеждането на нова дейност – т. нар. биомаркерно тестване, която също ще черпи средства от бюджета за болнична помощ на НЗОК, в незнайни размери и липса на механизъм за ограничаване. Надявам се между първо и второ четене това да бъде изчистено.
Все по-често се дискутира от политици и от мениджъри на общински, а и държавни болници, че лечебните заведения не бива да са търговски дружества. Споделяте ли мнението им?
За мен това е твърде утопичен към настоящия момент модел на съществуване и не смятам, че можем да се върнем към него, а и не мисля, че има смисъл. Лечебните заведения, независимо дали са, или не са търговски дружества, се подчиняват на финансови, икономически и счетоводни закони и няма как да съществуват, ако разходите надвишават приходите.
В този въпрос винаги се крие начинът на заплащане на дейността в болниците, т.е. на преминал пациент. Във въпроса „Да бъдат ли лечебните заведения търговски дружества?“ се крие подвъпроса „Да бъде ли заплащано по този начин, или да се върнем на заплащането за структура, а не за дейност?“. На първата част от въпроса бих отговорил, че няма никакво значение дали е търговско дружество, или държавно предприятие, ако се заплаща за дейност, за предоставена услуга. Ако обаче се заплаща за структура, т.е. финансиране на сграда с персонал, без да има значение дали там се извършва, или не дейност, тогава вече има други отрицателни и, същевременно – положителни страни, които си спомняме от времето преди повече от 30 години. Истината е, че тогава, в сравнение със сега, имаше по-ниска заинтересованост от персонала към пациента... сложна тема, която поставя и въпросът с остойностявнето на труда на лекарите и специалистите по здравни грижи и липсата на ясни критерии – как е включен, къде, как е оценен.
След решението на Конституционния съд се създава сложна ситуация: от една страна, законът ограничава болниците да работят в рамките на бюджета на НЗОК, от друга, няма ограничения, ако го надвишават. Какво е решението?
До голяма степен в контрола, и то – в превантивния контрол. Ефективният контрол в системата е необходим и ние за пореден път предложихме той да се осъществява с участието на пациента. Всяка медицинска дейност, заявена за плащане от Касата, трябва да бъде верифицирана от пациента, включително и отпускането на лекарства, заплащани от НЗОК. По какъв начин ще става това трябва да кажат експертите.
Трябва ли младите кадри, които са били държавна поръчка, да се обвържат с ангажимент да работят определен период от време в страната?
Ако е свързана с предварително информиране на тези кадри, има и други привилегии: безплатно обучение, квартира, различни социални придобивки и студентите предварително знаят, че кандидатстваш ли държавна поръчка, ще трябва да останеш и да работиш в България за определен период от време – да, подкрепяме тази мярка.
Правилна ли е политиката да се обърне пирамидата – повече средства да отиват за извънболничната помощ? Има ли подкрепа за подобни действия?
Последните години се случва точно това, макар и със закъснение – дават се значително повече средства в сравнение с преди. Подкрепяме и се стараем да даваме конструктивни предложения за изместване на тежестта от болнична към извънболнична, помощ – разбира се, там, където е възможно и е добре за пациента.
Подкрепяте ли практиката да се въведат в НРД критерии за качество, не само за количество? Кой трябва да ги разработи? Трябва ли на тази основа да има разлика в цените по клинични пътеки?
Подкрепяме по принцип, но е важно да уточним, че качеството в здравеопазването е относително понятие и е много трудно да бъде измерено. Каквото и да се опитваме да заложим като критерии, те трябва да се измерват за по-дълъг период от време и на определен брой преминали пациенти и, на тази база, да се оценява дейността на съответното звено в дадената болница или на самото лечебно заведение. Критериите за качество не могат да са индивидуални за отделен пациент, защото са свързани с много други условия – субективни и обективни. За качеството на работа на дадено лечебно заведение се съди по обективни критерии, които се измерват на по-дълъг период от време – на три месеца, на шест, на година. Критериите могат да бъдат посочени от научните дружества, от НЦОЗА, от НЗОК, но те не могат да бъдат за отделен човек. Ако обаче имаш по-голяма успеваемост, по обективни критерии, за по-голям период от време, тогава явно работиш по-добре от други лечебни заведения. В критериите трябва да бъде измервана и тежестта на състоянието, в което постъпват пациентите – тежко увреждане , хронично заболяване и след това какви са резултатите, които са постигнати.
***
