Пролетта и лятото на 2025 г. бяха белязани от засилен диалог между правителството и засегнатите браншови бизнес организации във връзка с предложения за обществено обсъждане проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни. Въпреки че намеренията му принципно са добри – да се даде отговор на растящите цени и да се подпомогнат фермерите, проектопредложението има много недостатъци и срещна масово неодобрение.
Колко варианта имаше законопроектът?
- 1-ви вариант: публикуван за обществено обсъждане на 13 юни 2025 г. (до 14 юли).
- 2-ри вариант (преработен): ново обсъждане, открито на 29 юли 2025 г. (до 12 август).
Какво предвиждат спорните текстове (по ключови акценти от двата варианта)?
- Таван на надценките: до 20% за търговци на дребно, преработватели и 10% за търговци на едро; 10% за някои вносни непреработени продукти.
- Задължителна минимална надценка: от 10% за производители на земеделски продукти и храни.
- Квоти за български стоки: до 50% българска продукция (а при млечните – 80%).
- Ограничения на промоциите: промо намаления до 10% и обем на промоции до 25% от годишно договорените количества.
- Договори и „първи купувач“: минимален срок на договорите (напр., 6 месеца) и изисквания към първите купувачи по веригата.
- Публичност и регистрация: публикуване на ценови листи онлайн за търговци с оборот над 20 млн. лв.
Какви бяха реакциите?
Българската стопанска камара (БСК) и членуващи в нея 15 браншови организации организираха на 22 юли 2025 г. дискусионен форум на тема: „Продоволствената сигурност на страната под заплаха“. Както по време на дискусията, така и чрез серия от последващи становища и срещи с представители на отговорните институции бизнес организациите остро се противопоставиха на предложения законопроект. Според бизнеса, мерките са свръхрегулаторни, рискови за цените и конкуренцията, и несъвместими с правото на ЕС – въвеждането на различни условия за участниците във веригата може да се разглежда като "държавна помощ", което е в разрез с европейското законодателство. Бизнес организациите предупредиха за евентуална процедура от ЕК и настояха за оттегляне на законопроекта.
Към опасенията за повишаване на цените, дефицити и изкривяване на пазара чрез въвеждане на административни тавани и квоти се присъединиха независими експерти, анализатори и медии.
Какви са очакванията?
Второто обществено обсъждане приключи на 12 август и засега проектът остава в режим на финално съгласуване.
Актуална е възможността Европейската комисия да върне законопроекта, поради несъвместимост с европейското законодателство в три ключови направления:
- Твърди тавани на надценките и квоти – възможно ограничаване на свободната търговия и конкуренцията.
- Минимален период на договори, “първи купувач” – административна тежест за бизнеса.
- Задължителна публичност на ценови листи – може да нарушава права на търговци и конкуренцията.
Тези мерки са потенциално конфликтни с принципите на свободния пазар, недискриминационния достъп и конкуренцията, заложени в европейското право.
В допълнение, Директивата за корпоративната устойчивост и дължима проверка в устойчивите вериги на доставки (CSDDD) вече е приета на общоевропейско ниво (Директива 2024/1760) и България е длъжна да я транспонира в срок до 2026 г. Ако националният закон противоречи на CSDDD или въвежда по-рестриктивни мерки, това също би било основание за намеса от страна на ЕК.
Ако ЕК прецени, че национален закон нарушава европейското право, може да стартира наказателна процедура – поредната срещу България след множеството вече стартирали процедури в области като отпадъци, обществени поръчки, енергетика и др.
