Да се премахне възможността общините сами да определят реда за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци, поиска от Омбудсмана на Р България Константин Пенчев изпълнителният председател на БСК Божидар Данев на среща днес (31 март 2011 г.). Той представи отстояваната от години позиция на БСК относно противоконституционността на част от текстовете в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ - чл. 67, ал. 2 и 4) и се обърна към Омбудсмана с искане да сезира Конституционния съд по този въпрос.
Изпълнителният председател на БСК припомни, че съгласно чл.141, ал.4 от Конституцията на Р България, общинският съвет определя размера на местните такси по ред, определен със закон. Това означава, че общините имат право да определят само размера на таксите, но не и реда, по който те се начисляват. Този конституционен текст изисква със закон да е изчерпателно уреден редът за определяне на единна основа, валидна за всички общини в страната. Този принцип на равнопоставеност не е спазен в действащия ЗМДТ (чл.67, ал. 2 и 4), който създава условия за нееднакво третиране на гражданите (на териториален и имуществен принцип) при определяне цената на една и съща публична услуга.
Нещо повече, тези текстове в ЗМДТ не са съобразени с принципите на европейското законодателство, транспонирани в българското законодателство чрез Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Закона за опазване на околната среда (ЗОС). В тези два закона е залегнал европейският принцип „замърсителят плаща", което означава, че таксите следва да се определят върху тяхното реално количество, а не върху друг вид основа. Освен това, ЗУО изрично определя „битовите отпадъци" като „получени в резултат на жизнената дейност на хората по домовете, в административни, социални, обществени сгради и търговски обекти", за разлика от "производствените отпадъци", които се образуват в резултат на промишлената дейност на физическите и юридическите лица. Налице е неравнопоставеност между гражданите и бизнеса, тъй като ежегодно общинските съвети определят различни по размер промили върху данъчната оценка на имотите на гражданите и предприятията, смесвайки по този начин понятията „битови" и „производствени" отпадъци. Чл.7 от ЗМДТ изрично разпорежда местните такси да се определят въз основа на материално-техническите и административните разходи по предоставянето на услугата. Това е всеобщ принцип при определяне на таксата като „цена на услуга" и той се отнася до всеки потребител на услугите, предлагани от държавната и общинска администрация, независимо от това дали са физически или юридически лица.
Данъчната оценка на имотите по никакъв начин не е обвързана с разходите по предоставяне на услугата (съобразно чл. 7 от ЗМДТ) и определянето й за основа за изчисляване размера на таксите води до съществени деформации, вкл.: не се отчита броят на живеещите или работещите в една сграда (като индикатор за количеството генерирани отпадъци); не се отчита дали имотът се ползва фактически, дали е застроен и пр. Това води до големи разлики в размера на таксата за битови отпадъци, които плащат предприятия, осъществяващи дейност в един и същ икономически сектор, но на територията на различни общини.
Освен това, общинските съвети приемат като „основа" за определяне на таксата данъчната оценка на имотите, без да обосновават в какво се състои невъзможността за определяне на количеството отпадъци, каквото изискване се съдържа в чл.67 от ЗМДТ. По този начин таксата се трансформира във втори данък върху недвижимите имоти. Фактът, че това е всеобща практика на общините, наподобява картелно споразумение за цени, което е забранено от българското и европейското антимонополно законодателство.
Други немаловажни ефекти от тази порочна практика и законодателство са липсата на пазарни стимули за намаляване количеството отпадъци и оптимизиране на дейността по събирането им, и неадекватното качество на услугата при високо финансово натоварване на бизнеса и гражданите.
Божидар Данев припомни, че БСК многократно е отправяла предложения до компетентните органи за преустановяване на тази практика, вкл. е предлагала готови нормативни текстове, подготвени от нейни експерти, но до момента не са налице конкретни действия за промяна на законодателството и проблемът остава нерешен.
