Един голям проект, без значение дали говорим за ядрена енергетика или за пътно инфраструктурно строителство, може да доведе до пробив в заетостта в цял район. Това каза за Агенция "Фокус" Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара.
По думите му - от изключително значение и за малкия, и за средния бизнес е да има яснота по големите проекти в България, включително започването на големи инфраструктурни проекти, в това число за новия програмен период в ЕС 2014-2020 година.
Например, от много години говорим за тунел под Шипка, а всъщност имаме нужда от поне още два, дори три тунела в Стара планина, които да осигурят връзката между Северна и Южна България. Нашата икономика няма вътрешна, териториална свързаност, комуникационна свързаност.
Бидейки част от периферията на европейската икономика, сме отрязани от основните си пазари в Европейския съюз. В един документ, който все още е в проектен вид на ЕС за т.нар. взаимносвързана Европа - Коридор №8, железопътната връзка София-Скопие до Адриатическо море до 2020 година се планира да бъде в проучване, не реализация на проект. На територията на Република Македония става дума за едни 15-16 километра връзка, тунелът под Гюешево е прокопан още по време на Втората световна война. И от тогава, от преди 60 и повече години се бавим с този проект не само България, но и страните, от които зависитой - Албания и Македония, каза той.
Според него - по друг начин ще изглеждат икономиката и малките и средни предприятия в югозападната част на страната, ако бъде реализиран скоростно този коридор.
Засега по-скоро остават песимистичните нагласи, че може да се закрият работни места, отколкото че ще бъдат открити такива.
За съжаление не става дума само за наши оценки, а за статистика. Последните данни показват, че и в ЕС, и в еврозоната имаме задържане на безработицата на едно и също ниво, докато за България има едно увеличение. Много може да се мисли за промени, които да подсигурят почасова заетост, включително на студенти, на домакини и на различни категории лица, които са вече извън активната възраст - на пенсионери, каза той.
Административните режими, разрешителни за упражняване на дейност трябва рязко да бъдат съкратени и то колкото се може по-бързо, каза още Димитър Бранков. По думите му - всички разрешителни режими за упражняване на дейност, които не съответстват на европейско законодателство и изисквания по съответните регламенти и директиви трябва да бъдат преразгледани, тъй като практически те не улесняват живота на държавната администрация, на контрола върху бизнеса.
Много е важно кой издава дадено разрешително. Практиката в развити европейски страни е министерства да не се занимават с тези функции, а с това да се занимават изпълнителни агенции. Ако прегледате сайтовете на българските министерства, ще видите една голяма част от тях, че се занимават с издаване на разрешителни. И тогава, когато ви се откаже това разрешително, вие няма пред кого да обжалвате. Ако, да речем, това става на по-ниско ниво, на нивото на някоя изпълнителна агенция, очевидно вие имате един допълнителен лост за административно обжалване вместо да се обърнете пряко към съда. А в съда, знаете, какви са процедурите и колко продължават. Това е само един пример.
Друг пример е електронното правителство, с което България, за съжаление, закъсня страшно много. Голяма част от административното обслужване на фирмите може да се случи и по електронен път. Голяма част от огромните обеми подавана информация от бизнеса към държавата може да текат по електронен път, а не на хартиен носител, каза той.
По думите му - твърде рано е да има някакви индикации за много рязко подобряване на бизнес климата, бизнес средата и очакванията на бизнеса. Наскоро излезе и ново проучване в статистиката за бизнес климата, от което е видно, че по всички основни фактори, включително и действаща бизнес среда, липса на поръчки, в това число от чужбина и от страната, много от секторите остават в една неблагоприятна ситуация. Това при всички случаи е свързано със сигнали, които идват от външната среда, от пазарите, на които България реализира основно продукция, експортът, а от друга страна, става дума за чисто вътрешни причини, каза той.
Най-простата мярка, свързана със заетостта, е да не се прави това, което може да закрие работни места, каза Димитър Бранков. Според него, има една голяма група мерки, които са с пряк непосредствен ефект във времето.
Много често не става дума за някакви нови мерки, а просто за отказ от прилагане на решения, които очевидно водят до закриване на предприятия и закриване на работни места. Един такъв пример от много време Стопанска камара и няколко браншови организации, включително от рециклиращата и металургичната промишленост, атакуват. Това е решението да бъдат закривани площадки за търговия с черни и цветни метали, ако не са в общини с приет Общ устройствен план, каза Димитър Бранков.
В България само една трета от общините имат приет Общ устройствен план. Някои от тези площадки бяха приватизирани преди 10-15 години и практически са изградени преди 50 години. И след модернизацията им там са инвестирани в някои случаи средства от порядъка на 10-20 млн. лева. Закриването на такива площадки заедно с работните места очевидно не е най-доброто решение, за да се справим с кражбите. За кражбите има наказателно законодателство, има институции в лицето на МВР и на полицията, които трябва да ги преследват и естествено да наложат закона в тази му част, каза Бранков.
По думите му - не е основателен аргументът, че борбата с кражбите трябва да мине през закриване на бизнеси и в случая - на площадки за търговия с черни и цветни метали. А това основание - разполагане на такива площадки в общини с Общ устройствен план, едва ли не по съображение за защита на околната среда, е приложимо към абсолютно всички предприятия в България, включително от индустриалния сектор, които се явяват по-тежки замърсители. Една голяма част от тях не са разположени очевидно в общини с Общ устройствен план, посочи той.
