Дата: 18.04.2012

Източник: Труд

Прочетено: 4065

Не всичко в родния износ все още е загубено. Мрачните данни за спад на експорта през първите два месеца на годината идват на фона на новини за пробиви с определени стоки на определени пазари, сочи детайлният анализ.

Едва ли някой може да предположи, но е факт например, че България е световен лидер в изграждането на стени за катерене, като страната държи около 50% от световния пазар на този артикул. България е номер 1 в света и по износ на маслодаен слънчоглед (по последни данни за 2010 г.) Това сочи справка в базите данни на Световната търговска организация, направена специално за “Труд” от Веселин Илиев, директор “Външноикономически отношения” в Българската стопанска камара. България държи около 13% пазарен дял на тази суровина в света и при положение че през м.г. експортът на тази стока се е удвоил, може да се очаква, че страната е запазила лидерската си позиция.

С дял от 20% България е първа на световните пазари и по експорт на рапица. От години страната си запазва второто място по износ на временно консервирани череши. Бронзови “медалисти” сме с няколко стоки - кориандър, пшеница, патешки и гъши дроб и месо. България е на трета позиция в света и по износ на сода с дял от 9%. Въпросното съединение се използва в стъкларската промишленост и според експерти е една от основните причини турският завод “Шише джам” да стъпи у нас.

Ако подобни пробиви се съчетаят и с истинска държавна воля за насърчаване на експорта, резултатите ще са далеч по-мащабни, единодушни са експертите.

Категоричният победител в първенството по износ от години са горивата. През м.г. България е изнесла горива за 5,2 млрд. лв., което е с над милиард повече в сравнение с предходната година. Колкото и да е странно на пръв поглед, бедната на подобни ресурси България е редовен износител на преработената суровина за най-големите петролни държави. Например най-голям дял в експорта на България за Саудитска Арабия през 2011 г. имат тъкмо горивата - за 230 млн. лв., със сериозен ръст от 34 млн. лв. спрямо предходната година. Горивата са на първа позиция и в износа за Оман и на втора - към Ирак.

“Обяснението е просто - тези държави нямат достатъчно рафинерии, а добавената стойност, която се създава у нас, е тъкмо в преработката на горивата”, изтъква Илиев. Според него хубавото е, че напоследък значително се е увеличил износът на т.нар. базови масла, които се ползват за смазочни масла и други артикули и които са с по-висока добавена стойност от дизела или бензина.

Горивата държат и челната позиция в износа за САЩ. За най-развитата страна в света България произвежда още машини, например записващи устройства, тютюн, торове и инструменти.

Топ 2 в родния експорт са медта и изделията от нея. Като сума износът на тези суровини през м.г. е скочил от 3 на 4,6 млрд. лв. България изнася мед за редица развиващи се държави. Например това е стоката, която почти е обсебила търговията ни с Китай. От общ експорт за 572 млн. лв. към “поднебесната империя” 451 млн. лв. идват тъкмо от метала.

Положителната новина е, че третата позиция в износа през 2011 г. се държи от електрониката за сметка на известен спад на черните метали, облеклата и текстила. Страната се представя добре също в индустриалната автоматизация. Наш завод например произвежда автоматизацията на локомотивите на един от най-големите производители на тези машини в света, твърди Илиев. В България е и едно от трите най-големи предприятия в ЕС в областта на хидравликата.

Друга ценна ниша за страната например е производството на радиолюбителска техника. “Нашата ниша според мен трябва да бъдат малките серии, ориентирани към предпочитанията на клиента. Ние не можем да се конкурираме с масовото производство на Китай”, коментира по този повод Веселин Илиев.

Едва на 10-о място в своеобразната класация на родния експорт са стоки от по-висок клас като фармацевтиката. Това е и един от основните проблеми - изнасяме основно продукти с ниска добавена стойност като суровини, текстил, жито или части и материали, които са доста по-евтини, а внасяме готови стоки на по-висока цена. “Изнасяме слънчоглед, внасяме скъпо олио. Изнасяме сода бикарбонат, внасяме стъкло. Изнасяме мед, внасяме кабели от Индия и Малайзия. Проблемът е, че липсват инвестиции в нови технологии, които да произвеждат краен продукт”, коментира Веселин Илиев.

Друга слабост на родния експорт е недостатъчната му диверсификация. Според експерти не е устойчиво например 80% от българския износ към Китай да е съсредоточен в една стока - мед, и то по един голям договор.

Въпреки проблемите българският износ ще продължи да расте, макар и доста по-бавно в сравнение с темповете от последната година, смята Веселин Илиев. Не трябва да се забравя, че България вече е надминала нивата на експорта отпреди кризата. Освен това конкурентоспособността на страната в ключови отрасли напоследък расте, а не се влошава. Например през последните години средният ръст на българския износ на електротехника е 19%, докато световният внос расте с 5%. Ръстът при машиностроенето е с 16%, а на световния внос на машини - с 1%. Всичко това показва, че българските фирми печелят нов пазарен дял, смята Илиев.

В последно време се забелязва и ръст на износа на злато и други благородни метали. Това се дължи не само на новите проучвания и добива на злато, но и на инвестицията, която направи новият собственик на медодобивното предприятие в Златица-Пирдоп, при която от медната руда чрез преработка се извлича злато.

Пазарите на бъдещето не са съседните страни и европейските държави, а Африка, арабските държави, Азия, Латинска Америка, категорични са експертите. Веселин Илиев смята, че България силно подценява износа към африканските държави, където потенциалът за нашите стоки е голям, но липсва държавна политика към този регион. Ръстът на експорта към Република Южна Африка например през 2011 г. е впечатляващ като сума - от 15 млн. лв. на 132 млн. лв., но е изцяло в една стока - горивата (110 млн. лв.). Според Илиев нишата в Южна Африка е енергетиката - например слънчеви колектори за топла вода. Същото важи и за Намибия, за където могат да се изнасят материали за фотоволтаични централи. Територията на страната е огромна с малко население и там не е разумно да се строят далекопроводи.

Друг пазар, който България е загърбила, а има потенциал, е виетнамският. През м.г. износът за азиатската държава е паднал от 40 млн. на 23 млн. лв., като основните български експортни стоки са машини за предене, инсектициди, хербициди, мед. Монголия също незаслужено е встрани от интереса на нашите фирми - износът ни е за едва 2,6 млн. лв. и се състои от лекарства, безалкохолни напитки и козметика. Скромен е експортът и за Индия (125 млн. лв.),но поне е по-разнообразен - чугун, стомана, агрегати, интегрални схеми, кабели, алуминий. Бавен е напредъкът и в износа за Мексико, закъдето изпращаме предимно каучук, електронни интегрални схеми, тютюн, торове, семена, а също и за Бразилия, където пласираме печатарски машини и фотографски плаки и филми.

Лоша новина е загубата на огромен пазар за българско жито в Пакистан. В резултат експортът ни за азиатската страна е паднал от 161 млн. лв. през 2008 г. на едва 12 млн. лв. през 2012 г.

България има и някои пробиви. Освен ръста на експорта на горива за Саудитска Арабия през 2011 г. успех е и увеличеният износ на мед - от 42 млн. лв. през 2010 г. на 137 млн. лв. през 2011 г. Същото важи за торовете за Иран. Сериозен пробив през м.г. България е направила и в износа на тютюн за Ирак - от 0 лв. през 2010 г. експортът е стигнал 123 млн. лв. през м.г., а за първите един-два месеца на т.г. има нов износ за 25 млн. лв.