Дата: 15.05.2012

Източник: БНР

Прочетено: 3824

Сигурно ще се учудите, но златния медал в Топ 10 на българския износ държат горивата. Ако за 2010 г. България е реализирала експорт за 4 млрд. лв., то за 2011 г. сумата е скочила с повече от един млрд. лв. Въпреки че не разполага с подобни ресурси, страната ни е редовен износител за най-големите петролни държави. Горивата за Саудитска Арабия са водещи в експортната ни листа и бележат сериозен ръст. В износа за Обединените арабски емирства, Оман и Ирак пак нефтопродуктите заемат първите места с най-голям дял. Дори за икономически най-силната страна в света – САЩ, на първите позиции в българския износ отвъд океана стоят отново петролните продукти. Това показват данните на Световната търговска организация, а коментар по тях ще направи Веселин Илиев, директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българска стопанска камара. 

Горива изнасяме както за някои европейски вериги бензиностанции, така и за редица държави, които имат нефт в изобилие, но нямат достатъчно рафинерии за преработка на суровия петрол или пък има специфични продукти, които не произвеждат – казва Веселин Илиев. – Например самолетното гориво. Не всички рафинерии по света произвеждат самолетно гориво, а България е негов производител и изнася за много държави, включително такива, които имат сериозни запаси от нефт.

България е на първо място в света по износ на маслодаен слънчоглед, като държи 13 процента от световните пазари. Във водещи позиции излиза и експортът на рапица, която се използва основно за производство на горива. Много години сме на второ място в света по износ на семена от кориандър и консервирани череши. В подем е и българската фармацевтика, която изпреварва световния ръст през последните пет години два пъти. 

В експортната карта на България втора позиция заема медта, като износът само за последната година е скочил с милиард и половина лв. Основен пазар за българската суровина се оказва Китай. Какво още изнасяме за азиатския тигър. 

Основно мед, уточнява Веселин Илиев, но има пробиви и в индустриалната автоматика. Например при управление на локомотиви. Апаратура за радиолюбители също изнасяме, имаше опити за продажба на вино, но не бяха много успешни. С очите си съм виждал български дрехи в Шанхай. Изнасяме и машини. Между другото, в период на криза българското машиностроене се справя доста добре. Българският износ на машиностроителна и електротехническа продукция има ръст от 5-6 процента, което никак не е зле. Това означава, че ние изместваме някой друг в света.

България е достигнала ниво на насищане на стокообмена с ЕС, който заема около 60 % от експортната ни листа. Освен това, ЕС е в криза за разлика от почти целия останал свят. Т.е., ако искаме българският износ да расте, трябва да се насочим към други държави и много български производители успяват да намерят нови пазари. Къде са слабостите на българския износ. 

Твърде много суровинни стоки с ниска добавена стойност изнасяме – коментира Веселин Илиев. – Икономиката ни се крепи на природни ресурси, но на практика от първите 10 продукта в листата, които България изнася, на последно място е фармацията. Всичко друго са семена, горива, мед, череши... Липсва технологичната верига. Няма политика, която да види къде са дисонансите. Изнасяме маслодаен слънчоглед, а внасяме олио, продаваме рафинирана мед, а купуваме кабели. Същото се случва и с патешкия дроб, който се изнася във вид на суровина, а след това се преопакова в кутийки и се връща у нас.

За съжаление позициите на България на традиционните пазари, като арабските страни, Централна Азия, бившия СССР, отслабнаха. Но факторите за това са много. Разбира се и ние имаме вина за това. Твърде много вперихме поглед в Европа като перспективна дестинация, обяснява Веселин Илиев. – Истината е, че много по-лесно се прави бизнес в ЕС от гледна точка на това, че правилата са уеднаквени, малко са възможните изненади, а рисковете са ниски. Кои пазари са перспективни за българската продукция? 

Да говорим, че някакъв сектор ще завладее определена държава, е илюзия. По-скоро някои продукти ще влязат на определени пазари, продължава Веселин Илиев. – Например Китай, където има 55 националности и 25 провинции. Ние разбираме под Китай една държава, но всъщност това са десетки различни пазари. Стига ни с няколко продукта да влезем на един от тях. Там има милионни градове. Подценяваме и Турция - един 15 милионен пазар на 400 км. разстояние, а ние не го използваме. Трябва да се ориентираме към арабските държави, към страните от ОНД, въобще малко повече на изток.