Цели отрасли ще останат без подготвени кадри до няколко години, сподели на международната конференция “Предприемачество и образование” в Албена директорът на Центъра за професионално обучение към Българска стопанска камара - Даниела Симидчиева. Тя представи данни от проучване, проведено в рамките на проекта, осъществяван от БСК по ОП „Развитие на човешките ресурси“, „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”.
Проучването показва, че повечето от квалификацираните специалисти, които в момента заемат ключови длъжности, са в предпенсионна възраст. Същевременно се усеща липсата от качествени кадри, които да ги заменят. Висшистите не са малко, но повечето от тях са със специалност “Право” и “Публична администрация”, а от тях икономиката в момента има най-малка нужда, сподели Даниела Симидиева. Успоред6но с това се наблюдава увеличение на неграмотността и влошаване на образователните характеристики на младите хора до 24-годишна възраст. Ниското образование предполага и липсата на мотивация за висока квалификация и трудова реализация. През последните 10 години у нас се формира сериозен контингент от неграмотни лица, което ще оказва трайно отрицателно влияние върху качеството на работната сила през следващите 10-15 г., убедена е Д. Симидчиева.
Равнището на заетост в значителна степен зависи от нивото на завършено образование и от притежаването на професионална квалификация. През 2011 г. коефициентът на заетост сред лицата с висше образование (15-64 г.) е 86,4 на сто, при тези със средно образование е 72 на сто, с основно образование – 37,3 на сто, а с начално и по-ниско – 31,9 на сто. Важен е фактът, че равнището на заетост сред лицата със средно образование с придобита професионална квалификация (77.3 на сто) е по-високо от лицата, които са със средно общо образование. Най-засегнати от кризата на пазара на труда през последните години са младите хора до 34-годишна възраст, особено групата 25-34-годишните, а най-слабо засегнатите възрастови групи са хората на възраст между 55-64 г. и 34-44 г. Най-пострадали от кризата са хората с ниска степен на образование и квалификациа.
Пред участниците във форума Даниела Симидчиева цитира данни от проучване, проведено от НЦИОМ и БСК през 2010 г. сред повече от 580 фирми на тема „Състоянието на бизнеса в условията на икономическа криза”, където 56 на сто от анкетираните представители на мениджмънта на фирмите поставят въпроса за липсата на квалифицирани кадри като трудност за тяхното развитие, а 19 на сто класифицират това като голяма трудност. По тези причини 10,5 на сто от анкетираните се затрудняват да кандидатстват по програмите на Европейския съюз. Най-голяма нужда от подготвени специалисти се нуждаят фирмите от тежката промишленост – 29,5 на сто, леката промишленост – 23,5 на сто, сферата на финансите – 18,2 на сто. Липсата на подготвени кадри на пазара на труда най-осезаемо се чувства от големите фирми с персонал над 250 души – 34,6 на сто от тях и най-малки са проблемите за фирмите под 50 души. Фирмите с над 50 на сто чуждестранно участие са затруднени в голяма степен да реализират своите програми, поради недостиг на кадри с висока квалификация.
Според директора на ЦПО при БСК, влошаването на възрастната структура на населението също рефлектира върху размера и качеството на трудовите ресурси. В условията на диномично променящ се пазар на труда по отношение на изискванията за притежавана квалификация и умения на работната сила, все по остро се поставя въпросът за непрекъснатото квалификационно усъвършенстване и учене през целия живот.
Негативно влияние върху пазара на труда имат и миграционните процеси. Емиграцията протича в две основни направления: първото е свързано с изтичането на утвърдени у нас специалисти с високо образование; второто се определя от лавинообразното изтичане на качествен бъдещ ресурс от млади студенти, които заминават да учат зад граница. Значителни са и размерите на вътрешната миграция, като не се наблюдава затихване на процеса, каза още Симидчиева.
Според директора на Центъра за професионално обучение на БСК е необходимо да се усъвършенстват механизмите за финансиране на образованието и увеличението на отделените за него средства, но не самоцелно, а при определяне на конкретни цели, необходими реформи, количествени и качествени показатели, по които да се оценява напредъкът. Необходимо е държавата да отпуска средства за нужните кадри, а не общо на университетите, като формата на собственост на ВУЗ-а не трябва да бъде от значение, каза още Д. Симидчиева.
