Дата: 06.08.2012

Източник: Агенция "Фокус"

Прочетено: 2421

Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК) пред Агенция „Фокус”.

Какво е нивото на безработицата и до каква степен сезонната заетост спомага за това тя да намалява?


Димитър Бранков: Официалните данни, с които разполагаме, са по-назад във времето, свързани основно с тенденциите от първото тримесечие. За съжаление както и през предишната година имаме изключително високо ниво на реална безработица, което надхвърля 18-19 % от работната сила.


Тук, разбира се, влизат освен регистрираната официална безработица и така наречените обезкуражени лица, които не търсят работа, тъй като са убедени, че няма да могат да намерят. Българската икономика е силно повлияна от сезонни фактори, в това число и заетостта на пазара на труда. Основно тя е свързана с туристическата индустрия, с агропроизводството и в известна степен със строителството. Казвам в известна степен, тъй като строителството е в една постоянна стагнация в последните три години. Вероятно обемите там са на 40 % от годините, предшестващи икономическата криза. Последното проучване на националната статистика за бизнес климата в промишлеността, търговията и услугите показва, че има известни знаци за подобрение, но те са твърде скромни като мащаб, очаквания.за нови поръчки и за допълнително натоварване на капацитета основно на промишлеността. Надяваме се това да окаже известно въздействие през следващите месеци, но не очакваме кардинално подобряване на обстановката, включително и по отношение на заетостта.


 Защо?


Димитър Бранков: Има твърде много фактори, които оказват обратно въздействие и не са непременно свързани с икономическата криза. Ще спомена само нарастващите измами, включително конкуренция на български производители на българския пазар с избягване плащането на Данък добавена стойност, основно по така наречените вътрешнообщностни доставки от страни-членки на ЕС.

За съжаление и в момента в много голяма степен вътрешното потребление, вътрешните продажби, крайното потребление се обслужва от внос на продукция без значение дали от Европейския съюз или от трети страни.


В агросектора например това означава ли, че са заети по-малко сезоннни работници и че се свива все повече производството?


Димитър Бранков: Сезонът в този сектор не е приключил, знаете, това става основно по средата на есента. Като цяло наблюденията са, че имаме едно доста по-добро развитие от миналата година, като и тогава беше реализирано съществено нарастване на общо производство. Очакваме едно повишаване на заетостта и това се случва и в момента, и в тези месеци. Въпреки всичко не можем оттук да правим кардинални изводи за някакво много чувствително нарастване на заетостта като цяло.

 

Същото нещо отнася ли се за туризма, при положение, че там обявиха едни добри прогнози? С изключение, разбира се, на атентата в Бургас, но дори и след него се каза, че съществен отлив на туристи няма да има.


Димитър Бранков: Като цяло в средата на годината май и юни имахме едно отдръпване и това личи от статистиката на броя на пътуващи чужденци към България. Като че ли с навлизане в летния сезон, има едно запълване на легловата база, което вероятно ще изпревари миналогодишното натоварване.


До каква степен сезонната заетост всъщност се оказва основна работа за част от хората в България?


Димитър Бранков: Има вероятно едно подобряване в коефициента на регистрираната безработица, тоест намаляване през летните месеци от порядъка на около 1 % от работната сила. Този процент е бил и по-голям по времето на годините, предшестващи икономическата криза. Но действително имаме едно силно въздействие на сезонни фактори върху българската икономика, макар и не във всички сектори. В много по-малка степен, разбира се, те действат по отношение на промишлеността например.


Има ли програми, по които би могло сезонно да се наемат работници през летния сезон?


Димитър Бранков: Действително субсидираната заетост увеличава през летните месеци броя на заетите по различните програми и мерки и това безспорно оказва положителен ефект на пазара на труда. Като цяло общият ефект, общото въздействие на фона на значителната безработица, която имаме в страната, действително не е в състояние да обърне кардинално тенденцията.


Особено младежка безработица, знаете, че има официално регистрирана младежка безработица от порядъка на близо 30 % на млади хора до 24 години. За съжаление основните причини са свързани с липсата на каквото и да е образование и квалификация или пък ниско образование и квалификация. Ако се включат и нерегистрираните безработни лица в този възрастов сегмент, ще се види, че става дума за младежка безработица надвишаваща 40 %.


Често се коментира, че връзката между бизнеса и образованието е скъсана. Продължават ли да се задълбочават тези тенденции в условия на криза или напротив?


Димитър Бранков: Много са проблемите в българското образование. Либерализацията в пазара на образователни услуги доведе до някои абсурди. В България има акредитирани над 50 различни училища, това е твърде много за мащаба на българската икономика. В страни със сходен икономически профил, много по-напред, разбира се, в икономическото си развитие, най-често ще чуете, че става дума за акредитация на не повече от 10 основни университета например или в порядъка на това число. Официално сме внасяли законодателни предложения по този въпрос като нормативни текстове.

Нуждаем се от една електронна база данни, от електронна система, регистрираща образователния статус на всеки един български гражданин, от неговата най-ранна детска възраст, включително предучилищното образование, включително степента на владеене на официално говоримия език в страната, включително за хора, които са на пазара на труда и са в напреднала възраст. Харчат се бюджетни средства в образователната система и в същото време липсва информация на нивото на отделния гражданин, за нивото на неговия образователен статус. В рамките на развитието на така нареченото електронно правителство този проблем трябва да бъде решен изключително бързо, защото няма как да управлявате една сфера, ако не разполагате с информация за текущото състояние и за тенденциите в нейното развитие.


Имате ли информация за нивата на заплащане що се отнася до сезонната заетост сега в сравнение с миналата година?


Димитър Бранков: В сезонната заетост нивата на заплащане са по-ниски, най-вече поради секторите, в които тя се реализира – търговия, услуги, хотели, ресторанти, строителство, агропроизводство, това са традиционно сектори, в които заплащането е по-ниско. Като тенденция общото нарастване на заплатите, което имаме в повечето сектори на икономиката, се отнася и за сезонната заетост. По-индиректни признаци можем да съдим и мисля, че основано може да се твърди, че нивата на заплащане са по-добри в сравнение с миналата година.