Дата: 09.08.2012

Източник: в. Класа/БСК

Прочетено: 2963

Г-н Колев, каква е оценката на Българската стопанска камара за проектозакона за публичните финанси, подготвен от ведомството на министър Симеон Дянков?

За нас е важно, че проектозаконът за публичните разходи обещава да реши два проблема: да осигури ефективното им харчене и да гарантира бюджетната дисциплина. Според мен са направени стъпки към реализирането на тези две цели. Оценките на международните финансови институции сочат, че бюджетните и общинските средства в България се изразходват доста неeфективно.

Ако говорим за количествена оценка, ние изоставаме два пъти в сравнение с водещите държави в ЕС. Тоест ако си поставим едни и същи цели, ние ще постигнем два пъти по-малка ефективност, а останалите държави от ЕС ще постигнат два пъти по-голям резултат в разходването им.


За БСК е много важна също така спазването на бюджетната дисциплина. В проекта е предвидено бюджетният дефицит да бъде фиксиран законодателно до 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), а преразпределението през бюджета да е до 40% от БВП. Това е в унисон с критериите и изискванията на ЕС и постигането им би ни удовлетворило много.


Приветстваме програмното ориентиране на всички разходи и изравняването на режима на внасяне на осигуровки от страна на заетите в държавните институции с частния сектор. Работодателите отдавна настояват за еднаквите условия при забавяне на плащането. Ние сме декларирали изискването си тези средства да бъдат вкарани в бюджетите на ведомствата. Това е много важно, тъй като по този начин ще се измерва ефективността при разходването на средствата в отделните ведомства.

Например в МО или МВР често се отчитат едни резултати в тази насока, а от начисляването и внасянето на осигуровките става ясно, че ефективността е много по-ниска. Тъй като средствата за осигуровки са част от бюджета на съответното ведомство, превеждането им ще дава много по-точна оценка за ефективността на ръководството му при управление на парите на данъкоплатците.

Въпреки положителните оценка, БСК има сериозни забележки по отношение на разпоредбите, свързани с финансирането на дефицита, така ли е?

Така е. Онова, което ни притеснява, е липсата на строга регламентация за финансирането на временния касов дефицит. Предвидена е възможност временно той да се финансира с наличности по други сметки пари. Лошото е, че няма правила за възстановяването им. А това променя философията за търсене на ефективност и програмно ориентиране на бюджета. Ние виждаме в текстовете противоречие и вратички за неефективност. Тоест трябва ясни разпоредби кога и как ще се прехвърлят пари от една сметка в друга и в какъв срок и по какви правила ще се възстановяват.

В момента ползването на пари от една сметка за нужди, различни от предвидените за това перо, е практика. Например използват се средства на НЗОК за покриване на дефицити, за осигуряване на пари за съфинансиране по европейските фондове и програми. Не знаем обаче кога и колко се възстановяват. Затова настояваме да има стриктно разписани правила за това.

Много крайни сте при оценките си за услугите, които държавата предлага. Защо?

Така е, по отношение на публичния сектор настояваме държавата да се разтовари от несвойствени търговски дейности. Средствата за тях се харчат неефективно в сравнение с тези, които биха се плащали, ако те се аутсорсват или пък се възлагат на частния сектор чрез тръжни механизми. Ние сме категорични - държавата да не извършва стопански дейности и да не се прави на търговец, да не влияе и да не се меси на пазара, защото го деформира, харчейки публични средства.

Вие сте против държавните фирми ли?

Не, има редица ведомства, които със средства, за които плащаме данъци, създават дружества, които изпълняват услуги и търговски дейности. С това не само деформират пазара, но и осъществяват нелоялна конкуренция. И публичен ресурс конкурират частния сектор. БСК настоява за прозрачност на разходите и за обосновка на проектите, по които се разходват такива суми. А също недискриминация на малките и средни фирми при харченето на тези публични пари.

Какво имате предвид?

Когато даваме 3 млрд. лв. за здравеопазването, нека да се включат и отчитат такива критерии като например колко намалява смъртността сред българското население. Или пък колко е спаднала инвалидизацията. Това са все измерими цели и показват какво постигаме като резултати. А не оптекаеми трудно измерими неща, които се залагат като индикатори за постигане на съответните цели.

Да но, целта на бизнеса е да генерира печалба, а това би оскъпила много някои социални услуги, които държавата извършва.

Аз изключвам социалните функции на държавата – тя трябва да си ги извършва. Разбира се отново с оценка за ефективността им. Има предвид услуги, които се предлагат на пазара, които са обсега на дейността на държавата като принципал.

Дайте пример?

Например едно министерство да предлага услуги примерно по предмета на своята дейност като търговец на пазара. Много ведомства си правят държавни дружества, които излизат на пазара и се конкурират с всички останали. Например „Информационно обслужване“ е 100% собственост на Министерството на финансите.

То участва заедно с всички фирми в конкурси за обществени поръчки, които се обявяват от МФ и от други ведомства. Има конфликт на интереси – не може възложителят да бъде безпристрастен, когато участва негово дружество като играч на пазара. МВР пък има дружество, което извършва охранителна дейност. От една страна ведомството получава пари от нашите данъци, а от друга страна предлага услуга срещу допълнително заплащане. Има десетки охранителни фирми, а МВР чрез компанията си осъществява същата дейност. Или пък икономическото ведомство прави платени услуги по пазарни проучвания и анализи за подпомагане на фирми. Това е работа на десетките и стотици консултантски фирми. Ако го извършва безплатно, разбирам. Иначе пазарът в този сектор се дефоармира.


Тоест държавни структури ползват публични средства и предлагат възмедно чисто търговски услуги, като се възползват от възможностите, които са им създадени от данъкоплатците. Затова настояваме държавата се освободи от подобни несвойнствени търговски функции, нека те да се изпълняват от другите участници на пазара. А тя само да регулира и да създава равнопоставен и недискриминиран достъп до обществените поръчки на малките и средните предприятия.


Това важи и за евросредствата, които се харчат по линия на обществените поръчки. Те би следвало да се изпълняват от местни фирми, което би било индикатор за ефективност. Разбира след като се възложат прозрачно. Не бива да се дискриминират и отпадат местните компании. Ефектът ще много по-висок, ако печалбата и работата остане тук, в България и се генерира заетост и обороти за българските фирми. Сега малките и средните компании са игнорирани от пазара чрез ненужно тежки изисквания за участие в търговете и конкурсите за разходване на пари от ЕС.