Обезкуражените българи са вече цяла армия. Става въпрос за всички онези млади хора, които са умни и образовани, но без работа. С други думи: безработицата в България става все по-образована и все по-градска.
Млад, необразован, ром - допреди две години това беше комбинацията, която гарантираше изритване от българския пазар на труда. Днес нещата изглеждат другояче.
Работа за 270 лв? Не, благодаря!
През 2008 година, когато броят на безработните тръгва нагоре, наистина първо отпадат необразованите и неквалифицираните. В рамките на следващите две години всеки втори с начално образование губи работата си. Броят на безработните с основно образование достига близо 30%, със средно - 10%, а висшистите, останали без работно място, са към 5 на сто, разяснява Атанаска Тодорова от Конфедерацията на независимите синдикати в България.
През 2010 година обаче примката се затяга и около младите образовани кадри. Пред Бюрата по труда се нареждат все повече висококвалифицирани млади хора, които обаче отказват да приемат оферти за нискоквалифицирана и нископлатена работа.
С други думи: безработицата в България става все по-образована и все по-градска, коментира социологът Кольо Колев. С близо 32 на сто се е свил броят на работещите на възраст между 15 и 24 години, уточнява Колев.
Според социолога, неграмотните млади роми са онзи свръхрисков контингент, който може да си остане дълго време в латентно състояние - вадиш го от трудовия пазар и след 3 години той си е същият. Но един млад специалист за 3 години се деквалифицира, става обезкуражен, губи качества. Данните на националната статистика сочат, че броят на „обезкуражените” е скочил от 150 хиляди през 2008-ма на близо 228 хиляди през 2012-та, което представлява над 55% от всички безработни.
Хора без бъдеще
Ако тази тенденция се запази, България ще се озове на едно от челните пет места в Европа по младежка безработица, категоричен е Кольо Колев. Темповете на нарастване на безработицата в България са и без друго едни от най-високите в Европа, като засега няма никакви индикации за положителна промяна в това отношение.
По-скоро обратното, обобщава Атанаска Тодорова. Близо половината от работещите млади хора се тревожат, че може да бъдат съкратени, а над 3 процента от българите на възраст между 15 и 29 години са „генерационни“ (потомствени) безработни - тоест, произхождат от семейства на безработни. Голяма част от тези млади хора са вече родители на деца, за които има всички основания да се предполага, че също ще бъдат изхвърлени от пазара на труда. Единствената алтернатива за тях е емиграцията - към Италия, Германия, Испания, дори към закъсала Гърция.
