Тази седмица правителството одобри проекта на изменение на Анекс Б от Протокола от Киото като основа за водене на преговори и упълномощи министъра на околната среда и водите да проведе преговорите по време на 18-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Тя ще се проведе тази година в Доха, Катар.
По време на конференцията министрите ще участват в политически дискусии в търсене на компромиси за решения и напредък по основните въпроси по бъдещото глобално споразумение за справяне с последствията и предотвратяване на изменението на климата.
Една от основните тези за обсъждане е свързана с амбициозни ангажименти от всички развити икономики за намаляване на емисиите. Това е нужно, за да се гарантира ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. Обособените до момента три варианта за изменение на Протокола от Киото предвиждат ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове с различен размер на количествено ограничаване.
За да придобият правна сила поетите от държавите ангажименти за втория период на задължения по Протокола от Киото, е необходимо изменение на Анекс Б от Протокола, където в табличен вид са представени количествените задължения на страните за ограничаване на емисиите.
Позицията на България, както и тази на ЕС, е че държавите-членки ще поемат такива количествени задължения, каквито са приети в законодателния пакет „Климат-Енергетика”. Страната ни ще отстоява позицията си за запазване на 1988 г. като година, спрямо която да бъдат изчислени количествените задължения за намаляване на емисиите (базова година) – предимство, предоставено на България с Протокола от Киото в качеството й на страна с икономика в преход.
Според запознати, позицията на България, която стои зад решенията на Европа, изразява липсата на собствена позиция и на воля за постигане на по-голям напредък в опазването на природата.
