Вечерта на 8 декември т.г. (24 часа след предвиденото) в Доха, Катар, приключи 18-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН относно изменението на климата / РКОНИК/ и 8-ата Среща на страните по Протокола от Киото. Българската делегация на конференцията беше водена от министъра на околната среда и водите Нона Караджова и активно участва в преговорите за приемане на пакета от решения, който отваря вратата и прокарва пътя към бъдещото правно обвързващо глобално споразумение по климата. Постигнатият в Доха резултат е добре балансиран компромис между разнородните интереси на 192 страни и напълно отговаря на очакванията и амбициите на Конференцията.
Страните по Конвенцията приеха втори период на задължения по Протокола от Киото и пътна карта за разработването на ново споразумение относно изменението на климата, което да обвърже всички големи икономики в света, включително бързо развиващите се страни като Китай и Индия. Предвижда се новото глобално споразумение да бъде прието на 21-та Конференция по климата през 2015 г. и да влезе в сила до края на 2020 г.
Страните се споразумяха още за провеждането на преглед на поетите ангажименти за намаляване на емисиите парникови газове, с оглед увеличаване на амбицията в съответствие с научно доказаната необходимост от ограничаване на глобалното затопляне до 2°С. Този преглед ще започне през 2013 г. и се предвижда да завърши до 2015 г., като резултатите от него ще бъдат отразени в новото споразумение за климата.
На Конференцията беше окончателно регламентирана институционалната рамка за управление на финансирането и трансфера на технологии за развиващите се страни след 2012 г. (Зеления фонд за климата и Центъра за технологии). Установен беше още регистър на предложените от развиващите се страни действия и мерки за смекчаване изменението на климата (динамична уеб-базирана платформа) с оглед по-фокусирано насочване на международното финансиране.
В контекста на адаптацията към изменението на климата бяха договорени начини за изпълнение на национални планове за адаптиране в най-слабо развитите страни, включително обвързването им с финансова и друга подкрепа. В допълнение беше решено до следващата Конференция през 2013 г. да се установи институционална рамка за осигуряване на по-добра защита за най-уязвимите групи от населението срещу загуби и щети, причинени от събития с късен ефект (като например покачването на морското равнище).
С това приключи успешно работата по линия на Конвенцията, инициирана с Пътната карта от Бали през 2007 г., целяща установяването на динамична рамка за дългосрочни действия в областта на изменението на климата. С приемането на втори период по Протокола от Киото завърши успешно работата и по тази преговорна линия. Предстоящите действия ще се фокусират върху установената на Конференцията в Дърбан платформа за приемане на ново споразумение по изменение на климата, което да е достатъчно амбициозно в контекста на общата цел за ограничаване на глобалното затопляне до 2,5°С.
Договорености по Протокола от Киото
На СОР 18 беше решено продължителността на Протокола да е 8 години – от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2020 г., когато се предвижда да влезе в сила новото глобално споразумение за климата. Договорени бяха също правните условия за прилагане на втория период на задължения по Протокола от Киото в преходния период до влизането му в сила след приключване на съответните ратификационни процедури. Запазват се стриктните правила за отчетност, както и т.нар. „гъвкави механизми” на Протокола – „Чисто развитие”, „Съвместно изпълнение” и „Международна търговия с емисии”. Върху транзакциите на кредити по всички механизми ще се налага такса, която ще постъпва в Зеления фонд за климата или Фонда за адаптация.
Достъпът до „гъвкавите механизми” за подпомагане постигането на целите се ограничава до страните, поели конкретни ангажименти за редукция на емисиите през втория период на Протокола от Киото. Прието беше пълно прехвърляне на спестените емисионни единици от първия период на Протокола (2008-2012 г.), но със стриктно ограничение на търговията с тях. Австралия, ЕС, Япония, Лихтенщайн, Монако и Швейцария внесоха политически декларации в този контекст, заявявайки, че няма да използват прехвърлени емисионни единици за постигане на целите си по втория период на Протокола от Киото.
Според приетите изменения на Протокола конкретните цели на страните, ангажирани във втория период, следва на годишна база да са не по-ниски от средното ниво на емисиите им през първите три години на първия период (2008-2010 г.). Освен това се предвижда през 2014 г. тези цели да бъдат преразгледани, с оглед увеличаване на амбицията им. Канада и Русия няма да участват във втория период на Протокола от Киото, докато Нова Зеландия и Япония обмислят включването си чрез ангажиране с конкретни цели за редукция на емисиите.
Пътна карта за новото глобално споразумение по изменението на климата
В рамките на пътната карта за разработване на ново глобално споразумение по климата, през 2013 г. се предвиждат редица срещи на работните групи и спомагателните органи към Конвенцията, чиято цел е да се разгледат възможностите за повишаване на амбицията в глобален мащаб и да се изготвят преговорните текстове на споразумението. В Доха страните се съгласиха да представят на секретариата на Конвенцията визията си за бъдещото споразумение не по-късно от 1 март 2013 г. Предвижда се преговорните текстове да са завършени до края на 2014 г., с оглед приемането им на 21-та Конференция по климата в края на 2015 г.
Рамка за дългосрочно финансиране на дейности по климата
Развитите страни потвърдиха ангажимента си за осигуряване на 100 млрд. долара за подпомагане на дейности по климата в развиващите се страни до 2020 г. В Доха те бяха приканени да предоставят средства за периода 2013-2015 г. в размер не по-малък от финансирането за т.нар. „бърз старт” (2010-2012 г.) – 35 млрд. долара. Съгласно постигнатите на Конференцията договорености, страните с икономики в преход (сред които е и България), ще предоставят финансиране на развиващите се страни на доброволен принцип.
Германия, Великобритания, Франция, Дания, Швеция и Европейската комисия обявиха конкретни финансови ангажименти, възлизащи общо на 6 млрд. долара.
Работата по установяване на рамката за дългосрочно финансиране на дейности по климата от разнообразни източници – публични, частни и иновативни – ще продължи активно през 2013 г. и резултатите от нея ще бъдат докладвани на следващата Конференция на страните по РКОНИК.
Предвижда се Зеленият фонд на климата, установен в Сонго, Република Корея, да започне работа през втората половина на 2013 г., което означава, че през 2014 г. по него вече ще може да се подпомагат одобрени за финансиране дейности в развиващите се страни.
В Доха генералният секретар на ООН Бан Ки Мун обяви намерението си да организира кръгла маса на най-високо ниво през 2014 г., с цел да се мобилизира политическата воля на световните лидери за постигане на ново глобално споразумение за климата през 2015 г.
Следващата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН относно изменението на климата и Среща на страните по Протокола от Киото (COP19/CMP9) ще се проведе в края на 2013 г. във Варшава, Полша.
Председателят на СОР 18 Абдула бин Хамад Ал-Атайах определи резултатите от Конференцията като нов „портал за климата” (Doha Climate Gateway), който ще доведе до увеличаване на амбицията и ще стимулира засилени действия в областта на климатичните изменения в глобален мащаб.
