Дата: 20.03.2013

Източник: Капитал

Прочетено: 3232

"В този регион има страшно много бизнес, направо мирише на пари. Има много хора, които се нуждаят от какви ли не услуги. За каквото и да се сетите, може да се предлага и да се прави бизнес. Но трябва да се намери подходящата формула, не можеш просто да отидеш с една чанта с пари и така да стартираш. Трябва да имаш подходящ партньор, за много неща да имаш специализирани знания и трябва да си готов да се срещнеш с нови култури."

Думите са на изпълнителния директор на EasyCredit Станимир Василев и с тях той определя региона на страните от полуостров Индокитай (Камбоджа, Мианмар, Лаос, Виетнам, Сингапур и Тайланд). В момента компанията очаква лиценз от централната банка на Камбоджа, за да започне дейност в страната. Плановете й са да създаде мрежа с близо 50 клона в страната. Макар засега да са малко българските компании, които правят сериозна заявка за навлизане в региона, интерес не липсва.

Новият магнит за инвеститори

А той е обясним. Докато повечето развити икономики се крепят на границата между стагнацията и рецесията, а Китай търси начини да поддържа икономическия си растеж, страните от Индокитай малко незабележимо се утвърждават като един от най-обещаващите нововъзникващи пазари. За тази година Международният валутен фонд прогнозира икономически ръст в повечето страни в региона между 5.9 и 8% при стабилни макропоказатели. Безработицата в региона е ниска, заплатите също, но перспективите са добри. Основните рискове засега остават все още бавно работещите институции, корупцията и регулациите, но и в тази посока се работи положително.

Една от държавите в региона, която все по-силно привлича вниманието на инвеститорите, е Мианмар, известна в миналото като Бирма. След близо половин век управление на военната хунта започналите през миналата година демократични промени доведоха до отмяна на международните санкции и отново отвориха страната към света. Все повече международни корпорации обърнаха погледа си към страната заради  природните ресурси и населението, което макар и бедно – с доход от 70-100 долара месечно – е многобройно и надхвърля 55 млн. души.

Президентът Тейн Шейн, който ръководи реформите, обяви през миналата година, че целта им е да утроят и размера на икономката през следващите пет години и да модернизират страната, в която 30%от населението живее под прага на бедността, а три четвърти са без електричество. Новото правителство освободи хиляди политически затворници, в това число и знаменитата Аун Сан Су Чжи, смекчи цензурата, разреши създаването на профсъюзи и показа признаци за оттегляне от политическата и икономическата орбита на Китай. През ноември миналата година промяната на международните отношения на страната бяха демонстрирани и чрез историческото посещение на президента на САЩ Барак Обама.

Международният валутен фонд, който заедно със Световната банка възстанови отношенията си с Мианмар през 2012 г., нарече страната "новата икономическа граница" и прогнозира, че икономическият ръст ще достигне 6.3% през тази година и около 7% през следващите две. Според оценките на МВФ чуждите инвестиции през миналата година са скочили с 40% до рекордните 4 млрд. долара.

Наплив на големите

Една от първите компании, която се възползва от свалянето на санкциите, бе Coca Cola, която възстанови доставките си за страната след почти 60 години. Мианмар бе една от малкото държави наред със Северна Корея и Куба, където производителят на безалкохолни напитки не развива дейност. Nestle също възстанови директната си дейност в страната, макар швейцарската фирма да е една от малкото международни корпорации, които не са напускали съвсем Мианмар, тъй като европейските санкции бяха по-меки от тези за щатските компании.

Сред потока международни компании, решили да стъпят в Мианмар, са хотелските вериги Starwood Hotels & Resorts и Marriott International, търговците на земеделски суровини Wilmar и Cargill, консултантските фирми KPMG, PwC и Deloitte Touche Tohmatsu. В страната вече оперират около 20 големи чужди банки, сред които японските Bank of Tokyo-Mitsubishi, SMBC и Mizuho, австралийската ANZ, Standard Chartered Bank и HSBC.

Отварянето на телекомуникационния пазар привлече вниманието на редица оператори и производители на телефони от Тайван и Япония до Русия и Норвегия заради огромния потенциал за растеж. В страната едва 9% от населението има мобилен телефон в сравнение със 70% в Камбоджа и 110% в Тайланд. Цените на SIM картите са спаднали от 2500 до 250 долара през последната година, но продължават да са стократно по-скъпи, отколкото в съседните държави. Основен интерес обаче представляват залежите на нефт и природен газ, като търговете за разрешителни за нови проучвания привлякоха индийската Oil&Natural Gas, френската Total, британската BP, руската "Газпром", Royal Dutch Shell и др.

Шансове за България

В момента българското бизнес присъствие в Индокитай е минимално, като по-съществен стокообмен има единствено със Сингапур и Виетнам – съответно около 90 и 60 млн. лв. за 2012 г. Износът към Сингапур включва основно горива и се дължи на статута на страната като основно пристанище и търговски център в региона. Износът към Виетнам се състои от химически торове, мед и медни продукти, памучни изделия, електронни сглобки и в по-малка степен медикаменти, но обемът му е значително по-малък от вноса, състоящ се основно от кафе.

"В Индокитай имахме нелошо присъствие, което вече е частично позабравено. Все още има хора на средно и високо управленско ниво, които са следвали в България или имат положително отношение по друг повод, особено Виетнам. Въпреки културните различия имаме големи шансове да постигнем сериозен ръст в износа си на стоки и услуги", коментира Веселин Илиев, главен директор "Международно икономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара. Той обаче не е особен оптимист за възможностите на българските фирми да стъпят в Мианмар, тъй като политическото мислене след десетилетията на военен режим и липсата на средна класа дават шанс основно на големи международни корпорации или инвеститори от страни като Китай, които са поддържали сътрудничество

независимо от санкциите и ограниченията.

Илиев отбелязва, че българският износ отдавна достигна степен на насищане в ЕС, поради което  преориентацията към пазари на трети страни е логична. "Много трудно можем да постигнем ръст в износа от 10% на пазар, който расте с 0 или 1%. Трябва да изместим някой, който вече е там. Ако изнасяме за пазар, който расте с 8 или 12%, ние растем естествено с него", добавя  Илиев, но изтъква, че за тази цел страната трябва да започне да произвежда повече продукти, особено такива с висока добавена стойност, които в момента представляват едва около 10% от общия износ.

Според експертите Индокитай предоставя добри възможности за износ на вино, храни, ветеринарна фармация, продукти на машиностроенето и електрониката, химическата промишленост, строителството и туризма, като става дума най-вече за нишови, а не масови стоки и услуги. Веселин Илиев изтъква, че за реализирането на тези възможности е ключова подкрепата, която държавата може да оказва чрез инструменти за експортно застраховане, гаранции при търгове и особено умелото и лобиране на най-високо дипломатическо и държавно ниво.

Вино и цигари за Виетнам

В последно време бяха направени някои стъпки в тази посока като посещението на българска делегация във Виетнам в края на януари. Тогава беше постигнато споразумение за сътрудничество в производството на цигари, като технолози от "Булгартабак" ще помагат на държавната тютюнева компания "Винатаба" да започне производство на цигари по "българска" рецепта.

Сътрудничеството между двете държави трябваше да бъде подсилено и с посещение на по-голяма бизнес делегация начело с президента Росен Плевнелиев в края на февруари. Посещението, за което са се били записали около 20 български фирми, обаче бе отложено заради политическата криза в страната.

Основният продукт, с който България ще се опита да навлезе във Виетнам и региона, обаче е виното. "Това е интересен регион на света, където се пие много вино, най-малкото заради многото хора. Разчитам да се намесим там, след като през последните години българското вино загуби много от престижа си на пазарите в Европа и Русия", коментира Костадин Маджаров, оглавяващ Регионалната лозаро-винарска камара Тракия.

По-рано тази година камарата и фонд "Земеделие" подписаха договор за промотиране на български вина в Сингапур, Тайланд и Виетнам. Инициативата е в рамките на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор и е с бюджет от почти 5 млн. лв.

"Първо ще се опитаме да стъпим в Сингапур, където годишно се продават по 1.4 млрд. бутилки вино, което го превръща в основна база за тази стока. Тайланд пък привлича огромно количество туристи, но най-интересната страна за мен е Виетнам", заявява Маджаров. Той разказва как преди години партийна делегация от Виетнам е поискала среща с родни винари. "Очаквах, че ще можем да се разберем на френски, руски или английски, а се оказа, че те говорят български, защото бяха завършили агроуниверситета.

През последните години преди 89-а са взели решение да се превърнат в лозаро-винарска държава. Тогава са изпратени наши специалисти да се опитват да адаптират лозовите гроздови култури към техния климат, влажност, и дори имат известни успехи. Сега издирих тези хора и те са готови да дадат едно рамо – не само за да продаваме вино там, но и от своя страна да се опитаме да им помогнем. Има държави, в които България не е мръсна дума, и Виетнам е сред тях", изтъква Маджаров.

Статията е публикувана ТУК