БСК настоява бизнесът да разработи принципите за разпределение на квотите на емисии на СО2 по сектори и предприятия
Българският бизнес ще бъде ощетен с по около 770 млн. евро годишно за периода до 2012 г., заради решението на Европейската комисия за намаляване с 37% на квотата на България за емисии на парникови газове. Това заяви на пресконференция днес, 28 ноември, председателят на БСК Божидар Данев.
|
В пресконференцията участваха още председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите Георги Божинов, изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова, председателят на Браншовата камара на целулозно-хартиената промишленост Красимир Савов, и Димитър Бранков – директор на Център „Индустрия и околна среда” при БСК. |
Г-н Георги Божинов информира за резултатите от проведената вчера в Брюксел среща с еврокомисаря по екологията г-н Ставрос Димас, в която са участвали още българският министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров, посланикът ни в Брюксел Бойко Коцев, както и експерти от българска и от европейска страна. По информация на г-н Божинов, българската страна се е ангажирала в едноседмичен срок да подготви и изпрати на вниманието на Европейската комисия официална писмена позиция, включваща пълната аргументация срещу решението на Комисията относно квотата за емисии на СО2.
Председателят на БСК Божидар Данев съобщи, че официалната позиция на българския бизнес е депозирана на вниманието на всички български евродепутати, в резултат на което евродепутатът Биляна Раева е подготвила официално питане в Европейския парламент по въпроса с редуцираните български квоти.
В изказването си г-н Данев подчерта, че сред причините за възникналия конфликт е недоброто качество на Националния план за разпределение на емисии на парникови газове, депозиран в Брюксел. Според председателя на БСК, особено спорно е решението на Европейската комисия от 26 октомври т.г., най-малко поради две основни причини:
-
Позоваването на нереалистичната прогноза за ръста на българския БВП в следващия 5-годишен период, направена от Атинския университет – 5.2%, след като последната прогноза на Главна дирекция „Финанси” на ЕК е за ръст от 6.1%, а българската прогноза е за не по-малко от 6.9%.
-
Невзимането под внимание на спирането на два от блоковете на АЕЦ „Козлодуй”, както и задължителни мерки по директиви на ЕС за намаляване на сярата в горивата и димните газове от ТЕЦ, което увеличава производството на енергия и емисиите от други източници, генериращи големи количества СО2.
Във връзка с изискването България да представи в ЕК новия си план за преразпределение на квоти на емисии , председателят на БСК настоя:
-
Бизнесът да разработи принципите за разпределение на квотите по сектори и предприятия,
-
Бизнесът да участва равноправно при вземане на окончателното решение за алокация.
Ако проблемът не бъде решен, голяма част от българската индустрия ще бъде поставена в изключително тежка ситуация и не е изключено да се стигне до увеличаване на вноса от трети страни, които не прилагат изискванията на Протокола от Киото, като Китай и някои съседни на България държави, заяви председателят на БСК и апелира за спешни действия на българските политици, съгласувани с представителите на бизнеса у нас.
Силно безпокойство изразиха и присъствалите на пресконференцията представители на браншовите организации от металургичната и целулозно-хартиената промишленост, според които отпуснатите от ЕК квоти са нереалистични и са крайно недостатъчни, с оглед направените през последните години инвестиции в съответните сектори, водещи до сериозен ръст на производството.
