Министерството на финансите трескаво мисли как да стане приятел на народа или поне на част от него. Тази седмица то се сети за една процедура за внасяне на ДДС в хазната, прилагана в двадесет страни от ЕС. Пълният текст, отразяващ този процес, може да бъде намерен тук.
Той съвпадна с подобно мислене за мерки за намаляване на административната тежест от страна на правителството, според икономиста Красен Станчев от Института за пазарна икономика. Когато данъкоплатецът е регистриран по закона за данък върху добавената стойност, има оборот под 500 хиляди евро (за последните 12 последователни месеца), не е разпознато като рисково лице, не е наказван от НАП и няма ликвидни и изискуеми публични задължения, бидейки платежоспособен, той ще може да плати ДДС не след като сключи сделката, а след като получи парите по нея. Технически изчислението на данъка не се усложнява. Режимът е доброволен. Дотук всичко изглежда добре преценено и измислено.
На практика обаче добрите намерения на правителството могат да доведат до сериозни проблеми, както за хазната, така и за бизнеса. Към момента на сделката оборотът е известен само на този, който се е регистрирал по тази процедура. Но този, който не е, не знае за това. При верига от няколко сделки, все някой ще се възползва от него. Едни ще плащат и искат възстановяване на данъка, а други още няма да са го внесли.
Последните, когато осъзнаят, че оборотът им надвишава 500 хиляди евро, могат спокойно да регистрират нова фирма, която да се ползва от същия режим на отложено плащане. Самото министерство на финансите предвижда, че първоначално от процедурата ще могат да се възползват 220 хиляди задължени лица. В някой момент ще стане необходимо за онези, които плащат по сегашния режим, да доказват пред данъчните власти, че техни партньори са регистрирани по новия начин на плащане на ДДС. Т.е. първите ще трябва да държат на отчет факти, за които те нямат начин да знаят дали са верни. За тях администрирането на ДДС ще отнема повече време и повече разходи.
Проверките на НАП също ще се утежнят, оскъпят и вероятно ще изискват ровене в банковите сметки, удостоверяващи времето и стойността на направените разплащания. Нищо чудно, за улеснение на НАП отново да се въведе изискване за специални банкови сметки по ДДС (които бяха отменени като безсмислено и скъпоструващо изискване през 2006 г.) Данъкоплатците ще се окажат неравни пред закона, макар и по собствено желание. Няма логичен и полезен начин да се разделят фирмите на малки, средни и големи, без да се създадат стимули за малките фирми да си остават малки, т.е. да не растат, да печелят малко от желание да си спестяват разходи по данъци и работа с НАП и да плащат по-малки сума на министъра на финансите, който и да е той или тя.
В сегашната процедура по ДДС стимулите са за неговото плащане (нарушенията са обикновено със знанието и посредничеството на данъчни служители). Фирмите са заинтересовани да им се платят 80% от договореното по сделката, защото те "са авансирали" плащане към хазната от 20%. (фирмите и сега имат начини за справяне с известната неритмичност на разплащанията.) С регистъра на касовото доброволно внасяне се създават обратните стимули. Политическият и житейски ефект ще бъде неплащането на ДДС. Обстоятелството, че такава практика има в много европейски страни, не е достатъчен аргумент за промяна, смята Красен Станчев.
