Дата: 09.09.2013

Източник: 3e-news

Прочетено: 2821

Работодателски организации препоръчват по-широка обществена дискусия на споразумението за сътрудничество с ЕК

19-те млрд. евро, които ще получим от ЕС през новия програмен период от 2014 до 2020 г., трябва да се управляват централизирано - от държавна агенция под контрола на вицепремиеира Зинаида Златанова. Необходимо е и създаване на гаранционен фонд, който да замени непосилните банкови гаранции по кредити, от които първоначално се нуждаят българските бенефициенти по европроекти. 

За това настояха бизнесорганизации и синдикати по време на втората национална дискусия в Икономическия и социален съвет на проектоспоразумението за партньорство с ЕК, което ще заложи стратегическите цели за европейско и държавно финансиране на страната през следващите 7 години. Според лидера на КНСБ Пламен Димитров централизираното разпределяне на европомощите ще гарантира усвояването им и ще сведе до минимум корупцията. 

Вицепремиерът Зинаида Златанова пък обясни, че създаването на такъв орган по евросредствата е било абсолютно невъзможно при отсъствието на работещ парламент цели три месеца. За целта е трябвало навреме на бъде приет закон и съответните подзаконови актове, които да регламентират новата структура. За съжаление обаче правителството нямало такова технологично време до 1 януари догодина и управлението на средствата ще се извършва, както досега, посочи вицепремиерът. 

България се съгласува с Брюксел за прилагане на специален териториален подход за усвояване на парите от ЕС за Северозападна България и Смолян, които са доказано най-бедните общини в целия Европейски съюз. Към Смолянски регион ще се приложи пилотен проект с предварително калкулирани целеви мерки за осигуряване на икономическо развитие, стана ясно още. Ако подходът се окаже успешен, ще бъде приложен в другите бедни планински и полупланински райони, останали без поминък. 

Бизнес и синдикати бяха единодушни, че проектоспоразумението е претърпяло позитивно развитие в сравнение с преди 2-3 месеца, преди да бъдат взети под внимание техните предложения. Въпреки това обаче имало какво още да се иска в документа. Според Милена Ангелова от Асоциацията на индустриалния капитал в България не бил решен въпросът за финансовите корекции от проектите, които създават несигурност за общини и фирми, които до последно нямат яснота за сумата, която ще им бъде преведена от ЕС. Причината за това били последващите одити, които признавали направените разходи и променяли размера на еврофинансирането. Според Ангелова това можело да се регулира от гаранционен фонд, който можел да реши проблемът и с банковите гаранции, които в момента обезсмислят авансовото отпускане на средства от ЕС. 

Бенефициентите се нуждаят и от по-бързо и ефективно разглеждане на жалбите си за финансови корекции, тъй като в момента се бавели между 2 и 7 години от Административния съд. Парите по европроекти след 2014 г. да не могат да се пренасочват към други програми, искат още работодатели. За целта да бъдат приети защитени квоти по оперативни програми, които да не се преразпределят към други сектори. Бизнесът иска повече грандови схеми, което макар и по-трудно за администриране, давало повече прозрачност и по-малко възможности за корупция. 

"България все още може да договори Оперативна програма "Образование", след като преди месец ЕК я отхвърли поради липса на аргументи, каза още вицепремиерът. Тя обясни, че в началото на годината министерството на образованието си е позволило предизборно да огласи конкретна цифра за еврофинансиране по ОП "Образование" за новия програмен период на ЕС, която дори не била сигурна. Златанова определи действието като "крайно непрофесионално, което другите министри не си позволиха". Тя увери, че България ще се пребори за това образованието, науката и изследванията да имат вече източници на финансиране, без да разчитат само на институциите. Само през последните три месеца сертифицираните разходи по Оперативна програма "Околна среда" са се удвоили – от 8 на 14%, допълни Зинаида Златанова. 
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев пък обобщи, че споразумението е претърпяло положително развитие, но до окончателното му представяне в Брюксел трябва да се подложи на най-широка обществена дискусия, за да се избегнат старите грешки и през следващите 7 години. 

Зам.-шефът на БСК Димитър Бранков обаче изрази неодобрението си от продължаващата тенденция на изоставане на страната ни и през новия период на членство в ЕС. При заложения икономически растеж от около 2% годишно и темповете на обезлюдяване през 2020 г. България ще достигне едва 55% равнище на БВП спрямо този в другите страни членки и отново ще сме на опашката в ЕС, коментира Брайков. Той препоръча на министъра на околната среда и водите Искра Михайлова да отстоява икономическите интереси на страната като не си поставяме по-амбициозни цели от другите страни в ЕС за намаляване на вредните емисии във въздуха.