БОЖИДАР ДАНЕВ, изпълнителен председател на Българската стопанска камара
Безспорно решението на правителството да подпомага фирмите да наемат млади хора, като поема част от възнаграждението им и плащането на осигуровки, е положително. Ще доближи младите хора до условията в бизнеса и ще им даде онази информираност и образованост, която не може да получат заради дупките в професионалните и образователните стандарти. Но това е палиативно и временно решение, което не може да реши проблема с младежката безработица у нас. Тя е европейски и световен проблем. Но в България той е много по-дълбок по няколко причини.
Първо, в България безработицата е по-висока, отколкото в Европа - 12,5-13% от българите са безработни. Защо Германия няма този проблем? Защо той отсъства и от други европейски страни, където има основание да се откриват работни места? Една от големите причини е влошеният бизнесклимат у нас.
Втората причина е, че в последните 20 г. имаме срив в образователната система и силно отдалечаване на образователните от професионалните стандарти. Нещо, което го няма в Германия например, където се наблюдава обратното - пълното им сливане.
Трета и съществена причина е, че поради технологичното напредване на цялото човечество и развитието на комуникациите младите хора имат достъп до изключително много информация и благодарение на това бързо могат да навлязат във всяко едно начинание. Затова и търсят бърза, успешна и добре заплатена реализация тук и сега
Но в традиционна икономика като нашата това не се случва лесно. Постигането на бързи и високи доходи и добра кариера изискват многогодишни усилия.
Има и психологически проблем - нивото на българската икономика не е онова, което младите успешни хора следят в интернет благодарение на световните комуникации. България постепенно се превръща в заден двор на Европа. У нас например няма нито един сериозен инвеститор. Но причината не е в бизнеса, а в това, че няма условия да пристигне този голям инвеститор и да донесе новите технологии.
Когато говорим за нови работни места, имаме предвид и качествени и устойчиви работни места. А ако огледаме 24-годишният ни преход сериозните инвестиции са дошли донякъде след приватизацията на някои части на икономиката. Няма инвеститор на зелено. Няма инвеститор, който да е дошъл и да е основал нов подсектор на икономиката с нови продукти. В редица страни, по-малки от България навлизат утвърдени инвеститори и това не е въпрос само на пазар, а на наличие на качествен човешки ресурс, който да ги посрещне. Путин например изсипа колосални средства в тяхната зимна олимпиада. Нямаше обаче кой да ги усвои.
Превърнали сме се в система, която само гледа към европейската цицка. Никой не говори за българските инвестиции, нито, че разрешихме на всички чуждестранни банки да изнесат капиталите си навънка. Затова нямаме и кредитиране.
Основното обаче е бизнесклиматът, който се крепи на справедлива правораздавателна система и на ограничени до минимум корупционни практики - най-важното, за да имат инвеститорите доверие в нея. А както е известно, по тези параметри България е на опашката в Европа. Докато тези въпроси не бъдат решени, трудно можем да говорим, че у нас ще може да се създават качествени и устойчиви работни места.
Има и друго - у нас съществува манталитетен и психологически проблем родителите да се грижат за децата си и да ги издържат много след навършване на пълнолетие. Докато в други страни - например в САЩ и в Европа, станеш ли на 18 години, излизаш от семейството и се грижиш сам за себе си. Младежите, които са си взели хляба в ръцете на тази ранна възраст, са много малко. Инициативата от тяхна страна е слаба, но и
много често самите родители спират децата си. Нека прибавим към тези манталитетни проблеми и обстоятелството, че в годините на прехода ние унищожихме техникумите, производствените практики в предприятията, Трудовите войски - все практики, които доближаваха хората до пазара на труда.
Реформирахме образователната система донякъде, но не изцяло - тя продължава да е консервативна и все още диша, макар и със шнорхел под водата.
Тези проблеми ни нареждат на опашката. И както има лоши квартали в Брюксел, така
България стана лош квартал на Европа. Лошото е, че е безпътен, защото 24 години не успяхме да изберем правилното управление.
Забележете - досега всички правителства решаваха проблема с непрекъснат вой на министрите в медиите кой не дава на българските работници да се трудят в Европа. Решавахме проблема със социалните си помощи и поддържането на жизнения стандарт на населението, като изнасяхме работна ръка. Така се оказа, че емиграцията е единственият действащ инструмент, който единодушно се подкрепя от всички правителства.
Трябва да престанем с тази драматично губеща стратегия. Един от пътищата да спре обезкъряването на нацията, е да спрем емиграцията на младите. Защото те са нашето генно богатство. И това трябва да бъде най-сетне разбрано от политическия ни елит.
*Мнението на Божидар Данев е публикувано във в. "24 часа" на 17 септември 2013 г.
