Анализ на изискванията на бизнеса към длъжностите, включени в Информационната система за оценка на компетенциите – MyCompetence, беше представен от изпълнителния председател на БСК Божидар Данев и ръководителя на Националния център за оценка на компетенциите Томчо Томов по време на провеждаща се в гр. Хисар Национална работна среща по проект по ОП „РЧР“, изпълняван от БСК.
В рамките на проекта БСК разработи повече от 340 професионални стандарта, които отразяват изискванията на бизнеса към служителите в 20 сектора на икономиката: транспорт, специализирано строителство, информационни технологии, търговия на едро и дребно, консервна промишленост, електромобили, млекопреработване, месопреработване, мехатроника, охрана и сигурност, безалкохолни напитки, електротехника, електроника, химия, металургия, мебелна промишленост, туризъм, машиностроене, фасилити мениджмънт.
Анализът на длъжностите, за които БСК е разработила професионални стандарти, показва, че:
- Най-често срещаните мениджърски длъжности са свързани с управлението на човешките ресурси, маркетинговите процеси, работата с клиенти, директорите по технически процеси и логистика, и др.
- Най-често срещаните експертни длъжности са на инженерите в различни области (автоматизация, механика и др.), еколозите, конструкторите, технолозите и счетоводителите.
- Най-често срещаните длъжности, свързани с пряката работа в предприятията, са на монтьори, настройчици, фрезисти и стругари.
В близо 50 на сто от описаните ключови длъжности бизнесът изисква висше образование (за 15 % от длъжностите се очаква хората да притежават магистърска степен, а за 32 % – бакалавърска степен.), 25 на сто от длъжностите изискват средно професионално образование, а 28 на сто – средно образование.
В 60 на сто от длъжностите се изисква работниците и служителите да притежват инженерно-техническо образование и приложно висше образование (математика, информатика, химия, физика). В същото време, в 80 процента от специалностите в университетите се обучават студенти в областта на бизнеса, икономиката, правото и финансите, припомня Томчо Томов от Националния център за оценка на компетенциите.
MyCompetence отчита специфичен рейтинг на университетите, свързан с предпочитанията на работодателите. Рейтинговата система не е представителна, но показва до каква степен предоставяните от университетите знания и умения съответстват на изискванията на бизнеса. Класацията се води от Софийския университет, следван от УНСС и Техническия университет. Според Томчо Томов, това са университетите, които най-пълно отразяват изискванията на бизнеса, разписани в професионалните стандарти.
Описаните в БСК професионални стандарти за длъжностите изискват най-често знания, свързани с технологиите и управлението на бизнес процесите в предприятията. Нарастват изискванията към служителите да познават и работят с нормативни актове, както и да имат познания, свързани с компютърните науки, електрониката и автоматизацията. Работодателите очакват най-често служителите им да могат да взаимодействат с други хора, да знаят чужди езици, както и да имат практически умения, свързани с управлението на качеството. Във връзка с това експертите на БСК препоръчват на младите хора да не спират да се обучават, да променят нагласата си да не учат само „за диплома“, както и да са готови да сменят динамично професиите си.
Необходима е сериозна промяна на методите за преподаване, показва още анализът на длъжностите. Образованието трябва да се фокусира върху развиването на конкретни умения на хората, коментира Явор Джонев, председател на БАСКОМ. Според него ИТ индустрията се нуждае от нови кадри, които в момента са налични, но „някой трябва да обърне внимание върху преквалифицирането на безработни инженери, техници и специалисти, подходящи за бранша“.
От друга страна, за да се намали опасността от това безработните лица да загубят компетенции и опит, представители на фасилити мениджмънт компании предлагат да се намали периодът, в който се изплаща обезщетение за безработица.
Професионалното образование все повече изостава от развитието на технологиите в бизнеса, а учителите в гимназиите се притесняват да влязат в предприятията и да се обучават, коментира Гергана Висариева, представител на „Аурубис България“. „Ние поканихме учители, които преподават леярство, да развият нови знания. Оказа се парадоксален фактът, че работник със средно образование и 13-годишен опит знае повече от учителите, които преподават на учениците този занаят“, коментира Висариева. От своя страна Емилиана Димитрова – председател на Националната агенция за професионално образование и обучение, допълни, че от няколко месеца в системата на професионалното образование е наличен механизъм, който да подобри взаимодействието между професионалните гимназии и фирмите.
Представителите на бизнеса се обединиха около предложението предприемачи, които не са хабилитирани лица, да имат право да преподават в университетите и по този начин да предават практически и работещи знания на студентите.
