Дата: 03.12.2013

Източник: http://3e-news.net/

Прочетено: 3456

Общноста е заплашена от катастрофа на изборите през май, ако страните-членки не престанат да преследват само собствени лобистки интереси и не върнат доверието помежду си, предупреждава Лука Жайер от Европейския икономически и социален съвет

За да оцелее и преодолее кризата, Европейският съюз има нужда от прости и прагматични решения, основани на общи европейски проекти и единни стандарти за всички услуги. Вместо това имаме сбъркана кохезионна политика на Брюксел, която е причина страните-членки да не преследват добри общи резултати, а да отстояват единствено нездравите си лобистки национални интереси. Това е причината за финансовата, икономическата, социалната, а вече и политическа криза в повечето европейски страни.

Това заяви Божидар Данев, председател на Българска стопанска камара (БСК) и член на Икономическия и социален съвет (ИСС) по време на обществения дебат "По-силна Европа за гражданите". Дискусията се състоя днес по повод 10-годишнината от създаването на Икономическия и социален съвет в България. По мнението на Лука Жайер, президент на Група III "Други интереси" в Европейския икономически и социален комитет, българският Икономически и социален съвет е сред най-добре работещите в Европа, макар и да е от най-младите структури в съюза.

ЕС има само 2 големи постижения – еврото и Шенген

Вместо да се обедини за толкова години, Европа е по-разединена и разтърсена от противоречия, категоричен бе Данев. Всичко в ЕС е лобизъм и преследване само на собствените национални интереси. Преди да бъдат постигнати, ценностите на единна Европа вече са нарушени. Според шефа на БСК това именно е довело преди 6 години до банковата криза на Стария континент, която постепенно прераства в икономическа, социална, демографска, а вече и в политическа в повечето държави от съюза. Отговорността за това е изцяло на политиците, които вече трябва да разберат, че гражданското общество участва активно при формирането на на обществено мнение и че има тотална нетърпимост към грешките на правителствата, включително и по отношение на политиката на Брюксел.

"Ако се вгледаме в историята на ЕС, ще видим само 2 големи постижения, които са крайно прагматични и са под знака на обединението", каза председателят на работодателската организация. Като реални успехи на европейските политици той посочи въвеждането на еврото като единна европейска валута и създаването на Шенгенското пространство, където хора и стоки от ЕС могат да се придвижват свободно.

Според Данев, задачата на Европейския икономически и социален комитет и на структурите в отделните страни е да предотвратят лобистките групи в Европа, които са последица от функционирането на твърде сложната европейска система. "ЕС е в застой по отношение на съществени реформи, а боричкането между отделните страни е само за собствени национални интереси. Трудно политиците намират общ език по големите реформи, които иначе са дълбоко ясни", заяви Данев и даде за пример всекидневните колебания на някое европейско правителство по отношение на въведените общи правила и ценности. "Днес ще е против нещо Франция, утре – Великобритания или Германия", изрежда шефът на БСК.

След това Данев задава серия реторични въпроси: "Какво става с идеята за единния банков надзор? Каква е регионалната и социална Кохезия на Европа? Защо пропастта между България и останалите региони расте? Нали голямата цел бе изравняване на стандартите и съвместимост на икономиките в ЕС? А сме свидетели на пълзяща диспропорция, увеличаване на социалното разделение и ксенофобия. Да не говорим за въвеждане на единна здравна и пенсионна система, от което Европа е толкова далеч.

Политиците в ЕС не искат единни стандарти

Данев не вижда никакъв проблем в ЕС да се въведат единни образователни стандарти и здравни стандарти. Няма технитечки проблем да има и единна транспортна система, за която спокойно може да се създаде общ европейски проект с участието на всички държави. Няма нищо сложно за въвеждане на единна електронна тол система и средствата, пристигащи от тях, да се инвестират в уеднаквяване на стандартите. Няма проблем да има единно европейско небе, защото сегашните въздушни коридори, която всяка страна отстоява, оскъпява в пъти самолетните билети.

Само разнобой и лобизъм е в основата на безумието да не се въвежда единна система за мобилни оператори, а не да имаме по 5-6 компании за мобилни услуги, които да ни извиват ръцете с високи цени, продължава Данев. И пита: "Какъв е поблемът да имаме единен цифров пазар, от което Европа губи милиарди евро. Защо политиците в ЕС подхождат корпоративно по въпроси, а не прагматично – с реализиране на общи проекти, които биха улеснили много живота на европейците? Технологичен проблем няма, само политически", заключи председателят на БСК. Изводът му е, че всяка страна съзнателно предпочита да губи милиарди, за да налага собствени системи и стандарти на услуги, защото има интерес да подхранва бюрокрацията и корупцията. По същата причина и всяка държава от ЕС дърпа към себе си и защитава корпоративни, а не общи европейски интереси.

Според Данев никой не чува гражданското общество, няма чуваемост, няма обратна връзка от страна на политиците. Апелът му към управляващата класа е да изградят мост към гражданите, за да постигнем зряло и успешно общество. В противен случай никога няма да секнат протеститеи винаги ще има напрежение и нестабилност в европейските структури, предупреждава експертът.

Накрая той посочи, че България получава повече средства от ЕС, отколкото дава за членски внос. Проблемът не е в размера на финансовата помощ, а в целесъобразността на използавнето на европейските пари. Единственият начин да се сложи край на злоупотребите и некадърното управление на ресурса е да няма национални проекти за финансиране, а само общоевропейски, убеден е Данев. Това ще създаде по-качествени услуги за европейските граждани, с по-ниски цени и много повече работни места. Концепциите и стратегиите, които всяко правителство подхваща, като дойде на власт, остават само голи предложения, които не се изпълняват, каза още отй. И този кабинет на свой ред е подготвил за приемане 22 стратегии за реформиране на различни отрасли и обществени сектори. "Не ни трябват повече концепции и стратегии, а прости и прагматични решения, които да подобрят живота ни", е мнението на Божидар Данев.

Европа не иска единен надзор на банките и налива милиарди в тях

Като бивш министър на финансите, банкерът и професор по финанси в УНСС проф. Стоян Александров, пък продължи по темата с коментира, че всякакви инвестиционни намерения остават голи пожелания, ако не вървят с адекватни финансови решения. Според него точно такава е бюджетната политика на ЕС, включително и нашата държава. Абсурдно е няколко държави да са донори, а други, като нашата, да са на хранилка, смята той. Като пример за разнобоя в ЕС по особено значими въпроси, той даде Германия, която по принцип е за единен банков надзор, но ако може някои нейни банки да не са подвластни на общия контрол. По негово мнение отдавна в Европа голяма част от банките трябваше да са фалирали, както това стана в САЩ. Вместо това големите европейските страни наливат в милиарди в болните кредитни институции и за това плащат европейските данъкоплатци. "Каква е цената, за да има у нас стабилен банков сектор, а в повечето държави в Европа да няма", пита банкерът.

По отношение на постоянно променящите се и неосъществени стратегии у нас Александров препоръча на ИСС да проведе широка публична дискусия и да предложи на високо равнище гаранции, че който и да дойде на власт, ще следва утвърдената програма от предишните. Според него сегашното решение на правителството и парламента да спрат пенсионната реформа за 2-3 години, като замразят възрастта за пенсиониране, ще се плаща не само от децата, но и от внуците. И запита управляващите какво ще постигнат, давайки "глътка въздух" за 2-3 години на хората? Никоя държава в Европа не е довола от пенсионната си система, защото винаги неудовлетворени хора, но все пак могат да се вземат прагматични и полезни решения, които да гарантират бъдещето, съветва финансистът.

Майските избори за парламент ще са изпитание за ЕС

"Нищо не може да стане без взаимно вслушване и разбирателство, а дефицитът от зваимно доверие и разбирателство е основният проблем на ЕС." Това заяви на форума италианецът Лука Жайер. Повечето младежи нямат доверие в държавите си, а и самите държави не вярват помежду си. Базовото доверие е в основата на прогреса и на всеки договор, припомня той. И обобщава, че Европа е измислила система за ливидиране на доверието без да се поема никакъв риск. "Животът задължава да поемаме рискове, а ЕС пречи на държавите-членки да го правят. Това е по-голяма безотговорност, отколкото на човекът, който поема рискове, за да спечели.Ако имаме куража да възстановим капацитета за поемане на иск, ако възстановим доверието, ако това не стане до изборите за Европарламент, то в края на май може и да се служи кошмара в Европа.", предупреждава Анри Жайер. Той е категоричен, че вотът ще е голямото изпитание за целостта на ЕС.

Съюзът преживява 6-годишна криза, която засили бедността, неравнопоставеността, демографския проблем. В резултат на това 84 милиона европейци в момента живеят в бедност. Само регистрираните безработни са 127 млн. души, а два пъти повече са нерегистрираните. Ръстът на безработица в страните от ЕС сред младите хора е между 40 и 60%, като с най-голям показател на показване са Испания, Гърция и България. Младежката безработица разсипва цялата европейска система и залага социална, демографска и икономическа бомба, е мнението на Жайер.

На фона на всичко това разцъфват популизмът, национализмът, ксенофобията и озлоблението, което се използва и подклажда от някои националистически партии. Това явление се разраства с бързи темпове особено в България, алармира експертът, позовавайки се данни на Евростат. В Италия такива партии са започнали да насаждат евроомраза и излизане на страната от съюза.

Съществува и идеологическо разделение между отделните европейски нации, обясни Жайер. Германците например смятат, че Южноевропейските страни са егоисти. Но именно Германия беше големият болен на ЕС преди 12 години и благодарение на едно европейско споразумение, сега е водещата икономика на съюза. Там обаче също има голямо неравенство, което се проявава особено в пенсионната система. Едни пенсионери получавали по 8000 евро, а други по 500 и били принудени да бягат в Полша, за да оцеляват. Според него пенсионната реформа в Италия е най-успешна и справедлива и горещо препоръчва на България да я приложи.

Европейската солидарност е със затихващи функции

Анри Жайер е убеден, че в ситуацията на всеобща криза солидарността в Европа намалява. Само така може да си обясни ужасното предложение на английския премиер Джеймс Камерън да се въведат от 1 декември ограничения за български и румънски граждани. Според него Камерън иска да промени една от основните ценности на Обединена Европа – свободното движениена хора. И припомня, че преди проблем на англичаните са били "полските водопроводчици", а сега българските и румънски гастарбайтери.

Европейските граждани все по-малко вярват на Европейския парламент и Европейската комисия, обяви още италианският експерт. По данни на Евробарометър само 30% от населението в ЕС вярва на европейските институции. Това говори за процес на подмяна на европейския консенсус и обратен процес на дезинтеграция в общността.

Държавите се стремят към сигурност за собствените си нации, смята и чуждият експерт. "Забравена бе стратегията на 20-те европейски страни-членки за икономически растеж, интеграция и общ просперитет и сега икономиките на някои държави са без бъдеще. Всяка страна иска да спаси първо себе си.", е изводът на Жайер.

3 млн. малки предприятия в ЕС ще ни извадят от кризата

Има 3 млн. малки и средни предприятия в Европа, които имат потенциал за растеж, ако разполагат с гарантирани кредити. Европейската централна банка трябва да ги подпомогне с преференциални кредити, защото тези фирми ще решат 50% от проблемите с безработицата в съюза. Това веднага ще отключи растеж, без да се дават реални пари, смята експертът.