Необходима е широка обществената дискусия за развитие на образованието и обединяване на усилията на бизнеса, образователните институции и държавата с оглед посрещане на бъдещите нужди пазара на труда. Това подчертаха участниците в провелата се на 17 декември дискусия на Българската асоциация за управление на хора (БАУХ).
Форумът под надслов „Умения и иновации. Как пазарът на труда се готви за предизвикателствата на бъдещето“ разгледа тематиката в светлината на иновациите, които бизнесът все повече интегрира в ежедневната си практика, и уменията, които служителите трябва да имат, за да ги прилагат и развиват. Основен акцент бе недостигът на подготвени кадри за ИТ индустрията, която е стратегически сектор за българската икономика.
„С тази дискусия искаме да поставим начало на поредица от активности по темата за бизнеса и образованието през следващите години“, каза при откриването на форума Геновева Бакърджиева, изпълнителен директор на БАУХ.
„Компаниите не купуват вече работно време и труд, а знания и умения. Дипломите вече не са на първо място“, коментира Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК. По време на форума той представи ново изследване за жизнения цикъл на квалификациите. Данните показват, че жизненият цикъл на компетенциите в ИТ сектора е само 4 години, в инженерните специалности – 7 години, а за финансистите – 9 години. Един IT специалист се дисквалифицира най-много за 4 години, ако не поддържа знанията си актуални. „Нещо повече – докато един студент по „Информатика“ стигне до трети курс, наученото от него в първи курс може вече да е остаряло“, каза Томчо Томов. При инженерите професионалните компетенции остаряват най-много за 7 години. Без допълнителни усилия за поддържане на професионалното ниво финансистите излизат от трудовия пазар за 9 години, сочат резултатите от проучването на НЦОК.
„Ето защо ученето през целия живот не е просто лозунг, а абсолютна необходимост“, подчерта Томчо Томов. Той обърна внимание, че повишаването на възнаграждението и запазването на работното място не са водещите мотиви на хората да продължават да учат. Те се стремят най-вече към професионално усъвършенстване и кариерно израстване.
Стамен Кочков, член на УС на БАСКОМ, очерта основните предизвикателства пред ИТ сектора. Той изнесе данни, според които секторът би могъл да допринесе в пъти повече за брутния вътрешен продукт на страната, ако имаше достатъчно подготвени кадри. В момента приносът на ИТ индустрията за БВП е 650 млн. лв. и ако се поддържат същите темпове на растеж, до 10 години би бил 1.7 млрд. лв., а ако има достатъчно подготвени кадри би бил двоен - около 3,8 млрд. лв. По неговите думи до края на 2015-та индустрията има потенциал да наеме 3 пъти повече специалисти, отколкото има в момента.
Позицията на държавата представи доц. д-р Мария Фъртунова, директор дирекция „Висше образование“ на МОН. Както и другите участници във форума, тя също отбеляза, че държавата има нужда от по-добро взаимодействие с бизнеса, за да отговори на бъдещите предизвикателства. Фъртунова сподели данни за това в кои специалности се обучават най-много студенти в момента и кои са най-желаните специалности. Тя призова участниците в събитието да се включат в обществената дискусия за стратегията за развитие на висшето образование.
