вж. ВИДЕО - участие на Д. Бранков в дискусия по темата в Нова ТВ
***
Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара в интервю за предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“
Водещ: „Проектът на нов Наказателен кодекс вменява синдикални функции на съдебната система”, се посочва в позиция на Българската стопанска камара, изпратена до премиера Пламен Орешарски с копие до министрите на правосъдието и на труда и социалната политика. Работодателската организация изразява принципно несъгласие с инкриминирането на осигурителни вноски, предвидено в проекта за нов Наказателен кодекс, и настоява проектозаконът да бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество, тъй като засяга трудовите и осигурителните отношения. Повече по темата ще коментираме със заместник-председателя на Българската стопанска камара Димитър Бранков. Г-н Бранков, какви проблеми видяхте в този проект на нов Наказателен кодекс освен изброените?
Димитър Бранков: Това не е първият опит да се инкриминира подобен тип в момента административно правонарушение. Бяха правени такива опити и при 41-то Народно събрание, но държа да подчертая, че тогава Министерство на правосъдието не съгласува проекта, който беше публикуван отново на сайта на Министерство на правосъдието. Може би помнят вашите слушатели, че и миналата година група народни представители внесоха подобен текст в парламента за промяна на Наказателния кодекс. Той беше отхвърлен категорично в правната комисия, бяха изразени многобройни становища, в това число на организация на гражданското общество, които представляват и представителите на съдебната система, съвета на адвокатурата, много организации, може да се провери и по протоколите на заседанието, изразиха пълно несъгласие с изключително прецизни правни аргументи. Нека да споделя също така, че от начина, по който е записан текстът поставя под въпрос и търсенето на отговорност от длъжностни лица, които са високо в йерархията на държавната администрация. Аз само ще спомена, че известния, ноторно известен факт с незаплащането на осигурителни вноски, един огромен контингент от лица, говоря за здравните вноски на лица, основно, които са контингент на агенцията за социално подпомагане, това също така са и учащи, и лица, които са извън трудовия пазар, но не са регистрирани в бюрата по труда. И съответно незаплащането на осигуровки в този случай и то години наред, както това се знае добре, също поставят под въпрос търсенето евентуално на наказателна отговорност ако законопроектът бъде приет в този вид. Нещо повече начинът, по който е записан текстът, ориентира отговорността към работодателя, а определението за работодател към момента е дадено, валидното, легално определение в кодекса на труда и под него попадат голяма група лица, имащи това качество, в това число юридически лица от най-различен тип. Нещо повече – и сега, и този пъти, и предишните пъти, когато, и предишните опити не е правена оценка за въздействие, а само ще спомена – знаят вероятно голяма част от гражданите дължината във времето на съдебния наказателен процес с всичко, с всички възможности за обжалване и също така поставя под въпрос дали това е начинът да може да бъде решаван този въпрос и този проблем, който е проблем и на трудовите и осигурителните отношения, и на пазара на труда. Аз бих споменал нещо друго – като че ли не се търси вярното решение, а то е в посока на отдавна дискутирани възможности, включително някои от тях общо защитавани от работодатели и синдикати. Ще спомена само липсата на специализиран трудов съд в България. Тази възможност е дадена в Конституцията, но тя законодателно и институционално не е оползотворена. Възможността преди това, преди, тъй като неосигуряването, укриването на осигурителни вноски също е проблем на отношенията между двете страни в трудовото правоотношение освен третата страна – осигурителните институции. Бих споменал тук и това е стар наш аргумент, че в този тип отношения за разлика от задълженията по данъци, където имате едностранно задължение на данъчното лице, тук имаме права, престация, т.е. възможности да се консумират права или обратно – да не се консумират по отношение на вноски. Така е със здравните вноски. Знаете, че невнасянето на здравни вноски лишава лицата от възможност да ползват услугите на здравно-осигурителната система в лицето на НЗОК. Така че доста още много други аргументи могат да бъдат дадени. Не се използват възможностите на контролните органи изцяло, увеличаването на техния капацитет. Има много неоползотворени възможности по отношение на един възпиращ размер на санкциите и на глобите. И в това отношение камарата е предлагала изключително много промени в законодателството, по които информационни възможности на контролните органи. Ще спомена само едно обстоятелство. Държавните, компетентните органи, в това число контролните органи в областта на трудовите и осигурителните правоотношения в България нямат персонална информация за наетите лица, разпределени по населени места, защото в много голяма част от случаите седалището на работодателя се различава от мястото на упражняване на работа от отделните работници. Само ще дам пример с веригите бензиностанции, регистрирани в София, /…/ на територията на цялата страна. И това е относително лесно – с промяна на софтуера, на отчетните форми, така наречената декларация-образец едно, знаят осигурителите, работодателите, в това число лесно би могла да бъде променена и осигурена тази информация, и осигурена една по-висока степен на ефективност на контрола.
Водещ: 11 неправителствени организации в сферата на правосъдието и защитата на човешките права поискаха поне шестмесечно обсъждане на проекта на нов Наказателен кодекс преди той да бъде приет от правителството. Смятате ли и вие, че е необходим по-дълъг срок?
Димитър Бранков: Вижте, има според мен солидна аргументация за едно такова предложение. Първо, става дума за много радикална промяна в процесуалното и наказателното законодателство и при това, забележете, и вие споменахте в увода на този наш разговор, че това засяга не просто в конкретния случай, говоря, не само наказателните норми, нали, наказателното законодателство, но засяга и трудово-осигурителните отношения и преди Министерски съвет да се занимава в цяло с целия законопроект в отделните му части, засягащи трудово-осигурителните отношения, а това не е само в един текст, този текст, в тази си част поне, трябваше да мине на обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Нещо повече споменах вече за тази оценка, предварителна оценка на въздействието – какво постигаме при сегашното състояние на инфраструктурата, имам предвид – местата за лишаване от, на местата за изтърпяване на наказанията, лишаване от свобода, в какво състояние са, изобщо какво просто очакваме да се случи вместо да оползотворим другите административни възможности на държавата да контролира тези процеси. Така че шестмесечен срок може да се окаже дори недостатъчен за такава радикална промяна. По-добре е едно по-дълго, задълбочено и прецизно обсъждане и консултиране с всички заинтересовани страни и нова редакция на текста, така че да не се налага всяка година да се внасят изменения, каквито, само ще ви дам пример с Кодекса на труда, има години, в които има по 10 законови изменения, 10 законови изменения и допълнения, които са били разглеждани в комисията, минавали през парламентарна зала и в резултат, на което имаме вече стотици изменения на Кодекса на труда – един доста остарял документ и концептуално в това отношение, а и, тъй като е свързан с темата, която сега обсъждаме, твърде много предложения сме правили, една част от тях, бих казал немалка част, така се подложи на обсъждане от синдикатите, но ключа към увеличаване на приходите на осигурителната система се нарича – заетост, увеличаване на заетостта, увеличаване на броя на осигурените лица, които да ги видят повече приходи за осигурителната система, а не увеличаване на вноските и инкриминиране на съответните нарушения от административни в наказателното законодателство.
Димитър ДРАГАНОВ
