Тежката индустрия и големите консуматори на енергия подкрепят стремежа на правителството за реиндустриализация на българската икономика, но заради непредсказуемите политически решения и проблемите, които поражда монополът на свободния пазар на ток на държавните централи, реално сигналите към инвеститорите са отрицателни. Така могат да бъдат обобщени мненията на индустриалци и представители на едрия бизнес, изразени по време на дискусията "Реиндустриализацията на българската икономика".
Поводът за коментарите беше изказване на енергийния министър Драгомир Стойнев, който обяви по време на форума, че "не мога да се меся в работата на директорите на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2". Той подчерта, че цените за свободния пазар трябва да се образуват на пазарен принцип, и припомни, че в договорите на търговците има клаузи, които дават възможност за промяна на цените, а освен това има и други производители на енергия.
Натиск по веригата
Миналата седмица ръководствата на двете държавни централи, които са в структурата на Български енергиен холдинг (БЕХ) и са на подчинение на енергийния министър като техен принципал, са поискали от търговците повишение на цените по действащи договори за покупка на енергия. Целта е по този начин да се компенсират по-ниските им приходи от регулирания 
пазар, където са битовите потребители и тарифите се определят административно от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
За да стимулира износа на ток, в края на декември ДКЕВР намали цената за пренос с повече от 50% - от 9.71 лв. на мегаватчас на 4.15 лв. Така търговците щяха да станат малко по-конкурентни при износ, а промишлеността щеше да получи малко по-ниски цени. Сега според браншови организации от промишлеността АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" искат половината от това намаление от 5.56 лв. на мегаватчас "през ръст на цената на тока по действащите договори". Така обаче се ощетяват клиентите на търговците - стопански потребители, които са планирали разходите си за енергия според подписаните договори.
Ефект от предоговарянето
Реакцията на индустрията не закъсня. "Кой инвестира в индустриално предприятие, ако не знае какво се случва поне през следващите 2-3-5 години. Ние не знаем какво се случва утре. Защото намаление на цената на електроенергията от 5 лв. на 1 януари на 15 януари е увеличение от 3 лв. Защото две централи, които са абсолютен монопол на българския пазар, защото няма алтернатива, решават, че трябва да си разделим това намаление (на цена за пренос) от 1 януари", коментира Антон Петров. Той е председател на Българската асоциация на металургичната индустрия и представител на гръцката Viohalco, която притежава "Стомана - Перник", "София мед" и "Етем". Според Петров предприятията вече са достигнали тавана за подобряване на енергийната ефективност.
Действията на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" бяха определени като "христоматиен пример за злоупотреба с монополно положение" в позиция, разпространена в неделя от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), камарата на химическата промишленост и металургичната асоциация. По време на дискусията председателят на БФИЕК Константин Стаменов припомни изчисленията на бранша, че от такива промени атомната и въглищната централа могат да получат допълнително 3-4 млн. лв. за периода до средата на годината, когато изтичат повечето договори на свободния пазар. За бизнеса обаче това ще доведе до по-скъп ток с между 2 и 5%. Когато има натиск върху цените
на тока за бита, той се прехвърля към индустрията и износа на енергия, обясни Стаменов. По думите му цената, по която българската промишленост купува електричество, трябва да е равна на цената, на която то се изнася, за да не се дава конкурентно предимство на подобни предприятия в други държави. "Защото това е директен износ на работни места", категоричен беше Стаменов.
Подкрепа по европейски
Президентът на КНСБ Пламен Димитров също се застъпи за индустрията. Той се обяви за въвеждане на компенсаторни механизми, за да се подпомогне конкурентоспособността на тежкия бизнес. Такива има в редица европейски държави като Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Франция и Австрия, показва справка на металургичната асоциация. В някои страни част от енергийните разходи на индустрията се поемат от бюджета. В други се прилагат диференцирана подкрепа за зелената енергия, така че токът, плащан от големите компании, да не се оскъпява значително. В основен проблем на европейската индустрия се превръща намаляващата й конкурентоспособност заради значително по-скъпите газ и електроенергия, които компаниите плащат в сравнение с конкурентите си в САЩ, където цените на горивата спаднаха през последните години.
