В анализ за състоянието, проблемите и перспективите пред здравеопазването БСК предлага:
- Болниците да не формират печалба за услугите, финансирани от НЗОК;
- Възнаграждението на личните лекари да не зависи от броя на пациентите, а от качеството на работата им;
- Лекарите в държавните болници да работят само по един трудов договор;
- Държавата да плаща реални по размер здравни вноски за осигуряваните от нея лица;
- Драстично да бъде съкратен персоналът в МЗ и НЗОК;
- Ръководителите на НЗОК да се избират с публичен конкурс от Надзорния съвет на касата, а не от парламента;
- Вместо 28 регионални здравни каси да има 6.
- БСК, съсловните и браншовите организации в здравеопазването ще подготвят стратегия за развитие на сектора
***
„Здравеопазването се намира в критично състояние. Системата работи неефективно, липсва държавна политика и концепция за радикални промени, която да осигури ново отношение към здравето на хората, което да мотивира и осигурява високо качество на живот“. Това каза на пресконференция днес изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. По време на пресконференцията, в която участваха и представители на Българския лекарски съюз и на браншовите организации на работодателите в здравеопазването, беше представен разработен от БСК анализ за състоянието, проблемите и перспективите пред българското здравеопазване.
Според авторите на анализа, системата е силно бюрократизирана, корупцията е много висока, не се осигурява реален и равен достъп до качествено здравеопазване на почти една-трета от българите, осигурителната система силно деформирана и натоварена с несвойствени функции, а управлението й е одържавено. „НЗОК се е превърнала в социална институция, която финансира медицинското обслужване на цялото население, без оглед на осигурителния му принос“, каза в експозето си Божидар Данев и подчерта, че публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП у нас е около 4 %, при средно 7.3 % за страните на ЕС, а през последните 10 години държавата последователно се оттегля от финансирането на здравеопазването, като прехвърля тежестите върху населението. В периода 2008-2013 г. частните разходи за здравеопазване на едно лице са нараснали с 68%, а публичните разходи за същия период са се увеличили с 19%. По експертни оценки, ежегодно в здравеопазването влизат над 9 млрд. лв., вкл. от регламентирани и нерегламентирани плащания.
Основните проблеми в здравеопазването са финансови, организационни, технологични и нормативни. Всички те водят до непрекъснато нарастваща неефективност на здравната система – все по-скъпо здравеопазване и все по-болно население. За периода 2008-2013 г. разходите за болнична помощ са се увеличили с 65.7% (с 661 млн. лв.), без да настъпят особени промени в здравния статус на населението. Коефициентът на смъртност у нас достига до 15‰ през 2012 г. при 9.6‰ за ЕС-27. Коефициентът на детска смъртност е 7.8‰ при 3.9‰ общо за ЕС-27. Запазва се структурата на смъртността по причини в последните години, като продължават да са водещи болестите на органите на кръвообращението (65.6%) и новообразуванията (16.7%), и т.н. „През 1990 г. щатният персонал на Министерството на здравеопазването е бил от около 150 души, а днес министерството издържа 144 второстепенни разпоредители на бюджетна издръжка. Освен това, в НЗОК са заети над 2500 души. При този огромен ръст на административния персонал не е налице подобряване на качеството на здравно обслужване на населението“, подчерта Божидар Данев.
„Още на входа на системата са налице тежки деформации, тъй като държавата не е коректен платец към НЗОК“, каза Божидар Данев. В потвърждение на тезата си той посочи, че в продължение на четири години (2010-2013 г.) общият трансфер от Републиканския бюджет към НЗОК за здравноосигурителни вноски на лицата, които се осигуряват от държавата (пенсионери, деца, ученици, безработни, студенти и др.), се запази в размер на 941.1 млн. лв., въпреки промените в показателите, на основата на които той се определя. Само от постъпления от увеличението на масата от изплатените пенсии в здравната система не са постъпили над 62 млн.лв. Освен това, продължава практиката размерът на здравноосигурителните вноски за осигуряваните от държавата лица да не съответства на разходите, които се правят за тяхното здравно обслужване. Средната осигурителна вноска за тях е около 19.60 лв., при средна вноска за осигурените от реалния бизнес около 60.10 лв. При тази ситуация реалният сектор осигурява с внесените от него вноски 64 на сто от бюджета на НЗОК, при положение, че прави вноски за 33.4 на сто от всички осигурени лица.
В допълнение, в периода 2008-2012 г. бяха одържавени около 2 млрд.лв. от бюджета на НЗОК, което се равнява на едногодишния бюджет на касата. За недофинансирането на системата сериозна роля играе и неефективна работа на приходната администрация, която не събира задължителните здравноосигурителни вноски от над 1.2 млн. души.
Държавата се опитва да компенсира намалените приходи чрез увеличение на прякото и косвеното облагане. През периода 2008-2013 г. ставката за здравно осигуряване се увеличи с 33 %, таванът на максималния осигурителен доход – с 10 %, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се – със 75 %, средният осигурителен доход – с 30 %, средната работна заплата – с 48 %, МРЗ – с 41 %, и т.н. Въпреки комулативното въздействие на всички тези показатели, приходите от здравноосигурителните вноски в периода 2008-2012 г. са нараснали само с 11 %.
Налице е свръхконцентрация на финансирането на болничната помощ. В резултат на това се задълбочават диспропорциите в разпределението на средствата за болнична помощ по региони и, оттам – в качеството на медицинското обслужване в тях. Около половината от общите средства за болнична медицинска помощ на НЗОК за 2013 г. са изразходвани в областите София-град и Пловдив - общо 48 на сто, като само за София-град са 32 на сто. В седем области (София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора и Пазарджик) са концентрирани 71 на сто от средствата за болнична помощ. Подобно е и положението с разпределението на разходваните средства на НЗОК по болници. През 2013 г. 10 на сто от бюджета на НЗОК за болнична помощ са изплатени на две болници от общо 367, с които касата е сключила договор. Една-четвърт (25 на сто) от средствата на НЗОК за болнична помощ са усвоени от 9 болници, една-трета (33 на сто) – от 14 болници, а по-малко от 10 на сто от всички болници (30 болници) са усвоили половината (51 на сто) от бюджета на касата за болнична помощ.
Липсва последователна политика с медицинските кадри. Задълбочават се деформациите в структурата, броя и териториалното разпределение на специалистите по отделни специалности. Висококвалифицираните кадри намаляват, а броят на патоанатомите, съдебните лекари, анестезиолозите, детските лекари, микробиолозите, хирурзите и др., е под критичния минимум. Голяма част от здравните специалисти (особено младите) напускат страната. В продължение на 6 години повече от 3000 лекари са напуснали България. Само 5 на сто от лекарите са на възраст до 30 години. Критично е положението с броя и възрастовата структура на медицинските сестри. Липсва стройна система за продължаващо медицинско образование. Повишаването на квалификацията е оставено на инициативата на съсловието. Липсват добре подготвени и мотивирани здравни мениджъри. Като правило, изискванията за тези, които заемат ключови позиции в системата, компетентността и професионализма са заменени от политическата принадлежност.
Забавя се въвеждането на електронното здравеопазване като фактор за подобряване на ефективността и прозрачността на системата, и за повишаване на качеството и контрола върху медицинските услуги.
С цел реформиране на здравната система БСК предлага:
- Нормативно да се разграничат функциите, правата, отговорностите и задълженията на МЗ и НЗОК;
- Да се анализира и оцени ефективността на органите на управление на здравеопазването, които се финансират от бюджета на МЗ. Да се преразгледа целесъобразността от структурата и броя на персонала в МЗ;
- Бюджетът на НЗОК да се отдели от консолидирания бюджет на страната;
- Реформата в здравеопазването да се проведе на базата на широка и всеобхватна електронизация;
- Да извършат сериозни промени е статута, органите на управление и организацията на работа на здравноосигурителната система:
* Да се осигури реално трипартитно управление на НЗОК, което да отговаря на реалния принос на страните във финансирането на системата;
* Управлението на НЗОК да се извършва заедно от Управител и Подуправител, като единият от тях е медицинско лице, а другият е икономист, финансист или юрист;
* Управителят и Подуправителят на НЗОК да се избират на основата на публичен конкурс от Надзорния съвет, а не от парламента, както е сега;
- Да се оптимизират структурата и броят на персонала на НЗОК на основата на тотална електронизация на дейността й, вкл. да се обособят 6 регионални структурни звена, вместо съществуващите 27, които се доказаха като неефективни и формални звена с голям персонал;
- Здравноосигурителната система да се “почисти” от всички дейности, които не са свързани с медицинското обслужване на здравноосигурените лица;
- Да се определи реалната здравноосигурителна вноска, която трябва да прави държавата за осигуряваните от нея лица – пенсионери, деца, ученици, безработни и др.;
- Да се намерят спешно решения за здравнонеосигурените лица по цялата верига – идентифициране, регистриране, медицинско обслужване;
- Да се подготвят и широко обсъдят спешни и неотложни мерки за стабилизиране и развитие на потенциала от медицински специалисти;
- Да се въведат принципни промени в организацията и заплащането на медицинския персонал и финансирането на лечебните заведения:
* Лекарите, които работят в държавни, общински и частни болници с публичен ресурс, да могат да сключват и да работят само по един трудов договор.
* Да се промени моделът на заплащане на общопрактикуващите лекари. Капитацията при заплащането им да се замени със система от показатели за оценка на извършена дейност, като основен критерий да е качеството на медицинското обслужване.
* Да се въведе изискването лечебните заведения, които имат договори с НЗОК, да работят „non-Profits”, т.е. да не формират и разпределят печалба от дейностите, финансирани с публични средства
- Да се създаде независима от държавата система за обективен рейтинг на лечебните заведения;
- Да се разработи дългосрочна инвестиционна политика, чрез която да се осигури реализация на целите на промените в здравеопазването;
- Да се приеме политическо решение за проблемите на приватизацията в здравеопазването. Акцентът да бъде приватизация на дейности в здравеопазването, а не на нейните активи – земя, сграден фонд и др.;
- Да се подготви пътна карта за промяна на здравния статус на населението;
- Да се реши проблемът със статута на болничните заведения;
- Да се създадат условия за постигане на обществен консенсус, преди да започне реформата по важни въпроси като:
* Има ли алтернатива предложеният модел за реформа в здравното осигуряване, или трябва да се търсят други решения?
* Как да се осигури финансова устойчивост на здравната система в следващото десетилетие?
* Кои са рисковете – икономически, политически и социално-психологически, пред предстоящата реформа в здравеопазването?
* Как да бъде гарантирана и осигурена устойчивостта на системата пред предизвикателствата на времето?
* Кога ще се достигне качество на медицинско обслужване, адекватно на изискванията на Европейския съюз?
Обществото трябва да знае:
- Как се използват финансовите средства, вкл. и резервът на НЗОК?
- Какви реални финансови средства и други ресурси са необходими на НЗОК в периода на реформирането на системата?
- Какъв е размерът на финансовите средствата, които са необходими за поддържане и гарантиране на устойчивост на реформираната здравна система?
- Какъв ще е ефектът от ползването на финансовите средства за здравната система – за осигурените лица, за медицинското съсловие, за промени в материалната база, техника и оборудване на лечебните заведения, за въвеждането на съвременни високоефективни технологии и методи на лечение?
Вж. ПРЕЗЕНТАЦИЯ и СНИМКИ от пресконференцията
