Всеки трети младеж у нас решава да си почине, след като завърши университет. Това показва изследване на Българска стопанска камара. Проучването цели да разбере къде се разминават очакванията на студенти и работодатели.
В процес на изчакване - така може да се определи поведението на голяма част от българските студенти, след като завършат своето образование. Едва ¼ от висшистите са склонни да започнат работа на всяка цена. Много от младите хора се ориентират към работния пазар в чужбина и търсят реализация в области слабо популярни у нас.
Въпреки нагласите на българина, че висшето образование е за цял живот, в новите условия оказва се, че натрупаните знания имат давност до пет години. Така ако не доразвиват уменията си и не обогатяват знанията си, младите хора стават неконкурентоспособни. Работодателите, от своя страна, са склонни към все по-малко компромиси.
Компаниите, независимо от трудностите в намирането на кадри с конкретни умения, са по-склонни да продължат да търсят по-дълго, вместо да наемат по-слабо обучен кадър за конкретната позиция.
Според експерти образованието е твърде откъснато от практиката. Проблем остава и пренасищането на пазара с хуманитарни и икономически специалности, за сметка на инженерните.
Повече информация във видеото.
