„За първи път виждаме бюджет без мотиви какво трябва да свърши бюджетът”, заяви Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК, на днешното (28.11.2014 г.) заседание на Националния съвет по тристранно сътрудничество (НСТС). „Очаквахме от това правителство действително да има смелостта да започне с реформите. Очаквахме да видим какви ще бъдат реформите за отделните министерства и дали те ги подкрепят. За нас остава дълбоко неясно какво означава 10-процентното съкращение на разходите за администрацията - че действително ще бъдат съкратени хора на основата на по-добро управление, че ще съкратите незаетите „кухи” места или ще отпадне 13-та заплата за администрацията?”, попита Божидар Данев. „Тази консервативност, която е приета без уточнение за какво ще се ползват за парите, какви са целите на тези реформи и какви ще бъдат индикаторите за постигане на заложените цели, ни кара леко да бъдем напреграти”, каза още Божидар Данев. Той коментира, че в бюджета няма намаление на фискалната тежест, както бе обещано.
След повече от три часа заседание управляващите, синдикатите и бизнесът не стигнаха до общи позиции по проектите на Бюджет 2015 и на бюджета на Държавното обществено осигуряване.
След заседанието вицепремиерът, министър на труда и социалната политика и председател на НСТС Ивайло Калфин заяви, че въпреки това е доволен от дискусията. По думите му тя е била конструктивна и щяла да бъде полезна и за довършването на работата.
„Европейската комисия може да ни съдейства да избегнем процедура по свръхдефицит, ако докажем финансова дисциплина догодина”, заяви финансовият министър Владислав Горанов пред социалните партньори и ги призова за повече смирение. Горанов обясни, че приходите в хазната са планирани консервативно, за да се избегне риск от неизпълнението им. За догодина той обеща по-сериозна събираемост. „Ако влезем в процедура по свръхдефицит, каквато се налага заради тазгодишната дупка в хазната от 3.7 на сто, може и временно да ни бъдат спрени европейските плащания”, обясни Владислав Горанов. Затова догодина цел номер едно е свиването на дефицита, за да не се допусне нулева година при усвояването на еврофондовете.
В отговор, изпълнителният председател на БСК Божидар Данев заяви, че прекалено много се говори само за еврофондове, а трябва да се обърне повече внимание на бизнеса. „Стига сме се хипнотизирали с тези европейски фондове. Инвестициите от българския бизнес са 17 млрд. лева, а тези от европейските фондове - 3 млрд. лв.”, каза Божидар Данев.
От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) изразиха позиция в подкрепа на проекта на бюджет, но посочиха и параметри, по които имат резерви. Като положително те отчетоха запазването на данъчните ставки, заложения дефицит от 3%, както и предвиденото оптимизиране на разходите за администрацията с 10%. От БТПП се противопоставиха и на криминализирането на неплащането на осигурителни вноски, както и на увеличението на данъка върху лихвите по депозитите.
Подкрепа за проектобюджета изказаха и от КРИБ, но упрекнаха запазването на плащането от работодателите на първите три дни от болничните.
Очаквано, основните аргументи против бюджета на синдикатите са по отношение на замразените доходи. КНСБ и КТ „Подкрепа” се обединиха в несъгласието си с механичното орязване на разходите за администрация, замразяването на минималната заплата, отпадането на мярката за връщане на данъка върху минималната заплата и вдигането на стажа и възрастта за пенсия от догодина.
"Още утре да седнем на масата и да водим разговори по цялостния пакет за продължаване на пенсионната реформа. На входа на системата вноски, осигуровки, размери, приходи, събираемост, тежест на една година стаж и всичко останало. Тогава да стигнем и до условията за пенсиониране. Само така на изхода на системата няма как да очаквате, че можем да постигнем съгласие. Затова ние е приемаме увеличението с четири месеца на пенсионната възраст за масовата трета категория, защото просто хората не я приемат", заяви лидерите на КНСБ Пламен Димитров. Той заяви, че е убеден, че създаването на правителство е внесло доза доверие и стабилност в общественото съзнание. „Този, който побеждава в изборите, има отговорността и правото да сформира кабинет, но не смятаме, че рестрикцията може да доведе до прилив на доверие, така че да се повярва, че всичко е стабилно, особено на фона на случилото се с КТБ, не по ваша вана”, обърна се той към финансовия министър. Пламен Димитров изрази съмнения към заложените в проекта на държавен бюджет очаквания за инфлация от 0.1% при 1,5 % дефлация през тази година. „Не виждам как мерките за ограничение ще върнат доверието на хората. Без мерки, които да стимулира потреблението и в домакинските бюджети, икономическата политика на правителството, ако не се помисли за тази тема не виждам как ще върнем българската икономика на пътя на растежа”, заяви Пламен Димитров. Според него, тогава всички очаквания за 0,8% растеж ще бъдат под съмнение. В бюджетните политики липсват стимули за икономиката и, в частност - за индустрията. От КНСБ предлагат и криминализиране на неплащане на здравноосигурителни вноски, като един от начините за повишаване на приходната част в бюджета.
„В бюджета за 2015 г. не видях никакви пари за енергетиката. Там нещата не са лоши, те са безнадеждни”, коментира Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа". „Не виждам нищо и по въпроса за заплатите на служителите в "Напоителни системи". Те са хора и пак ще изригнат, кой ли не ги лъга, а те искат просто да вземат заплатите си. Дайте ми аргумент, с който да им кажа-недейте да скачате, работете без пари, аз не мога да измисля такъв”, каза Тренчев. Той обърна внимание и на вземането на нов дълг. „Не 8 млрд. дълг, 10 вземете, ако от това произтекат добри последици, което аз не виждам”, добави Тренчев.
