В близките 7-8 години активите на пенсионноосигурителните дружества ще достигнат поне 20-25 млрд. лв. от текущите близо 8 млрд. лв. Това прогнозира заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Ангел Джалъзов по време на Българския икономически форум (БИФ), позовавайки се на актюерските оценки на регулатора.
По думите му капиталовият пазар ще играе все по-голяма роля за инвестициите на пенсионните дружества, а те от своя страна могат да бъдат двигател за ръста на капиталовия пазар.
Джалъзов разкри, че се подготвя създаването на гаранционен фонд в рамките на втория и третия стълб на пенсионното осигуряване. Неговата цел ще бъде да бъде покриван номиналният размер на вноските до изплащането на пенсиите на осигурените при срив на капиталовите пазари, например, като този от 2008 г. заради финансовата криза, когато пенсионните дружества също пострадаха.
Фондът няма да гарантира доходността, постигната от пенсионните дружества, нито ще индексира средствата по партидите с нивото на инфлацията. Механизмът в пенсионната система се създава по подобие на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който действа в банковия сектор, Обезпечителния фонд за застрахователите и Фонда за компенсиране на инвеститорите, касаещ дейността на инвестиционните посредници и управляващите дружества.
Заместник-председателят на КФН коментира, че пенсионните фондове могат да инвестират до 10% от активите си в облигации, емитирани от компании, осъществяващи инфраструктурни и инвестиционни проекти. Според Джалъзов ако дружествата отделят 10% от активите си за такива финансови инструменти, които трябва да бъдат търгувани на борсата, за да ги закупят, това може да повлияе положително на икономиката.
Като се има предвид, че към деветмесечието активите на пенсионните компании са близо 8 млрд. лв., по този начин 800 млн. лв. могат да бъдат пренасочени за подкрепа на инфраструктурни проекти, обясни той.
Джалъзов коментира предстоящите промени в Кодекса за социално осигуряване. По негови думи се предвижда постепенна редукция на таксите, като за период от 3 до 4 години те ще намалеят с до 40%.
Други оценки на КФН показват, че в резултат на по-високите такси в период от 30 до 40 години сумата по индивидуалната партида на осигурено лице намалява с 20%.
„Таксите са били високи с цел натрупване на приходи. Те могат да бъдат намалени на фона на положителното развитие на сектора“, каза Джалъзов.
Председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев открои доброто финансово състояние, в което се намират дружествата.
Към 30 септември активите на пенсионните фондове от втори и трети стълб растат до близо 8 млрд. лв., или с близо 22% за година. Тази сума се намира по индивидуалните партиди на 400 хил. лица. В периода 29.09.2012-30.09.2014 г. постигната годишна доходност от всички компании е 6-7%.
„Това е резултат, който показва, че капиталовите пенсионни фондове имат конкретен принос за създаването на капитал, който да бъде получен в бъдеще като пенсионен доход от осигурените лица“, каза Абаджиев. „2008 г. бе единственият лош период, но той бързо бе заличен.“
Абаджиев коментира, че един от проблемите пред компаниите е със събирането на осигурителните вноски. „Те или не се събират, или пристигат с голямо закъснение, което носи загуба не само на дружествата, но и на осигуреното лице“, заяви той. По негови думи предстои да се подобрят условията за инвестиции, да се създаде механизмът за гарантране на средствата на осигурените лица и да се въведат т.нар. мултифондове в допълнителното доброволно пенсионно осигуряване. Джалъзов обясни, че мултифондовете ще бъдат продукти с различен рисков профил и различен дял на инвестициите в акции, облигации и депозити.
В рамките на панела „Финансово състояние на здравното и пенсионно осигуряване“ на БИФ управителят на НОИ Бисер Петков коментира, че намаляването и застаряването на населението, ниската икономическа активност и наличието на сива икономика са едни от факторите, които влияят неблагориятно върху финансовото състояние на държавното обществено осигуряване – т.нар. първи стълб на пенсионната система.
Председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов обясни, че фармацевтичният пазар расте устойчиво в последните години. За 2014 г. той очаква повишение от 6,5% и поне 3,5% през 2015 г. Въпреки това българският фармацевтичен пазар е най-малкият в Европа, заемайки дял от само 0,7% от общоевропейския пазар.
Гетов каза, че сред членките на ЕС само в България няма диференцирана ставка за добавената стойност върху лекарствата. Като друг проблем той изтъкна липсата на физическа достъпност до лекарства.
„Към 30 юни 2014 г. 2 198 аптеки са свързани с НЗОК, а 158 от тях са само в села. 39 общини нямат аптека, която е сключила договор с касата“, каза Гетов. България е на осмо място в ЕС по брой аптеки и на 18 място по брой фармацевти в аптека. Поради тези причини той призова за създаването на аптечна карта.
