„В хода на социалния диалог ще намерим вярното сечение, така че да се получат добри крайни резултати и най-доброто решение между интересите на всички страни в процеса“, заяви министърът на финансите Владислав Горанов пред радио „К2“ за предстоящата пенсионна реформа. Той припомни, че на 31 март бяха представени в МС някои акценти от това, което правителството предлага да бъде променено в параметрите на социалното осигуряване. Финансовият министър изрази увереност, че е реалистично до края на май да приключи съгласувателната процедура и да започне обсъждането в парламента.
Относно критиките на работодателските организации, че не се цели цялостна структурна реформа, а единствено се увеличава приходната част, Горанов поясни: „Въпросът е да се намери верният баланс между това просто да преместиш едни плащания от една система, примерно от НОИ, като администратор на плащанията, към Агенцията за социално подпомагане без да има някакво ново качество на услугата“. Министър Горанов коментира, че тази тема не е еднозначна и тя трябва да се разглежда много внимателно.
На въпрос дали с анонсираните добри резултати за изпълнението на бюджета не се подготвя обществото за актуализация, министър Горанов отговори, че „ако има достатъчно предпоставки за това, може всичко да се случи, но засега няма причина“.
Във връзка с действията на НАП по отношение на КТБ, министър Горанов коментира, че „НАП има право да запорира активи дотолкова, доколкото някой има данъчни задължения към държавата. НАП не е прокуратура или наказателен орган“.
В отговор на въпрос за предстоящия избор на нов управител на БНБ финансовият министър заяви, че кандидатурите ще бъдат предложение в съответствие с Правилника на НС, сроковете, в които трябва да бъде извършен този избор. „В този период между 11 юли и 11 август, ако не ме лъже паметта, ще бъдат реализиран изборът. За радост, вече измежду политическата класа, да я наречем така или измежду политиците има вече сериозни имена, които са готови да поемат тази функция“.
ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО:
Водещ: Темата, която разискваме всяка събота след предсрочните парламентарни избори, все още може би нямаме верният отговор, е: Кой и на какво основание иска и може да управлява България. С нея се обръщаме и към следващия събеседник в ефира на К2 министърът на финансите от ГЕРБ, г-н Владислав Горанов. Добър ден, г-н Горанов.
Владислав Горанов: Добър ден.
Водещ: Г-н Горанов, вие сте в явно времево и съдържателно състезание с реформаторите на правосъдие, вие с вашата пенсионна реформа, те с тяхната правосъдна реформа. Кой ще бъде първи и кой ще бъде по-ефективен? Вашите шансове какви са?
Владислав Горанов: В този ракурс не съм разглеждал действията на екипите на МФ и на МТСП в противопоставяне с колегите или ...
Водещ: Състезание.
Владислав Горанов: ... състезание, времево състезание с колегите, които са изкушени от реформата в съдебната власт. Така или иначе мога да коментирам предимно реформата в дейностите, с които МФ се е захванало и мисля, че сме в доста напреднала фаза. Знаете, че в края на март, последния ден на март представихме някои акценти от това, което предлагаме да бъде променено в параметрите на пенсионното осигуряване, въобще и на социалното осигуряване. Така че анонсираните срокове до края на май да приключат съгласувателната процедура в рамките на изпълнителната власт и да започне да се обсъждат в парламента е нещо съвсем реалистично. Мисля, че на нас ни е малко по-лесно, тъй като концептуално нещата по отношение на промените в социалното осигуряване са доста по-изчистени и много по-бързо могат да намерят решение.
Водещ: Обаче работодателските организации веднага ви влязоха остро, както аз ви казах, че ще се случи, когато представихте основите на пенсионната реформа. И казаха следното - със съжаление констатираме отказ от програмните намерения на партиите в коалиционното правителство, прокламирани по време на последната изборна кампания, както и откровеното несъобразяване в многократно представените и аргументирани предложения на организациите на работодателите. Оборете ги?
Владислав Горанов: Мисля, че ще намерим в хода на социалния диалог вярното сечение, така че да се получат добри крайни резултати. Естествено е, че когато се правят предизборни кампании, те отразяват в чиста форма намеренията само на една от партиите. Когато тръгне управление от няколко партии, винаги ще трябва да се отчитат различните становища на отделните партии. Мисля, че няма почти никакви отстъпления или модулации на това, което АБВ примерно и ГЕРБ, които в момента са взимали отношения основно към пенсионната реформа, в това, което в края на краищата се предлага като промени.
Водещ: Дайте конкретно тогава. Вярно ли е, че с промените в пенсионната система, както ви упрекват работодателите, целите не цялостна структурна реформа, а единствено увеличаване на приходната част?
Владислав Горанов: Аз не мисля, че е така. Най-малкото, ако внимателно проследите анонсираното от Калфин на пресконференцията на 31 март, казвам анонсирано от Калфин, тъй като той представяше нещата, около които екипите на МФ и МТСП се бяха обединили, ще видите, че предложеното увеличение на осигурителните вноски е по-ниско дори от това, което в момента планират ... за социално осигуряване. Тоест темпа на нарастване на осигурителните вноски изостават от първоначалните планове, които са в действащия закон.
Водещ: Добре. Работодателите искаха от вас: първо, почистване на осигурителната система, цитирам буквално, от всички социални плащания, които нямат нищо общо с осигурителния процес, а са характер на социално подпомагане.
Владислав Горанов: Това е хубава тема и ние не сме против нея. Въпросът е да се намери верният баланс между това просто да преместиш едни плащания от една система, примерно от НОИ като администратор на плащанията към Агенцията за социално подпомагане без да има някакво ново качество на услугата, или обратното - по-скоро със съмненията, че като разделиш на две места да се плаща едно и също по характер социално плащане, да се получи така, че хората да трябва да ходят на две места заради едно и също нещо. Тоест тази тема не е еднозначна, тя трябва да се разглежда много внимателно. Опити в тази посока са правени още в предходния мандат на ГЕРБ. И крайният извод е, че разделянето на тези плащания би могло да се осъществи и в рамките на НОИ, само че с подходящо представяне, така че да е ясно - кои суми се финансират от осигурителни вноски и кои суми, които се плащат от населението се плащат от данъци и не са характерни за осигурителната система.
Водещ: Работодателите най-много ги боли за това какви пари трябва да отделят по отношение на увеличаването на осигурителните вноски, прагът, вдигнатият през миналата година праг за осигуряване. Това ще бъде ли ревизирано? Няма как.
Владислав Горанов: Това ще бъде параметризирано, не ревизирано... ясна доктрина по какъв начин ще променят тези параметри в следващите години както по отношение на максималния осигурителен доход за пенсия, така и по отношение на всички други елементи, свързани, касаещи работодателите - първите три дни примерно от болничните имаме категория позиция, че трябва да запазят сегашния си вид да се заплащат от работодателя, увеличението на осигурителните вноски, което така или иначе е залегнало в Кодекса за социално осигуряване ще бъде ревизирано в посока така, че с по-бавни темпове да се реализира. Въобще, мисля, че ще намери в хода на социалния диалог и най-доброто решение между интересите на всички страни в процеса.
Водещ: Ройтерс излезе с една публикация, че обезлюдена България се затруднява с парите за пенсии. И вие сигурно може би няма да сте съгласен с цифрите, защото аз също мисля, че не са много точни. Но те цитират, че след обезлюдяването, заминаването на млади българи след ‘89-а година, българската пенсионна система поглъща 37,5% от бюджета на правителството, което е увеличение в сравнение с 2003 г., когато тя е била едва 12,8%.
Владислав Горанов: Не съм сигурен дали са чак толкова резки промените между 2003 и сега. Но със сигурност демографската картина и процесите на напускане на млади хора от България влияе негативно върху пенсионния модел. Факт е, че ще е все по-трудно през годините да се осигуряват адекватни пенсии, ако не се усили ролята на демографията и не се обърне внимание върху заетостта. Но в края на краищата мисля, че се взимат адекватни мерки във всяка една от тези посоки.
Водещ: Синдикатите също, синдикатите още не са се изказали по предложението за пенсионната реформа публично. Кога планирате НСТС да се събере по тази тема?
Владислав Горанов: Според мен, най-естественото е след първоначалния анонс, който беше на 30 март в МС до няколко дни ние да представим законодателни решения. Тоест този пакет от мерки, който се предлага да бъде сглобен и представен като проект на законодателни решения със съответните мотиви и доклади, така че той да бъде обсъждан в различните формати на НСТС, имам предвид подкомисиите към него и тогава да стартира ефективно и адекватно социалният диалог във формалния вид на НСТС. В този смисъл, нормално е без те да имат проект на законодателни решения да са по-пестеливи в окончателни оценки.
Водещ: Вие ли сте финансов министър или министър-председателят изпълнява тази роля напоследък? Той е носителят на новините. Миналата седмица съобщи, че планираните данъчни приходи за тримесечието надхвърлят с 820 млн. събраното за същия период от предходната година.
Владислав Горанов: Ами, не е важно кой изрича добрите новини, важното е те да се случват. Аз примерно пък мога да кажа, че към 31 март 2015 г. за първи път от доста години насам имаме излишък с натрупване в размер над 250 млн. лв. Което всъщност е добра новина дотолкова, доколкото трупането на излишъци е обратно на трупането на дефицит и предполага намаляване на дълга. Тоест предпазва ни от допълнително задлъжняване. Така че в допълнения към новината, която премиерът съобщи, че има 820 млн. лв. повече приходи към март спрямо същия период на 2014 г., мога да допълня, че това води и до излишък 250 млн. от натрупване от началото на годината до края на месец март.
Водещ: Това означава ли обаче, големият въпрос, който виси, че държавата ще изпълни планирания за 2015 г. ръст от 1 млрд. лв. на данъчно-осигурителните приходи до края на април и до края на годината парите да бъдат повече с 1,5 - 1,6 млрд.?
Владислав Горанов: Много е рано да се прави толкова проста екстраполация. Тоест месец за месец ще отчитаме резултата, така както досега. И ако нещата вървят добре, няма причина резултатът да е същия, какъвто е планиран. Тоест би трябвало, ако всичко върви така както върви досега, да имаме доста по-добри фискални показатели към края на годината - нещо, което всъщност не само, че е добра новина, а показва, че с повече усилия може да се раздвижи стопанството и хората да усетят рано или късно, че на територията на България се случват хубави неща.
Водещ: Скритият ми въпрос, г-н Горанов, беше дали премиерът не се опитва да подготви общественото мнение за актуализация на бюджета?
Владислав Горанов: Ами, скритият отговор е, че ако има достатъчно предпоставки за това, може всичко да се случи. Но засега няма причина.
Водещ: Това, че може всичко да се случи, да не е като изненадващото в 12 без 5 емитиране на 16 млн. външен дълг на България?
Владислав Горанов: Милиарда.
Водещ: Милиарда, извинявам се. Да, прощавайте.
Владислав Горанов: В него няма нищо скрито. 3-годишната програма за рамково споразумение с банки-партньори дава достатъчна гъвкавост от тук занапред да използва подобен инструмент, много по-лесно да осигурява предвидимо и евтино финансиране. Неслучайно и не само заради това, че на власт в момента е Борисов, пазарите дадоха едни много добри оценки за дълговите равнища и за нивата на доходност, които България ползва, за да се финансира.
Водещ: Задавам ви този въпрос, защото миналата седмица екслидерът на БСП и настоящ президент на ПЕС заяви, че ГЕРБ, вие сте партия на лъжата, защото, ако по време на предизборната кампания сте заявили, че ще емитирате 16 млрд. лв. външен дълг, никой е нямало да гласува за вас. Ще си позволя да продължа за секунда. Аз го контрирах и му казах, че ако той беше обявил, че ще ходи в ЕП, а не отричаше като на разстрел, никой може би нямаше да гласува за него и за БСП. Вашият коментар?
Владислав Горанов: Ами, ... дребнотемие. В смисъл, вижте колко е незначително и едното, и другото твърдение, колко е маловажно за бита на хората - дали Станишев щял да бъде в ЕП, дали трябвало да има 16 млрд. дълг. Ами, докато има дефицит, ще има дълг. 16 млрд. е прогнозата за всички погашения, които трябва да направим плюс дефицита до края на 2017 г.
Водещ: Скачам на друга тема. НАП запорира активно активите на КТБ. Помня, че ви питах в самото начало на вашия мандат дали не се бавите с тези действия. Каква е финансовата равносметка?
Владислав Горанов: Можеше и по-рано да го направим, безспорно можеше и по-рано да го направим. Ние разчитахме, че ВАС много по-бързо ще реши едно, според мен, относително лесно дело. Но тук рискувам да вляза в конфликт със съдебната власт. Така че спирам до тук с анализа си. Така или иначе имаме вече извънредно законодателство, което вкара в банката синдици, макар и временни. Те достатъчно добре и с достатъчно добро темпо организират процеса по опазване имуществото на КТБ. Все пак смятам, че съвсем скоро ще имаме класическа несъстоятелност след решение на ВАС. Така или иначе загуби се доста време от затварянето на банката през миналата година до нейното, до влизането на синдиците. През това време, за съжаление, са се извършвали доста сделки, увреждащи масата на несъстоятелността. Няма да спрем да полагаме усилия, докато и последният лев, който не е откраднат, и до който можем да достигнем не се върне обратно в банката.
Водещ: Въпросът е следният обаче, г-н Горанов, независимо, че влизаме в сложна координатна система заедно със съдебната власт - ще излезете ли и кога е възможно в интерес на истината с ясен финансов резултат до каква финансова загуба на активи на КТБ доведоха действията на ВАС по отношение на КТБ, ерго и забавянето от страна на НАП да запорира активите превантивно?
Владислав Горанов: Ами, НАП би могло да запорира активите, първо да сме наясно с това, за да няма спекулации, НАП има право да запорира активи дотолкова, доколкото някой има данъчни задължения към НАП. НАП не е прокуратура, НАП не е ...
Водещ: Да, да. Основания трябва.
Владислав Горанов: ... НАП не е някакъв наказателен орган. НАП има право да запорира имущество на длъжници към държавата. И то в размера на дължимото. НАП не може да запорира, просто защото така харесва на обществото КТБ, ако КТБ не дължи нещо на НАП. И НАП може да го запорира до размера на дължимото към НАП. Казвам го това...
Водещ: Това е ясно. Аз исках да кажа - дали не трябваше по-рано да поискате извънредно законодателство, в което да се променят разпоредбите, така че НАП без да посяга да може да възбранява и запорира активи.
Владислав Горанов: Много пъти сме водили този дебат. Но нали живеем в правова държава, в която всички закони са написани отдавна.
Водещ: Добре. Вие сте може би един от малкото останали вярващи в това.
Владислав Горанов: Ами, може би някакъв такъв ... наивитет се е проявил..., че едно дело, свързано с обществен интерес може да се реши и ... с по-бърза скорост.
Водещ: Казахте преди известно време, че БНБ ще има нов управител. Започнаха в публичното пространство да се делят лобитата - кой, коя политическа партия или кои скрити политически фигури ще управляват народна банка. Какво мислите?
Владислав Горанов: Пази Боже, партиите да решават кой ще управлява БНБ, независимо, че процесът завършва с гласуване в парламента. Смятам, че управлението на БНБ на първо място трябва да е изключително професионално. Имам основание да смятам, че сме намерили подходящи хора за това. Нека да не бързаме с техния анонс. Хора професионалисти.
Водещ: Ще има ли процедура ... да кажем, конкурс, обсъждане на техните кандидатури публично или ви е страх от това? Защото сме свидетели през последните две години какво се случваше с хора, които се явяваха за ключови постове в различни области.
Владислав Горанов: Ще има състезание. Но то няма да е конкурс.
Водещ: А как ще е?
Владислав Горанов: Ами, подбор между най-добрите.
Водещ: Как? Кои са тези, които ще извършат този подбор?
Владислав Горанов: Ами, хора, които разбират от тази работа.
Водещ: Кои?
Владислав Горанов: Приемете, че крайният избор се извършва в българското НС.
Водещ: Да де, ама преди да стигнат n на брой кандидатури, споменават се Димитър Радев, Николай Георгиев, различни фигури. Кой ще реши - министър-председателят ли?
Владислав Горанов: Не, не министър-председателят избира управителя на БНБ.
Водещ: Кой ще предложи кандидатурите?
Владислав Горанов: Кандидатурите ще бъдат предложение в съответствие с Правилника на НС. Знаете, че има срокове, в които трябва да бъде извършен този избор, който е горе-долу в порядъка между 11 юли и 11 август, ако не ме лъже паметта. И в този период ще бъдат реализиран изборът. За радост, вече измежду политическата класа, да я наречем така или измежду политиците има вече сериозни имена, които са готови да поемат тази функция.
Водещ: Като финансов министър, вие знаете ли колко струва издръжката на БНБ за една година?
Владислав Горанов: Да ви кажа честно, не съм гледал честно ...
Водещ: Аз ще ви кажа - 50 млн.
Владислав Горанов: Аз щях да кажа числото 25 млн. Но очевидно съм гледал стари данни. Знаете ли колко струва издръжката на Министерството на спорта?
Водещ: Не.
Владислав Горанов: 100 млн.
Водещ: Е, какво от това?
Владислав Горанов: Какво от това?
Водещ: А знаете ли, че ние сме във Валутен борд и практически БНБ изпълнява функциите на Валутен борд? И знаете ли, в други държави колко на брой са хората, които управляват Валутния борд. При нас е хиляда и не мога да ви кажа точно, двеста-триста, в други държави са около двеста.
Владислав Горанов: Аз мисля, че в българския валутен борд или т.нар. Управление Емисионно работят доста по-малко хора. Но всъщност не разбирам накъде бутаме разговора...
Водещ: Дали не трябва да се направи редукция на числения състав, съответно на издръжката. Защото чух прословутата Нели Кордовска, която каза, че докато не е станала временно управляващ, изпълняващ Банков надзор, се е занимавала с подготовка, изреди n на брой разни неща, които според мен бяха, така, чисто бюрократични и непродуктивни, които тя е вършила. Може би просто трябва да се прегледат длъжностните характеристики и броят на заетите. Не знам, подхвърлям.
Владислав Горанов: Да не скачаме от тема в тема. Мисля, че БНБ си има свои кусури, които обаче в никакъв случай не са свързани с експертизата на второ или трето ниво. Според мен, проблемите в БНБ дойдоха от едно съвсем други ниво, и то не е експертно.
Водещ: А е?
Владислав Горанов: А е доста по-нагоре.
Водещ: Къде - в небето ли?
Владислав Горанов: В небето не. Но на етажи, където не работят експерти.
Водещ: Какво искате да кажете - масонски ложи?
Владислав Горанов: Глупости. Масонски ложи.
Водещ: А какво?
Владислав Горанов: Говоря за това, че УС на БНБ, и в частност управителят...
Водещ: Гуверньорът Искров.
Владислав Горанов: ... би трябвало да идентифицират проблемите и да ги изнесат на глас, независимо, че по закон управителят, ръководителят на Банковия надзор не действа, действа абсолютно самостоятелно, действа абсолютно самостоятелно. Другите колеги от УС на банката е можело или поне е трябвало да може да идентифицират, че се случва нещо нередно.
Водещ: Разбира се, че е така, г-н Горанов.
Владислав Горанов: Претопляни манджи многократно. Крайният резултат е, че в момента около 3,6 млрд. лв. са изплатени на гарантирани вложители.
Водещ: И кой знае колко ще бъдат още загубите от прехвърляне на активи по време на, преди да влязат синдиците, които назначихте с новия закон. Но не трябва ли да се промени в такъв случай Закона за БНБ?
Владислав Горанов: И това ще стане.
Водещ: И това ще стане. Последен въпрос, как се отнасяте в това, че в реформата на съдебната система се спряга и фигурата на финансовия министър вместо тази на главния прокурор, който да получи финансовият министър повече извънредни правомощия - да може да предотвратява корупционни сделки, да спира за 48 часа сделки дори между частни лица при подозрения за пране на пари, корупция?
Владислав Горанов: Финансовият министър и сега има това правомощие. За три дни може да спира сделки, парични преводи, за които има съмнение, че са част от схема за пране на пари. Но не мисля, че финансовият министър трябва да участва в развалянето на сделки от търговския оборот. По-скоро финансовият министър няма капацитет да извърши подобна преценка.
Водещ: За?
Владислав Горанов: Доколко една такава сделка е свързана, доколко една търговска сделка, тук не говорим за паричен превод, доколко една търговска сделка би могла да бъде и трябва да бъде развалена. Това, за което се говори напоследък - за увеличаване на правомощията на главния прокурор, това не е нова тема за България. Тя, доколкото съм информиран, е съществувала до 2007-2008 г., когато е отменена. И в случая по-скоро говорим за връщането на подобни правомощия на главния прокурор. Не, че бягам от отговорност като действащ финансов министър. Финансово министерство е имало преди мен, ще има и след мен. Но мисля, че систематично и като логика на процесите, подобна функция би трябвало да има в съдебната власт, в случая прокуратурата, а не в изпълнителната, в случая МФ.
Водещ: Но не ... Вие казахте, че финансовият министър може да спира подозрителни...
Владислав Горанов: И сега може.
Водещ: ... различни преводи, финансови, казвате. Но случаят от миналата седмица, когато екссобственикът, не, той всъщност още май е собственик на различни фирми, на акционерни дружества, които са в основата на КТБ Цветан Василев продаде за 1 евро стратегически активи на България - оръжейни, медийни, комуникационни, в това число и БТК, и НУРТС, и два оръжейни завода - вие как може да спрете превода на 1 евро? Казвам го, разбира се, с известна ирония. И как може да спрете тази сделка?
Владислав Горанов: Нека да обясня. Първо, ако това е сделка, извършвана на територията на Република България, плащането е извършвано на територията на Република България, ДАНС сезира финансовия министър за подобни сделки и той издава индивидуалния административен акт. Но в случая, според мен, сме далеч от подобни хипотези.
Водещ: Така е.
Владислав Горанов: Така че по-скоро да не изместваме темата. Не, че нещо лошо казвате. Институциите на спиране и разваляне на сделки, за които говорим като правомощие на главния прокурор нямат нищо общо с това, което в момента е правомощие на министъра на финансите по Закона за мерките срещу изпиране на пари.
Водещ: Мисълта ми беше малко иронична. Едното евро по законите на България не е нужно да бъде превеждано по банков път. Нали, до 15 хил. лв. операциите могат да бъдат, до 14 999 могат да бъдат дадени на ръка.
Владислав Горанов: В брой.
Водещ: В брой, да. Така че вие не можете върху едното евро да упражните контрол. Казвам го най-сериозно, вън от иронията.
Владислав Горанов: Единственото, за съжалявам е, че,ако е имало такава сделка, не са ми предложили на мен за 2 евро. Пък аз после щях да го даря на държавата. Но очевидно състезанието не е било честно.
Водещ: Да. Поздравявам ви за хубавото чувство за хумор. Другата седмица какво? Очакваме преди Великденските празници срещи с работодатели, синдикати, политически партии за пенсионната реформа, така ли?
Владислав Горанов: Ами, както обичам да се шегувам, най-доброто предстои.
Водещ: Добре. Благодаря много за този разговор.
Владислав Горанов: Всичко добро.
Водещ: Желая ви успех. Разговаряхме с Владислав Горанов, министър на финансите от ГЕРБ.
