Остаряла уредба от 1951 г. и съвременни управленски грешки тикат бизнеса с боклука в сенчестия сектор
Осем години след влизането на страната ни в ЕС и в пълно противоречие с действащата конституция таксата за битови отпадъци (ТБО) се образува по ред и условия, определени през 1951 г. Не се прилага европейският принцип "замърсителят плаща" за покриване на разходите при предоставяне на услугите. Това води до липса на контрол върху количествата образувани, събрани и третирани битови отпадъци, а оттам - до пълна непрозрачност на разходите и дейностите по управление на отпадъците.
Гражданите и бизнесът плащат ТБО на база данъчна оценка на имотите (балансова или отчетна стойност на активите за предприятията), без да се отчита количеството генерирани отпадъци. Тази такса фактически е втори имотен данък. Разходите за дейностите по събиране, транспортиране и третиране на отпадъците нямат връзка с оценката на имотите. Те зависят от съвсем други фактори - количество боклук, брой жители, превозни разстояния, използвани технологии, ефективност на системите за разделно събиране. Докато данъчните и отчетните оценки се базират на счетоводни и пазарни механизми. Години наред това създава значителни проблеми, част от които политиците осребряват, а други игнорират, омаловажат или пък заплашват електората с увеличаване на размера на таксите.
По официални данни количествата битови отпадъци на жител в различните общини варират в изключително широки граници - между 100 и 1500 кг.
Разходите за тон битов отпадък варират от 30 до над 600 лв., а събраната ТБО на жител - от 30 до 390 лв. (2012 г.). Това още веднъж доказва, че сградният фонд, неговите физически характеристики, данъчната и счетоводната оценка нямат нито пряка, нито косвена връзка с количествата боклук, обслужваното население и реалните системи за управление на отпадъците.
Преди няколко години бяха въведени продуктови такси за т.нар. масово разпространени отпадъци (от опаковки, електрическо и електронно оборудване, масла, гуми, МПС и др.) и бяха създадени организации по оползотворяване, които да изградят подходящи условия за разделно събиране. С годините обаче събирането на отпадъците от опаковки (разделени или не) стана част от неформалната икономика и неофициалните схеми за заетост и социално подпомагане. Разделното събиране не работи, а целите за оползотворяване и рециклиране, които страната формално отчита пред ЕС, се изпълняват през пунктовете за изкупуване и инсталациите за сепариране.
Всъщност, по-голямата част от отпадъците от опаковки, за които като потребители сме платили продуктова такса, е в контейнерите за битови отпадъци, които са отговорност на общините и за които дължим ТБО. Т.е. за едни и същи отпадъци плащаме два пъти.
В по-голямата си част смесеният битов отпадък се депонира, без да са отделени опаковките или други полезни съставки. За тези количества се заплащат допълнителни отчисления (специфични за всяко депо). За 2015 г. отчисленията са по 28 лв. на тон, а до 2020 г. ще нараснат до 95 лв. Така за всеки тон отпадъци от опаковки, които не са събрани разделно, но са депонирани, се заплащат допълнителни, нарастващи във времето средства.
По официални данни разделно събраните отпадъци от опаковки са около 10% (360 хил. т) от общото количество битови отпадъци. Още около 30% (около 1 млн. т) се съдържат в смесения битов отпадък и преди да бъдат депонирани, се подлагат на сепариране. В част от случаите сепарирането се изпълнява от лица, свързани с организациите по оползотворяване. Така със средствата от ТБО се заплащат дейности, финансирани с продуктовите екотакси и с платени услуги на организациите за оползотворяване, в изградени с публични средства съоръжения и по програми за субсидирана заетост.
След продължителен обществен натиск през последните години бяха предприети забавени и ограничени като ефект стъпки. За втора поредна година към министъра на финансите се формира работна група за разработване на методика за разходите и видовете основи за определяне на ТБО, както и за промени в Закона за местните данъци и такси. Работната група постигна частично съгласие единствено за елементите на ТБО - събиране, транспортиране, третиране, поддръжка на местата за обществено ползване. Според част от членовете на работната група поддръжката на местата за обществено ползване следва да бъде финансирана от общите приходи на общините, вкл. от данък сгради, каквато е преобладаващата практика в ЕС.
С изключение на представителите на общините всички останали участници в работната група настояват ТБО да се определя на база количество третирани отпадъци или на база ползвател на имот (непряко), а данъчната оценка би могла да е основа единствено в случаите на определяне на завишени наказателни размери на ТБО, когато броят на ползвателите не е деклариран.
Европейската политика по отпадъците цели намаляване на количеството депонирани отпадъци (0% към 2020 г.) и прилагане на системи, технологии и продукти за възстановяване и повторна употреба и рециклиране. Такава цел е заложена и в националния ни план, според който обществото ни трябва да се превърне от депониращо в "общество и бизнес, които не депонират отпадъци". Първата стъпка в този процес е решителен и незабавен отказ от досегашния ред за определяне на ТБО, действащ от средата на ХХ век.
За да отговорят на изискванията на ХХI век, общините следва да подготвят системите за договаряне, отчетност и заплащане според количеството битови отпадъци, да стимулират и упражняват строг контрол върху тяхното образуване, събиране, транспортиране и третиране. Общинските администрации трябва да въведат надеждни методи и средства за събиране на данни за количествата разделно или смесено събрани отпадъци, както и за действителния размер на разходите по отделни дейности. На базата на събираните подробни и публично достъпни данни всяка община ежегодно трябва да разработва план-сметка за услугите и да определя ставката за ТБО.
Именно в тази посока са и предложените до момента от работната група параметри на план-сметките. Целта е постигане на пълна прозрачност при финансирането на общинските дейности по отпадъците и тяхното справедливо разпределение между гражданите и предприятията.
Наред с това следва да се премине към индивидуално отчитане на количествата и определяне на индивидуални такси. Всички отделни жилищни сгради, вкл. тези в режим на етажна собственост, юридически лица и предприятия, сключили индивидуални договори с оторизирани оператори, следва да бъдат освободени от заплащането на ТБО.
От радикални промени се нуждае и действащият Закон за управление на отпадъците, включително подобряване на управлението на масово разпространените отпадъци. Това ще насърчи разделното събиране и постепенното въвеждане на ред и ефективност в настоящия, донякъде преднамерен хаос при финансирането и управлението на битовите отпадъци.
*Автор на статията е Илиана Павлова, директор на Център "Чиста индустрия" при Българската стопанска камара и член на Работната група за ТБО към Министерството на финансите.
