За малките фирми набирането на свеж капитал е приключение, което рядко завършва с хепиенд. По навик предприемачите първо чукат на банковите врати, но невинаги им отварят. Кредитните институции (правилно) искат обезпечения, за да отпуснат заем. Но повечето млади компании не разполагат със солидни и ликвидни активи, които да заложат.
Има алтернативи на банките, но в България те попадат в графата „екзотика“. Като чуят фондова борса, младите се сещат за Леонардо ди Каприо като „Вълка от Уолстрийт“, а живелите по-дълго си представят Гордън Геко (в ролята Майкъл Дъглас) в шедьовъра „Уолстрийт“. И двамата супералчни и костюмирани, и двамата въртящи сложни схеми за търговия с акции на ръба на закона.
Само че това показва една повърхностна по холивудски картина на смисъла и функцията на капиталовите пазари. А тя е същата като на банките - да насочва свободните пари в населението към бизнеса със свежи, (не)стандартни и печеливши идеи.
Най-хубаво би било да има баланс между ролята на банките и фондовата борса. У нас такъв няма - банките отдавна са спечелили мача. Те преливат с пари - близо 60 млрд. лв. са депозитите от граждани и нефинансови предприятия. Кредитните институции почти са монополизирали разпределянето на наличните ресурси към фирмите. В същото време Българската фондова борса се лута в омагьосан кръг, от който не се вижда излизане. Новите компании, търсещи финансиране, са смешно малко. А инвеститорите със свободни пари се притесняват да влагат на пазар, чийто дневен оборот понякога е под цената на просторен апартамент в центъра на София.
Затова всички в България трябва да ръкопляскаме на идеята на Европейската комисия да насърчи използването на капиталовите пазари от малките и средните фирми (виж стр. 13). Генералната идея на еврочиновниците е да засилят растежа и да увеличат заетостта в ЕС. За икономистите не е тайна, че малките и средните предприятия са гръбнакът на икономиката. Хубаво е, че това вече е осъзнато и в Брюксел.
Колкото и да не ви се вярва, и в България има успешен бизнес, който пробива на чуждите пазари. Ето пример - в следващите месеци на борсата в София ще търсят финансиране две интересни компании - „Сирма груп холдинг“ и „Смарт органик“. Първата е технологична, прави софтуер за клиенти на различни континенти, включително за Националната галерия на САЩ и музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк. А „Смарт органик“ е дистрибутор на произведени у нас биодесерти, които се продават в 36 държави, включително Австралия и Обединените арабски емирства.
Със сигурност в България има стотици предприемачи със свежи идеи. И повечето ще си останат нереализирани мечти, ако Брюксел не задвижи колелото на фондовите борси.
