Министерският съвет препотвърди предишното си решение от декември 2014г. за вдигане на минималната работна заплата /МРЗ/ от 1 януари на 180 евро и от 1 юли на 190 евро месечно. Увеличението е минимално – с по 10 евро на два пъти в рамките на тази година. Колкото и незначителна и чисто формална на пръв поглед да изглежда тази стъпка, тя предизвика буря от противоречиви реакции в страната.
По закон такива важни социално-икономически решения трябва да бъдат приети и одобрени от Националния съвет за тристранно сътрудничество, в който участват правителството, синдикатите и работодателите. Първият опит на силно одобрявания от обществото социален министър от АБВ Ивайло Калфин да получи тази подкрепа пропадна поради съпротивата на бизнеса. Стигна се в крайна сметка до решението на Висшия административен съд от тази пролет, с което той отмени постановлението на Министерския съвет за увеличаване на МРЗ точно поради липсата на одобрение от Тристранния съвет. Министърът обаче не се отказа от идеята си и вчера успя да постигне приемането от правителството на ново, второ постановление за вдигане на минималните доходи на работещите в България. Основният му аргумент беше и е, че не може МРЗ да е под официално изчисления праг на бедността от 143 евро на човек месечно за тази година.
Всички тези цифри може да се сторят абсурдни на мнозина от по-заможните страни в Европа и по света. Но такава е реалността в най-бедната страна в ЕС, в която дори достигането на средна работна заплата от някакви си 400 евро се смята за голямо икономическо и социално постижение. И сигурно е такова, след като близо половината от седеммилионното население на страната живеят с доходи от 180 евро месечно. След броени дни работодателите им ще трябва да вдигнат заплатите им поне с 10 евро, иначе ще нарушат закона и ще бъдат заплашени от санкции. В по-богатите страни МРЗ има повече или по-малко предимно статистическо значение, но в България е много важна, защото засяга изключително много хора. Още повече, че тя се използва и при отпускането на различни социални помощи и при определянето на различни такси.
Вдигайки МРЗ, правителството влиза в конфронтация с много влиятелните бизнес среди. Твърде вероятно е бизнесмените да се опитат да намерят начин да заобиколят и да не прилагат новите разпоредби. Социалният министър и вицепремиер Ивайло Калфин обаче твърдо брани идеята си поради левите си убеждения, а премиерът Бойко Борисов много държи на него като представител на коалиционния партньор АБВ. Колкото и малък като избирателен потенциал да е той, никой не знае дали неговите избиратели няма някъде да се окажат с решаващо значение на предстоящите през есента местни избори. Освен всичко друго, десният премиер Борисов често е критикуван за социална нечувствителност и с този популистки ход печели точки сред по-лявонастроените и по-социално-слаби избиратели. Така или иначе, вдигането на МРЗ ще окаже несъществен ефект върху държавните разходи и бюджета, който точно сега прелива от приходи и може да си позволи да изхарчи евентуално някой и друг лев повече.
