Проведе се извънредно заседание на Бюрото на групата на работодателите на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) на тема „Висококонкурентен реален сектор за устойчив икономически растеж и заетост". Домакин на заседанието бе АИКБ, а от страна на БСК в срещите участва Божидар Данев - изпълнителен председател на БСК.
В заседанието взеха участие заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика г-н Ивайло Калфин, министърът на икономиката г-н Божидар Лукарски, г-н Яцек Кравчик, председател на групата на работодателите в ЕИСК, г-н Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм към 43-то Народно събрание, г-жа Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси и много други високопоставени български и чуждестранни гости.
Акцентът на заседанието беше поставен върху мерките за стимулиране на икономиката, устойчив икономически растеж и заетост и повишаване конкурентоспособността на европейските предприятия. Ивайло Калфин посочи, че темата на заседанието е особено важна за България и подчерта, че подготовката на кадри и стимулиране на бизнеса да наема безработни са част от мерките, по които правителството вече работи. Той представи направените няколко законодателни промени, които вече са факт като разширяване възможностите на работодателите да наемат лица, стартирането на дуалното обучение още през есента на тази година и въвеждането на еднодневни трудови договори. Той наблегна на изключително добрия диалог с работодателите и увери участниците, че ще продължи политиката на съвместно изработване на мерки с българския бизнес с цел определяне на неговите нужди от квалифицирана работна сила. „Без добра съвместна работа между бизнеса и правителството не е възможно постигането на иконоимчески ръст“, посочи още Калфин.
От своя страна г-н Лукарски наблегна в своето изказване на нуждата от иновации, развитие на биотехнологиите, мехатрониката и възможностите за финансиране на нови проекти в тази насока.
Темата за иновациите беше продължена от г-н Кравчик, който също ги посочи като фактор за развитие на конкурентоспособна европейска икономика. Той наблегна, че това е особено важно за малкия и среден бизнес и че Европейската комисия трябва да поеме риска да финансира иновативни проекти и проекти в областта на НИРД на малките и средни предприятия.
Погледът на Европейската комисия беше представен от г-жа Виктория Петрова, съветник в областта на малките и средни предприятия към ГД „Промишленост, предприемачество и МСП“. Тя посочи, че дигиталната революция вече е факт и че Европа работи усилено за увеличаване производството на продукти с висока добавена стойност. Тя посочи, че в края на Комисията ще представи стратегия за единния пазар на стоки и услуги, чрез която се очаква да бъдат премахнати пречките пред интеграцията на вътрешния пазар. Също за европейските предприятия интерес представлява и стратегията за единен цифров пазар, с която се цели избягване на монопола в областтта на дигиталните технологии. Г-жа Петрова посочи, че само една трета от фирмите използват новите технологии, а 14,5 % въобще не работят с тях. Именно за това Комисията се стреми към създаване на благоприятна среда за бизнеса и намаляване на административната тежест пред него. Планът Юнкер се очаква да бъда катализатор за модернизиране на частните капитали в икономиката.
Г-н Кънев отбеляза като основен проблем за българската икономика развитието на микро и малкия бизнес. 330 000 са микрофирмите в България, като средният персонал на фирма е 1,8 човека. През 2014 г. средната заплата в микропредприятията е била 47% по-ниска от тази в големите. Успоредно с това за периода 2010-2014 г. заетите лица в тях намаляват с 2,3 процентни пункта. Именно затова икономическата комисия в Народното събрание е предприела редица мерки за облекчаване положението на микро и малките предприятия. Основните поправки в Кодекса на труда са свързани с възстановяване правото на българсксите работодатие да пенсионират с предизвестие своите работници, отмяна на графиците за ползване на отпуск и облекчаване на микро и малките предприятия от административни задължения. Той посочи още, че в момента се работи и по промени в Закона за счетоводството и Търговския регистър, които също са свързани с намаляване на административните тежести.
