Дата: 25.07.2015

Източник: в. Капитал

Прочетено: 2600

От време на време България дава нещо на света. Сега това е новият модел стачка, в който индустрията спира потреблението си на електроенергия. Първата беше на 26 юни, сега се очаква нова на 29 юли.

Причината е недоволството на бизнеса от предложените от Комисията за енергийни и водно регулиране (КЕВР) нови цени на електроенергията, които трябваше да влязат в сила от 1 юли. След като стана ясно, че за различните бизнес потребители цената на електроенергията ще нарасне с между 4 и 20%, те заплашиха със стачка, премиерът Бойко Борисов се присъедини към нея и се взе решението всичко да бъде отложено с месец. Идеята е министерството на енергетиката и КЕВР да намерят нови резерви за задържане на цените (вижте в другия текст).

Измамени...

Най-големият проблем обаче е, че цялата криза започна от грешни предпоставки. Поредната енергийна драма се получи поради една проста причина - регулаторният хаос даде надежда за сериозен спад в цените на бизнеса, която обаче се оказа измамна.

В средата на 2013 г. започна поредният етап от освобождаването на енергийния пазар от регулираните цени. Тогава се даде реална възможност на всички фирми сами да си изберат доставчик на електроенергия. За да се засили стимулът за това, беше въведено правилото, че тези компании, които не успеят да си намерят търговец, ще купуват електроенергията си от доставчик от последна инстанция (ДПИ), но на цена, доста по-висока от тази на регулирания пазар. Всичко това беше добре дошло за компаниите - покупката от търговец на ток означаваше сериозен спад в цената на електроенергията (виж графиката). Въпреки първоначалните прогнози, че ЕРП-тата ще пречат на процеса, това не се случи - енергийните търговци на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про" рязко свалиха цените, за да не загубят клиентите си от алтернативни доставчици. Това естествено доведе до масов изход на фирмите извън чадъра на регулираните цени - ако през юни 2013 г. в страната има 242 потребителя на свободния пазар, през април 2014 г. те са 3106, а през май тази година вече има над 6 хиляди компании.

Това обаче беше съпроводено с един трик и един сериозен проблем. През 2013 г., за да свали цените на тока за бита, Държавната комисия за енергийни и водно регулиране (тогава ДКЕВР, сега КЕВР) прие, че 40% от разходите за зелена енергия ще се заплащат с приходите от продажбата на държавните въглеродни квоти. (България има запас от тях поради по-ниските емисии на въглероден диоксид.) Сумата беше оценена на 498 млн. лв., въпреки че експертните оценки тогава сочеха не повече от 280 млн. лв. (които освен това така и не бяха събрани). Първият ефект беше формирането на дефицит в НЕК, която нямаше средства да плати цялата електроенергия, която е принудена да изкупува по закон. Второто последствие беше по-ниската надбавка "задължение към обществото", която беше въведена през 2013 г и се плаща от бизнеса. С тази такса потребителите на свободния пазар трябваше солидарно (заедно с регулирания пазар, на който са бита и малките фирми) да поемат разходите, които са предизвикани от публичната подкрепа за развитието на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ), ефективното производство на пара и електроенергия, както и по дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Допълнително бизнесът беше облекчен поради това, че старите загуби на НЕК от тези три източника се покриваха само от регулиране, но не и от свободния пазар.

Случката се повтори в още по-драстична форма през 2014 г. Тогава ДКЕВР прие, че ВЕИ-тата и двете частни централи в Маришкия басейн трябва да продават не повече от 50% от електроенергията си на НЕК въпреки дългосрочните им договори. Това автоматично означаваше с 50% по-ниска такса задължение към обществото.

Тези трикове позволяваха задържане на цените, но в НЕК се натрупа още по-голям дефицит (общо 800 млн. лв., ако не се взима печалбата на държавната компания от други дейности), тъй като държавната компания нямаше как да се отметне от контрактите си. Почти половината от този дефицит беше натрупан от по-ниската такса "задължение към обществото", която бизнесът плаща. И ако в края на 2014 г. цената за бита скочи с близо 10%, в средата на 2015 г. дойде неизбежното - тя трябва да скочи и за бизнеса.


Новият председател КЕВР Иван Иванов нарича това "възстановяване на справедливостта", но по същия начин можеше да каже, че е въпрос на елементарна алгебра. Повишаването на таксата "задължение към обществото" от 18.93 лв. за мегават час на 40.31 лв. ще налее още над 200 млн. лв. в НЕК. Те заедно заедно с приходите от продажбата на въглеродните квоти, договорените 97 млн. лв. по-ниски изкупни цени от ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" и по-ниските цените на електроенергията от топлофикационни и заводски централи (заради ограничения за производство и по-ниските цени на газа) щяха да запушат дупката в НЕК.

...обнадеждени...

За да не скочи цената на електроенергията за голямата индустрия, която е на свободния пазар още от 2004 г., от самото началото се предполагаше приемането на наредба, според която големите предприятия ще плащат само част от разходите на зелена енергия. Това много обнадежди едрия бизнес, като на практика представители на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) сами написаха наредбата, за облекчаването на тежестите върху себе си. Дребната подробност беше, че не те не очакваха как КЕВР ще измени методиката за изчислението на таксата "задължение към обществото".

"Очаквахме цените всъщност да паднат", обясни преди време за "Капитал" Константин Стаменов, председател на БФИЕК. Той е един от хората, работили по наредбата, която определя кои предприятия могат да получат държавна помощ под формата на отстъпка от 85% от компонентата за зелена енергия. КЕВР обаче раздели таксата на разходи за зелена енергия, за високоефективна енергия, за дългосрочните договори на НЕК и минали загуби на държавната компания от тези три пера. И тъй като бизнесът може да получи облекчение само за зелената компонента, вместо драстично намаление на таксата тя всъщност порасна от 18.93 на 24.71 лв. Така крайната цена (електроенергия заедно с таксата) за едрия бизнес би нараснала с между 4 и 6%, ако ценовото решение на КЕВР не беше отложено с месец. Това предизвика сериозно недоволство в голямата индустрия, която от години се оплаква, че цените на електроенергията на едро за предприятията с консумация над 100 гВтч в България са по-високи не само от Гърция, но дори от Германия (за фирмите с по-малка консумация това не е така).

Това беше основната причина за протеста на индустрията в началото, но към него се прикачиха напълно очаквано и по-малките промишлени потребители с иначе логичното твърдение, че не може за едни да има отстъпка, а за други не. За тях всъщност крайните цени на електроенергията щяха да скочат най-много - с между 16 и 20% в зависимост от консумацията. Така преди два месеца вече започна обсъждането на нови прагове, от които да се възползва бизнесът - вместо само фирмите с потребление над 30 гВтч (30-ина компании) отстъпката да могат да получат и тези с годишно потребление над 2 гигаватчаса. Това обаче увеличаваше разходите от 100 млн. лв., които КЕВР е предвидила в модела, с поне още толкова.

В резултат на това регулаторът беше принуден отново да отвори екселите и да се опита да изстърже някой спестен милион, с който да намали разходите по преференциалните договори на ВЕИ, топлофикации и заводски централи. А четирите работодателски организации АИКБ, БТТП, БСК и КРИБ призоваха за запазване на сегашните цени "до пълното разкриване на резервите в електроенергетиката и причините за натрупаните дефицити". Организациите поискаха и "задълбочено обсъждане на резултатите от законодателните промени, както и на резултатите от разкритите нарушения и намалени разходи в сектора и тяхното отразяване при определяне на новите ценови добавки за стопанските потребители".

...и разочаровани

Дребната подробност обаче е, че не всички фирми могат да получат намаления. Според европейския регламент това важи само за тези, които са енергоемки и на които е заплашена международната конкурентоспособност. Ако отстъпката се приложи и за останалите, това може да доведе до санкции от Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ. Симптоматично е, че на 30 юни по време на първото обществено обсъждане на наредбата 11 от асоциациите, които представляват голямата индустрия, се обявиха отстъпката да важи само за големите фирми. Браншовите асоциации като Асоциацията на индустриалния капитал в България, които обаче представляват по-малките фирми, продължават да настояват за по-широк обхват на по-ниските цени и заедно с БТТП, БСК и КРИБ заплашват с нов национален протест на индустрията.

Истината е, че дори и да нарасне таксата "задължение към обществото" до нивото, което КЕВР предложи в началото на юни, бизнесът в масовия случай ще бъде в по-добра ситуация, отколкото е бил преди отварянето на пазара. И със сигурност с изключение на най-големите потребители ще плаща най-ниските цени на електроенергия в ЕС. Но същото така е естествено двете години бонус да са повишили апетита му за по-добри цени. Оттук насетне е въпрос на политическа воля да се наложи нормалност на пазар - да е публично известно кой колко плаща, кой колко получава, за да не се спекулира с цени и тежести.

Оригинална публикация