Инвестициите в автомобилната индустрия стимулират растежа, но не са панацея, заяви инж. Илия Келешев
Увеличават се заетите в сектор „Машиностроене“. В края на 2014 г. те са над 106 хил. при 102 хил. през 2013 г. Най-голям е ръстът при производството на автомобили и части, основно заради новите мощности, разкрити от чуждестранни инвеститори. Намаляват заетите в леярството. Това съобщава в интервю за в. „Стандарт“ инж. Илия Келешев, председател на Българската браншова камара по машиностроене.
„Българското машиностроене не е това, което беше до 1989 г. Водещи мощности, които в миналото даваха облика му като каростроенето и производството на металорежещи машини, бяха ликвидирани. То обаче оцеля и се развива добре към днешна дата“, отчита той.
Илия Келешев казва, че произвежданата от фирмите продукция е за над 8,5 млрд. лв. годишно и вече е по-голяма отпреди кризата. Има растеж и през настоящата 2015 г. „По данни на НСИ за 8-те месеца ръстът в оборота спрямо 2014 г. варира от 7% при „производството на транспортни средства без автомобили“ до над 25% при „металните изделия без машини и оборудване“ и при „производството на автомобили и части за тях“, казва той. Над 10% спад има обаче при при производството на машини и оборудване.
Секторът като цяло е основно експортно ориентиран и изнася в страни от всички континенти, като ръстът на износа за 8-те месеца на годината е около 10% при автомобилите и части за тях и над 10% при останалите подсектори.
Тазгодишният ръст по думите му се дължи на външни фактори като растежа на икономиките в ЕС. Вътрешните фактори са свързани с повишена конкурентоспособност на изделията след внедрени нови технологии и разработки. Добро отражение дават и еврофондовете.
Фирмите обаче са потърпевши от санкциите спрямо Русия. „От общия износ на България за Русия през 2014 г. в размер на 1,150 млрд. лв. износът на фирмите от машиностроенето е над 250 млн. лв. За 7-те месеца на 2015 г. той е намалял с повече от 20%, а за някои от стоките спадът е с над 30% - кари, телфери, дървообработващи машини, автомобилостроене. При износа на металорежещи машини за Русия спадът е с над 70%“, отчита той.
Причините са обезценяването на рублата и намаляване на покупките от страна на руските фирми, които по думите му започват да гледат на страната ни едва ли не като вражеска и правят всичко възможно да ни игнорират.
Добре развиващ се подотрасъл е производството на хидравлични изделия.
Като фирми с добро развитие инж. Келешев сочи "МС Хидравлик" - Казанлък, "Капрони" - Казанлък, "ХЕС" - Ямбол. Според него се развиват добре и фирмите в областта на хранително-вкусовата промишленост - "Хранинвест - ХМК"-Стара Загора, пловдивските "Биомашиностроене" и "Индекс-6", производители от подсектора в Хасково.
Добър растеж от началото на годината имат ЗММ - Сливен, РАИС - Пазарджик - производители на металорежещи машини. Също и производителите на инструменти "Цератицит България" - Габрово и "ВСК Кентавър - ИЗ Динамика"-Дряново, отчита инж. Келешев.
Той коментира, че сериозен ръст отбелязват в автомобилостроенето "Литекс Моторс", както и производителите на прикачна селскостопанска техника "Мадара" - Шумен и "Перла" - Нова Загора. Увеличено е и специалното производство. С висок ръст и разширени пазари са "Оптикс" и "Оптикоелектрон Груп" – Панагюрище, както и редица други фирми.
За да има шанс машиностроенето и да стигне средното равнище на производителност спрямо това в другите европейски страни, е нужен ежегоден ръст от 8-10% в продължение на години, при положение че ръстът на БВП в страните от ЕС е не по-голям от 2%.
Чуждестранните инвестиции в автомобилната индустрия стимулират растежа на икономиката, но не са панацея за развитието на сектор „Машиностроене“, смята експертът. През последните години се разкриват модерни и конкурентни производства у нас, за които има готови пазари. Проблемът е, че с малки изключения иновативната дейност и внедряването на съвременни технологии се извършват в чужбина.
„Загубят ли интереса от работа в България, чуждестранните инвеститори местят производството си в други страни. Така постъпиха собствениците на завода за електроди в Ихтиман, за акумулатори в Търговище“, казва той.
Секторът има сериозен проблем с кадрите, а професионалното образование у нас е в упадък, смята той. И предлага промяна за приема на ученици в средното образование. „Наложително е да се предприемат кардинални мерки в политиката на МОН по приема. Според нас кметовете на общини в диалог с ръководителите на фирмите, които дават облика на икономиката в тях, и директорите на професионалните гимназии ежегодно трябва да правят предложения за прием по най-важните за индустрията на общините професии“, предлага той.
