ИКОНОМИКАТА В ГРАФИКИ

"Капитал" отново се допита до икономисти и финансисти, чиято всекидневна работа е да следят и обясняват тези процеси. Те бяха помолени да представят най-важният според тях процес или процеси, които да бъдат представени в една графика. Прави впечатление, че за разлика от последното допитване (през 2013 г.), когато експертите посочваха като показателни факторите за растеж и за увеличаване на благосъстоянието, сега погледите са насочени към фиска.

Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии: При най-ниските лихви изобщо правителството увеличи разходите по обслужването на дълга

Графиката показва динамиката на обслужването на външния публичен и частен дълг като процент от националния доход (БВП) през последните 5 години. Очевидна е тенденцията на спад при обслужването от страна на частния сектор, който продължава постъпателно да свива своите задължения. Очевидна е и точно обратната тенденция при публичния сектор, където тежестта на обслужването на външния дълг се е утроила за тези 5 години, и то при положение че лихвите и по света, и за България паднаха значително.

Причините за значителния ръст на тежестта на обслужването са три. Първо, бюджетът е хронично на дефицити, като поне една част от тях се финансират със сравнително краткосрочни книжа, чието рефинансиране се отчита като текущо обслужване. Второ, голяма част от периодичните скокове от средата на 2012 г. до началото на 2015 г. са "жизнерадостно помахване" с давност от над десетилетие, а именно преструктурирането на българския публичен външен дълг от 2002-2003 г. Тогава освен всичко друго се промени и начинът на негово изплащане от постепенно амортизиране на главницата в "куршумно" амортизиране, т.е. плащане на цялата главница наведнъж на една дата. Това също повишава много обслужването в 12-месечния период, в който има месец с подобно плащане. И трето, поемането на краткосрочен дълг по осигуряване на средства за покриване на гарантираните депозити в КТБ, който трябваше да бъде рефинансиран през март 2015 г. и причини скок в обслужването.

И така, точно в края на периода в човешката история с най-ниски номинални лихви изобщо, българската държава намери начин драматично да увеличи бремето (като процент от БВП) на обслужването на външния си дълг. Голяма част от това увеличено обслужване се осъществява с новозаети средства, част от които пак са краткосрочни и пак ще трябва да се рефинансират в близко бъдеще.

Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество": Данните за заетостта предполагат икономическо възстановяване

Кризата се отрази особено тежко на заетостта, като спадът в България беше сред най-високите в целия Европейски съюз (единствено проблемни страни като Гърция ни изпреварват по този показател). Затова данните за пазара на труда са особено важни за оценка на икономическото състояние. Растежът от последните две години и постигането на нива на заетост, близки до тези отпреди кризата, са индикатор, че икономическото възстановяване напредва и все по-често ще наблюдаваме дефицит на служители. Мисля, че през 2016 г. ще се върнем към времената, в които имаше дефицит на кадри. Все повече този проблем ще се изостря - особено що се отнася до висококвалифицираните служители. Затова реформите в образованието, пазарът на труда и социалните системи са изключително важни.

Явор Алексиев, икономист в ИПИ: Трудовият пазар не отговаря на нуждите на работодателите

Кризата се отрази особено тежко на заетостта, като спадът в България беше сред най-високите в целия Европейски съюз (единствено проблемни страни като Гърция ни изпреварват по този показател). Затова данните за пазара на труда са особено важни за оценка на икономическото състояние. Растежът от последните две години и постигането на нива на заетост, близки до тези отпреди кризата, са индикатор, че икономическото възстановяване напредва и все по-често ще наблюдаваме дефицит на служители. Мисля, че през 2016 г. ще се върнем към времената, в които имаше дефицит на кадри. Все повече този проблем ще се изостря - особено що се отнася до висококвалифицираните служители. Затова реформите в образованието, пазарът на труда и социалните системи са изключително важни.

Увеличаване

През 2015 г. видяхме бърз ръст на дела на предприятията, които описват недостига на работна ръка като фактор, който затруднява дейността им. През есента на 2015 г. недостигът на кадри в услугите достигна най-високите си нива от 2007 г. насам, а в промишлеността и строителството – от 2008 г. В условията на все още висока безработица (9.7% през третото тримесечие) тези данни са крайно притеснителни и поставят под съмнение продължаващото възстановяване на трудовия пазар през 2016 г. Това означава, че макар да има свободен трудов ресурс, той не отговаря на нуждите на работодателите. В допълнение, през третото тримесечие на 2015 г. икономическата активност на населението не отбеляза ръст на годишна база за пръв път от началото на възстановяването. Динамиката на тези индикатори подсказва, че е малко вероятно позитивното развитие на трудовия пазар да продължи и през 2016 г., а по-нататъшното им влошаване ще бъде недвусмислен знак, че националните политики в сферата на преквалификацията и ученето през целия живот са (поне до момента) неуспешни.

Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк: Капиталовите разходи на правителството са на рекордно високо ниво

Капиталовите разходи на правителството са на път да достигнат най-високото си ниво от началото на прехода и са в основата на ускоряването на ръста на БВП през 2015 г. Изследванията на МВФ сочат, че увеличението на инвестициите в инфраструктура с 1% от БВП в развиващите се икономики води до нарастване на БВП в следващите 4 години със сума между 0.7% и 1.7%. Поне две са нещата, които ме карат да мисля, че в България този ефект е по-скоро в горния край на диапазона, изчислен от МВФ. Първо, България е сред развиващите се икономики, където дефицитът на публична инфраструктура все още е значителен и следователно действа по-силно като фактор задържащ икономическото развитие. В такава среда всеки допълнителен лев, инвестиран в инфраструктура, е по-малко вероятно да се окаже неефективно похарчен. Второ, една голяма част от капиталовите разходи в България са свързани с проекти, финансирани от ЕС. В това се съдържа една важна допълнителна гаранция за ефективността на тези разходи, тъй като те подлежат не само на вътрешен, но и на завишен външен контрол от самият ЕС. И накрая, ако е вярно, че инвестициите в инфраструктура водят до по-голям ръст на БВП, отколкото те самите струват, то следва, че тяхното увеличение - дори когато се финансира изцяло с нов дълг, не води до увеличаване на съотношението публичен дълг към БВП.

Георги Стоев, икономист в "Индъстри уоч": Инвеститорското доверие се повишава осезаемо

През 2015 г. вносът на инвестиционни стоки в България достига над 6.8 млрд. евро годишно, което е много близко до рекордните исторически нива на този показател (регистрирани през 2008 г.). Отчитаме годишен номинален ръст от 11%, което следва да разглеждаме като водещ показател за промишленото производство и износ. Но и нещо повече, това е индикатор за осезаемо възстановяване на инвеститорското доверие в бизнес средата, която засяга производствения сектор.

Калоян Стайков, икономист в ИПИ: Ефективността на разходите не е приоритет на правителствата след 2006 г.

Развитието на консолидираните публични разходи като дял от БВП на България в периода 2002-2015 г. може да се раздели на три периода – свиването им между 2002 и 2006 г., задържането им през 2007-2008 г. и ръст в периода 2009-2015 г. В последния период единствено 2011 г. прави изключение. Тогава разходите се свиват, но тенденцията за растеж се възобновява още на следващата година. С други думи, правителствата до 2006 г. са работили в посока повишаване ефикасността на публичните услуги – по-добри или същите услуги на по-ниска цена, докато тези след тях са изоставили тази цел. Растящите държавни разходи в условията на слаб икономически растеж бавно, но сигурно обезкървяват икономиката. Това е валидно с още по-голяма тежест в условия на седем години бюджетни дефицити, които едва ли може да се очаква да изчезнат в следващите три години. Увеличението на държавните разходи като дял от БВП означава, че те растат по-бързо, отколкото расте икономиката, дори и в условия на дефлация, каквато имаше през тази година. Може да се очаква, рано или късно, икономиката да не успее да смогне на този ръст.

Николай Стоянов, "Капитал": Банките преливат от ликвидност. И това не е добра новина...

Когато банките казват, че няма качествени проекти, в които да влагат привлечените от тях депозити, това звучи като оправдание. Когато обаче се видят данните, проличава мащабът на тенденцията. И той изглежда стряскащо.

За разлика от годините на кредитния бум през 2006-2007 г., когато местните ресурси не достигаха и банките финансираха експанзията си със средства от централите си, през всичките години на кризата се случваше точно обратното. Привлечените от местния пазар депозити заместваха външното финансиране. И така докъм средата на 2013 г. когато българската банкова система от нетен длъжник към света се превърна в нетен кредитор. Или иначе казано, не само нямаше достатъчно поле за кредитиране на частния сектор, но и нямаше достатъчно ДЦК на българското правителство и свободният ресурс се насочваше към чужбина.

Ако преди 2015 г. обаче можеше да се говори за излишен ресурс, през изминалата година той се превърна в същинска свръхликвидна експлозия. Данните показват, че не просто в началото на 2015 г. нетните чуждестранни активи на банките стигат рекордно на положителна територия, но и резервите, които те държат в БНБ при 0% лихва, скачат далеч над регулаторно изискваните и към ноември 2015 г. превишението е с около 7 млрд. лв. За прекомерната ликвидност има и външни, и вътрешни причини. От една страна, отрицателните лихви и изкупуването на активи от ЕЦБ свалиха доходността по повечето нискорискови книжа до забранително ниски и дори отрицателни стойности. От друга, след изплащането на гарантираните депозити в КТБ банковата система получи 3.6 млрд. лв. инжекция. И ако за страна, преживяла наскоро банкова криза, нива на ликвидни активи над 30% звучат като добра новина, всъщност обемът на неизползвания ресурс (при това при рекордно ниски в абсолютно изражение лихвени нива) си има и негативи. За банките той се измерва в свита рентабилност. А за икономиката - в нереализиран потенциал за растеж.

През следващата година предвид предстоящата оценка на качеството на активите и стрес-тестове трудно може да се очаква мащабно раздвижване на кредитирането, тъй като човешкият ресурс в банките ще е ангажиран с несвойствени задачи. Това означава, че управлението на свръхликвидността ще се превърне в още по-сериозно предизвикателство. А към него се добавя и допълнителна сложност от въведените от началото на 2016 г. от БНБ отрицателни лихви върху депозираните при нея свръхрезерви. Това теоретично ще е стимул за банките да извадят спящите пари и да търсят по-активно в какво да ги вложат. Нещо, което освен позитивен импулс, може да означава и поемане на зле премерени рискове.