21.01.2016
Втората публикация в рубриката "СТИГА ВЕЧЕ!" е посветена на въпроса "Защо бизнесът не намали цените на продукцията си след резкия спад на цените на петрола?"
Втората публикация в рубриката "СТИГА ВЕЧЕ!" е посветена на често задавания в публичното пространство въпрос "Защо бизнесът не намали цените на продукцията си след резкия спад на цените на петрола?".
Вижте ГРАФИКИ
Колко поевтиняха горивата през 2015 г. спрямо 2014 г.?
В България цената на бензина А95 намалява с 12,2 на сто, а на дизела – с 9 на сто (дек.2015/дек.2014 г.), докато цената на петрола на международните пазари за същия период намалява с 43,4 на сто.
В средата на януари 2016 г.:
- България е сред страните с най-скъпи горива преди облагане с данъци, такси и акцизи (€ 0.465 за бензина и € 0.473 за дизела). У нас горивата са над два пъти по-скъпи от тези в Полша, 30% повече от тези в Германия и др. държави в Европа.
- България е с най-малък марж (0,18%) между най-ниска и най-висока цена на горивата (бензин, дизел и пропан-бутан) сред над 100 държави, което означава, че у нас не пазарът движи цената на горивата, а други фактори. От европейските страни с най-голям марж е Гърция (3,46%), а с марж около и над 2,5% са Франция, Белгия, Португалия, Естония, Финландия и Швейцария.
- България е с най-ниската акцизна ставка върху горивата сред страните от ЕС - € 0.363 за бензина и € 0.330 за дизела.
- По цени на безоловните бензини България е пета в Европа (€ 0.993), като с по-ниски цени са Литва, Австрия, Естония и Полша.
- По цени на дизела България е на девета позиция (€ 0.963), като с по-ниски цени са Испания, Латвия, Гърция, Естония, Люксембург, Австрия, Полша и Литва.
Какво е изменението на цените през 2015 г.?
- Потребителските цени намаляват с 1,1 на сто на годишна база.
- Цените на производител за 11-те месеца на 2015 г. намаляват средно с около 1 на сто, като най-голям е спадът в строителството (-3,7 на сто), а увеличение се наблюдава само в сектор „енергетика“, където цените са държавно регулирани.
Други фактори, които влияят върху цените
- Цената на електроенергията за бизнеса (с всички добавки и такси) се увеличава с 12,8% - от 141,42 лв./МВТч (до 31 юли 2015 г.) до 162,12 лв./МВТч (през втората половина на 2015 г.);
- Увеличение на данъчно-осигурителната тежест от 1 януари 2015 г.:
- Повишение на максималния осигурителен доход от 2400 на 2600 лева (8,3%);
- Увеличение на МОД с 4,4% през 2015 спрямо 2014 г. и със 7,5% през 2016 спрямо 2015 г.;
- Повишаване на МОД на земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 240 на 300 лв. (25%);
- Разширяване на данъчната основа за данъка върху доходите от лихви (с окончателен данък в размер на 8% се облага брутната сума на придобитите доходи от лихви, не само по депозитни, а по всички банкови сметки)
- Цената на труда нараства за деветмесечието на 2015 г., като в частния сектор средният ръст е 7,6 на сто, а в обществения – 5,4 на сто., вкл. като следствие от административни решения (нови нива на МРЗ и МОД):
- Минималната работна заплата нараства с 8,8% през 2015 г. спрямо предходната, а спрямо 2010 г. – с 54%. От 1 януари 2016 г. МРЗ е в размер на 420 лв., което е с 13,5% повече спрямо 2015 г., и 75% - спрямо 2010 г.
- Средната работна заплата нараства с 8% през 2015 г. спрямо съответното тримесечие на 2014 г. и с 36% спрямо 2010 г. (бел. ред.: Сравнението е на база трето тримесечие, тъй като все още няма официални данни за четвъртото тримесечие на 2015 г.).
- Средната цена на винетните такси се увеличава през 2016 г. с 40%, като тези за автомобили от класове 1 и 2 (над 3.5 тона) почти удвояват цената си спрямо 2009 г. – от 124 на 360 лв.
- Очакван ръст на местните данъци и такси за 2016 г.
- Очаквани промени в данъчното законодателство (данък „Уикенд/Всеки ден“, „Вредни храни“ и др.)
- Влошена конюнктура на международния пазар:
- Цените на вносните стоки намаляват с по-нисък темп (-0,2%) от тези на стоките за износ (-1,7%), което допълнително влошава отрицателния търговски баланс на страната ни.
- Борсовите цени на основните стоки, формиращи износната листа на страната, рязко намаляват (средно с 18,9%):
- Най-голям е спадът при медните руди и техните концентрати – със 73%, нефтените масла и продукти - с 43-45%, фуражите и пропилена – с по над 30%. С над 20% намаляват борсовите цени на благородните метални руди, профилите от желязо и от рафинирана мед, ел. енергията, нерафинираната и катодната мед, антибиотиците и др. Пшеницата поевтинява с 15%.
- Ръст в борсовите цени се наблюдава единствено при слънчогледовото семе (29%), суровото шафраново и слънчогледово масло (7,2%), цигарите (7,2%) и амониевия фосфат (2,4%), които имат сравнително скромен принос за българския износ.
