Според изследване на Световната банка, в България няма култура за учене през целия живот, едва 7% от работоспособното население участва в някакво обучение в рамките на година.
През следващите няколко десетилетия в България населението ще застарява и намалява. Към 2050 г. значително ще се редуцира делът на хората в трудоспособна възраст, като този срив ще е драматичен. Това коментира Виктория Левин, старши икономист в Световната банка (СБ), която представи изследване на институцията за пазара на труда в България с фокус върху значението на уменията за трудовата реализация, цитирана от investor.bg.
В проучване на СБ (от 2013 г.) се отбелязва, че от 1985 г. населението на България на възраст между 15 и 64 г. е намаляло от около 6 млн. души на 5 млн., а след 50 г. се очаква да бъде само половината от това. Това се дължи не само на намаляване на раждаемостта, а и на миграцията.
Според проучването икономическата криза е разкрила слабостите на пазара на труда в България, като младите и нискообразованите са били засегнати най-силно.
В доклада се посочва, маргинализираните роми трябва да бъдат приоритетна целева група за дейностите по развитие на умения. Анализаторите подчертават, че в България липсва култура за учене през целия живот. Едва 7% от работоспособното население участва в някакво обучение в рамките на година.
Ниският коефициент на участие на пазара на труда, особено сред младежите и ромите, и високите равнища на безработица се свързват с растящото несъответствие между търсените и предлаганите умения. Такова несъответствие е например фактът, че търсене на труд ще генерират секторите, търсещи висококвалифицирани работници, а голям дял от работната сила в България е нискоквалифицирана.
България трябва да инвестира за повишаване на уменията на населението, е сред основните изводи в доклада. Нужни са и мерки за повишаване на производителността.
Анализаторите акцентират върху връзката между уменията и доходите. Установено е, че от особено значение имат личностните черти, добросъвестността и емоционалната стабилност. Други важни социално-емоционални характеристики са доброжелателността, екстровертността, както и качества като откритост и постоянство, което води до настойчивост и отдаденост на дългосрочни цели.
Хората с по-високо образование имат по-високи познавателни и социално-емоционални умения. Оказва се, че по-възрастните хора имат по-добри социални умения, а по-младите - по-добри когнитивни. Случва се обаче хора с едно и също образование да имат различни доходи, в зависимост от когнитивните и социално-емоционалните умения, коментира още Виктория Левин.
