В същото време самото ведомство не е готово с новите наредби, по които ще се изчисляват финансовите показатели на компаниите, за да се направи прегледът.
Задава се хаос със стрес тестовете на застрахователите и пенсионните фондове. Комисията за финансов надзор (КФН) иска да отложи с три месеца и половина извършването на проверките заради недостиг на одитори. В същото време самото ведомство не е готово с новите наредби, по които ще се изчисляват финансовите показатели на компаниите, за да се направи прегледът. Не е готова и методологията за него.
Междувременно КФН скоро ще се окаже в управленски вакуум, тъй като през юни изтича мандатът на сегашния председател на надзора Стоян Мавродиев. Ако дотогава не бъде избран негов наследник, при старта на проверките ще се окаже, че само двама от всичките петима членове на комисията ще бъдат с редовен мандат. Това, според депутати, поставя въпроса дали ръководството ще бъде легитимно да извърши ключовия преглед.
Прегледът се отлага
КФН получи препоръка да отложи началото на тримесечния процес по събиране на данни от независимите външни експерти, извършващи прегледа на активите и балансите в небанковия сектор, на 15 юли вместо 1 април 2016 г., съобщиха от ведомството в петък. Резултатите ще бъдат публикувани на 1 декември тази година вместо на 15 август. Препоръката е отправена от т. нар. Управляващ комитет по прегледа, в който членуват КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване, а като наблюдатели влизат Европейската комисия (ЕК), Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), Министерство на финансите и БНБ. Отлагането обаче трябва да бъде одобрено от парламента, защото според Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции проверката трябва да бъде извършена до 14 август тази година.
Не достигат одитори
Основната причина за отлагането, според КФН, е недостигът на капацитет на одиторските компании. В момента те са заети и с прегледа на активите на 28-те банки. Само пенсионните фондове са 27 на брой, а застрахователните дружества са 54. Освен това има изискване всяко дружество да бъде проверявано от екип от поне петима одитори, които не са работили с проверяваната компания през последните пет години.
Още по-голям проблем, според застрахователния бранш, е фактът, че КФН още не е изготвила наредбите, на чиято база ще се изготвят счетоводните баланси. Те следват от промените в Кодекса за застраховането, въвели правилата на директивата "Платежоспособност II". Така реално компаниите не могат да бъдат проверявани за нещо, за което още няма нормативна база.
Политическа безтегловност
Проверката ще се затрудни и заради политическата безтегловност, в която е изпаднало ръководството на КФН. На 16 юни изтича мандатът на сегашния председател Стоян Мавродиев. Неговото име през годините бе замесено в множество мащабни скандали, но той оцеля на поста си. В ГЕРБ все още няма решение дали Мавродиев ще бъде подкрепен за втори мандат или ще се търси ново лице. От Реформаторския блок и БСП още през миналата година настояха за смяната на председателя. След сериозни конфликти заради маниера на управление на Мавродиев през годините от КФН си тръгнаха няколко зам.-председатели - Димана Ранкова, Борислав Богоев, Николай Попов. В резултат в момента инвестиционният надзор се ръководи от временно изпълняващ длъжността. Шефът на осигурителния надзор Ангел Джалъзов пък е с изтекъл мандат от юли 2014 г. насам. Миналата година девет пенсионни фонда официално се обявиха и за неговата смяна заради "заблуждаващите му изявления", че фондовете имат отрицателна доходност.
"Не бива да се допуска да се стигне до ситуация на управленски вакуум в КФН в този важен момент. Има си мнозинство в парламента и то трябва да вземе съответните решения за попълването на състава на комисията", коментира пред Mediapool депутатът от ДПС Петър Чобанов, който е и бивш председател на КФН. Депутати от ГЕРБ отказаха коментар по темата.
ЕК разтревожена от ситуацията
Европейската комисия показа, че е разтревожена от забавянето на подготовката на "стрес тестовете" в небанковия сектор преди дни, при представянето на доклада си за макроикономическите дисбаланси. В документа е записано, че в сектора на частните пенсионни фондове има рискове, свързани с концентрация на инвестиции и сделки между свързани лица. Някои от фондовете влагат пенсионните спестявания на хората на вътрешния пазар, което крие рискове. Ако те се реализират, това може да има сериозно отражение върху публичните финанси на страната, посочва ЕК. След 2020 г. може да се стигне до ситуация, при която различните фондове ще изплащат различни пенсии на възрастните хора при еднакъв размер на вноските. Проблемът при застрахователния сектор пък е бързият растеж, който е довел до натрупването на дисбаланси, сходни с тези в други сектори преди кризата, изтъкват от комисията. Между 2009 г. и средата на 2015 г. активите на компаниите са нараснали с 55%. Комисията е притеснена, че някои компании практикуват по-ниски от нормалното цени при застраховането на моторни превозни средства, което носи загуба.
Секторът одобрява отлагането
"Според нас отлагането е правилно, не трябва да се прибързва с прегледа. До момента никъде в ЕС не е правен такъв преглед на активите на пенсионните фондове и затова в България за пръв път ще се готви методика за проверката", коментира председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев пред Mediapool. От застрахователния сектор също настояваха за отлагане, дори с година.
При представянето на евродоклада за дисбалансите в София шефът на управителния съвет на "Еврохолд" Кирил Бошов алармира представителите на ЕК, че има редица слабости в подготовката на стрес тестовете в застраховането. Той предложи прегледът в сектора или да се отложи за догодина, или да се ограничи само до системно важните компании. От ЕК тогава отговориха, че не е добре прегледът да обхваща само системните институции и че има достатъчно одитори, които да го извършат. Преглед на застрахователните баланси неотдавна бе направен в Румъния, където бяха открити сериозни капиталови дупки.
