До два месеца ЕК ще се произнесе има ли неправомерна държавната помощ за т.нар.американски" централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", заради сключените дългосрочни договори за изкупуване от НЕК на произвежданата от тях електроенергия на по-високи от пазарните цени. Това каза председателят на КЕВР Иван Иванов пред депутати
До два месеца Европейската комисия ще се произнесе има ли неправомерна държавната помощ за т.нар.американски" централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", заради сключените дългосрочни договори за изкупуване от НЕК на произвежданата от тях електроенергия на по-високи от пазарните цени. Това каза председателят на Комисията за енергийно и водно регулирани (КЕВР) Иван Иванов пред депутати по време на заседание в четвъртък на парламентарната комисия, наблюдаваща работата на регулатора.
Жалбата срещу двете централи и възобновяемите енергийни източници, че с фиксираните си високи цени получават неразрешени държавни помощи, бе подадена през лятото на 2014 г. от предишния състав на енергийния регулатор. От тогава тече усилена кореспонденция между Брюксел и българската администрация по казуса, за да се реши дали въобще да има подобно производство.
Последната искана от ЕК информация по въпроса е била за лицензите на двете централи и всички правени изменения по тях в годините, както и за решенията на регулатора за цените на тока от възобновяеми източници. КЕВР е дала цялата документация по двата случая.
Отделно от Брюксел се часа и разрешение за компенсирането на разходите на енергоемките големи производства по таксата "задължение към обществото", която е част от цената на тока. Одобряването на наредбата за предоставяне на държавна помощ за сметките за ток се забави значително, но Иванов очаква до юни да има яснота и по този въпрос.
Регулаторният шеф припомни, че намалените цени за предприятията, които отговорят на определени критерии, ще влязат в сила със задна дата – от 1 август 2015 г. Това означава, че с платените в повече средства ще се покриват бъдещите им задължения за ток.
Тази държавна помощ се очаква да спести около 95 млн. лв. за предприятията по изчисления от миналата година. Заради сериозният спад на цената на природния газ през миналата и тази година обаче очакванията са от юли таксата "задължение към обществото" да намалее значително и така икономиите за бизнеса ще са още поголеми.
По време на заседанието бе коментирано и предстоящото вземане на 650 млн. евро заем от "Българския енергиен холдинг" за погасяване на дълговете на дъщерната му "Национална електрическа кампания" към двете американски централи, за да влязат в сила намалението им цени за разполагаемост на мощностите.
Депутатът от БСП и бивш министър на икономиката и енергетиката в кабинета "Орешарски" Драгомир Стойнев разкритикува правителството на ГЕРБ, че не е дало държавна гаранция за търсения кредит. Такава бе поискана от кандидатите в провалила се именно заради непредоставянето на държавна гаранция процедура по вземане на кредит. Според Стойнов при държавно гарантиран заем лихвата би била под 1 процент, а сега БЕХ ще трябва да плаща между 4 и 6 на сто надценка за взетите пари.
Реално обаче при предишния облигационен заем на БЕХ за 500 млн. евро, взет отново за дългове на НЕК през октомври 2013 г. по времето на Стойнев като принципал, постигнатата лихва бе 4.28 на сто и то с предоставени на кредиторите условия близки за държавната гаранция.
Иван Иванов припомни, че с уреждането на дълговете на НЕК към американските централи, държавната компания ще пести 97 млн. лв. годишно от намалените цени на двете мощности. осочи, че срещу разплащането на доказани стари задължения НЕК ще пести по 97 млн. лв. Според регулаторният шеф разликата между тази сума и обявените вече от НЕК 68 млн. лв. годишни плащания за лихвите по новия заем, ще е "чиста печалба" за енергийното дружество.
Иван Иванов очаква НЕК да бъде на печалба през първото тримесечие на годината, но отказа да даде повече подробности преди официалното оповестяване на финансовите резултати. Държавната компания завърши миналата година ъс загуба от 220 млн. лв., което обаче е доста под отрицателния резултат от 586 млн. лв., постигнат през 2014 г.
Председателят на енергийния регулатор се оплака пред депутатите от корпоративен натиск за сваляне на такса "задължения към обществото".
